Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационната жалба на [фирма], представлявано от управителя Г. Н. Б., чрез пълномощника адв. Т., срещу Решение № 8242 от 21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 4134/2016 г. от Административен съд София град с доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което атакувания административен акт бъде отменен.

Допълнително са изложени подробно мотивирани доводи в подкрепа на оплакванията в жалбата в депозираните писмени бележки. Според касатора, след анализа на доказателствения материал по делото съдът е следвало да заключи, че в оспорения акт не са индивидуализирани сградите, които са описани и за които се твърди да са недвижима културна ценност. Поддържа се, че предвид факта, че видно от всички събрани по делото доказателства и представените както пред АССГ, така и пред ВАС данни, описаните в административния акт сгреди не представляват недвижима културна ценност, то и действията на [фирма] по разрушаване на собствените му сгради не представляват нарушение и не е била налице противоправна дейност, налагаща спиране на строителството.

Ответната страна – Регионален инспектор в Г. Д „Инспекторат за опазване на културното наследство в Министерство на културата, в лично качество инсп. С. И. и чрез пълномощниците адв. К. и юрк. П., оспорва жалбата като неоснователна. поддържа се, че административният съд е обсъдил доводите на страните и относимите към делото доказателства, като е направил изводи, съответни на закона.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - съдът е осъществил съдебния контрол по чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК и изводите, които е изложил по прилагането на принудителната административна мярка по чл. 192, ал. 2 от ЗКН (ЗАКОН...