Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК

Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. М. Я. против решение № 39/12.01.2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1699/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-16002416060196-004-001/14.04.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 431/30.06.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П..

В касационната жалба са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като процесуални нарушения са посочени необсъждане на всички доказателства по делото, включително заключението на съдебно - счетоводната експертиза и доводите на страните.

По материалния закон касаторът твърди, сумата от 184 168.35 лева е недължимо събрана за погасяване задължение на съдружника [фирма], който няма изискуемо и ликвидно вземане от имуществото на [фирма] и съответно от трето лице,

Излага подробни съображения, че участието в гражданско дружество дава възможност за уреждане на отношенията между съдружниците, само при прекратяване на дружеството или прекратяване на участието в него. Постъпилите парични средства от трети лица, стават общи на всички съдружници и участието на един от съдружниците не може да се приравнява в процент от паричните приходи или процент от вземанията на гражданското дружеството. Поддържа, че в конкретния случай събраната от публичния изпълнител сума многократно надвишава делът, който съдружникът [фирма] би имал в общото имущество. Според касатора независимо, че имуществото на гражданското дружество е обща собственост на съдружниците, до прекратяването му или до излизане от него, съдружникът няма право на своя дял. Поддържа неправилно тълкуване и приложение на чл. 9, ал.2 ДОПК във връзка с чл. 359, ал.2 и ал. 3 ЗЗД. Счита, че...