Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Г. М. Б., депозирана чрез адв. Б., против Решение № 470/20.09.2016 г. по адм. дело № 382 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2016 г. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят твърди, че възможността за получаване на парично обезщетение по силата на чл. 6 от ЗОСОИ не е ограничена с преклузивен срок. Съдът не взел предвид доводите изнесени пред него по повод обжалване на акта на Областен управител на О.П.О срок в тази разпоредба не бил предвиден и за случаите по ал. 7 на чл. 2 на закона. От съда се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който да бъде указано на областен управител да съобрази своя оценка за обезщетяване на жалбоподателя с дадената такава от вещо лице пред РС – Велинград.

Ответната по жалбата страна моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че съдебното решение е правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения в писмено становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Излага доводи по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г. М. Б. против писмо с изх. № 9400-46-3/06.04.2016 г. на областен управител на О. П, с което административният орган е приел, че отправеното към него искане за обезщетение по реда на ЗОСОИ е недопустимо, тъй като е подадено след въведения от законодателя преклузивен срок, изтекъл на 23.11.1998 г. Прието е, че с изтичането на този срок се е погасило и правото на лицето да иска обезщетение. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата на Б. против описаното по-горе писмо като неоснователна и недоказана. За да постанови акта, съдът е приел, че материалното субективно...