Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], всички със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез упълномощен адв. М. С., против решение № 6332 от 18.10.2016 г., постановено от Административен съд София - град, Трето отделение, 13-ти състав, по адм. д. № 648/2016 г. С него съдът е отхвърлил оспорването на касаторите в настоящото производство, срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ в частта му по раздел IV, т. 5. Със същото решение касаторите са осъдени да заплатят на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Касаторите оспорват изводите на първоинстанционния съд и твърдят, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушените на материалния закон и е необоснован. Развиват подробни аргументи, че съдът е кредитирал заключенията на двете назначени по делото съдебно – технически експертизи като обективни и съответстващи на събраните доказателства и същевременно е приел процесното решение на КЕВР за законосъобразно. Твърди се, че процедурата по сключването на договор по чл. 84 ал.2 от ЗЕ е неприложима относно сключване на договор за достъп между мрежовите оператори и производители на енергия от ВЕИ, защото по отношение на сключването на договори за достъп на производители е приложим специалният ред по ЗЕВИ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ). Сочи се, че неправилно било възприето от съда, че производителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи трябвало да заплащат цена за достъп до електропреносната мрежа; административният съд незаконосъобразно е приложил чл.26 АПК; не било обсъдено нарушението по чл.36а ЗЕ; не било обсъдено обстоятелството, че при издаването на обжалваното решение не били събрани и обсъдени всички обстоятелства и факти. Твърди се, че КЕВР е постановила решение без да е събрала необходимата информация от заявителя ([фирма]), от производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия и не е извършила необходимите анализи, въз основа на които да определи цените за достъп, съдържащи се в обжалваното решение - Раздел IV. Т.5. Твърди се също, че съдът е обсъдил и възражения, които не са направени в хода на първоинстанционното производство. По изложените съображения касаторите молят, да се отмени съдебното решение, като вместо него съдът да постанови друго по съществото на спора, с което да обяви за нищожно решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. в обжалваната му част или да го отмени.

Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Б., която в съдебно заседание и с писмено становище пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - [фирма], [населено място], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е направил мотивиран извод за законосъобразност на Решение № Ц-27/31.07.2015г на КЕВР, в частта по раздел IV, т. 5 тъй като приетите от регулатора цени са в изпълнение на целите на ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА), и са насочени към оптимизиране на разходите и ефективно използване на енергийните ресурси, което е постижимо чрез необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, доколкото е недопустимо всички останали производители на ел. енергия и клиенти, да бъдат натоварени с разходите от дейността на една група производители. Според участващия по делото прокурор КЕВР е притежавал компетентността да издаде атакуваното решение, спазил е изискуемата форма и не е допуснал нарушения на материалния закон и административнопроцесуалните правила. Счита, че не са налице фактически и правни основания за промяна изводите на съда, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. в раздел IV, т. 5, КЕВР е определила на [фирма], считано от 01.08.2015 г., цена за достъп до електропреносната мрежа, без ДДС, която се дължи от производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,14 лв./MWh. Тази част от решението е била обжалвана от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], относно които дружества безспорно е било установено, че са производители на ел. енергия от слънцето, предвид представените разрешения за ползване, договори за изкупуване и договори за присъединяване на фотоволтаични централи.

От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил спазването на процедурата по приемане на решението, като е преценил, че не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че КЕВР е публикувала на страницата си в интернет доклада на назначената работна група и проекта за решение, насрочила е обществено обсъждане, като отделна покана е била изпратена до заявителите на цените. Въз основа на протокола от проведеното обществено обсъждане съдът е приел, че дружеството-жалбоподател е могло да участва и заяви писмено становището си, както останалите представители на енергийни предприятия и сдружения. Съдът е посочил, че в ЗЕ и приложимите подзаконови нормативни актове няма разписано задължение за КЕВР писмено да уведомява всеки един производител на ел. енергия за насроченото обществено обсъждане, поради което е извел извод, че не е допуснато нарушение на чл.26 АПК.

Първоинстанционният съд е анализирал предложението на [фирма] за утвърждаването на цени на електрическата енергия от 31.03.2015 г., допълнителното му становище от 08.06.2015 г., включително и направените корекции от страна на КЕВР в първоначалното и допълнителното предложение на дружеството, съдържащи се в приложената от делото административна преписка, представляващи по същността си мотиви към обжалваната част от решението. Приел е, че в правомощията на КЕВР е да вземе решение, с което да определи цената за достъп до електропреностната мрежа, в съответствие с чл.30, ал.1, т.10 и т.13 във връзка с чл.21, ал.1, т.8 ЗЕ, поради което е извел заключене, че решението е издадено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

Относно материалната законосъобразност на обжалваната част от акта, в обжалваното решение е съобразен предмета на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, като съдът се е позовал на чл.84, ал.2 ЗЕ и § 197, ал.2 ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от същата дата. Изяснено е съдържанието на понятието „достъп“, определено в § 1, т.15 от ДРЗЕ, както и това, че [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] имат качеството на производители на електрическа енергия, според §1, т.46 от ДРЗЕ, с оглед на което са длъжни да сключат договор за достъп. Съдът е посочил, че с решение № Ц-33 от 2012 г. на основание чл.32, ал.4 ЗЕ са били определени временни цени за достъп до електропреносната и/или електоразпределителните мрежи, което е отменено с множество решения на ВАС. За първи път цената за достъп е определена с решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР, което към този момент не е влязло в сила, тъй като е обжалвано, които обстоятелства са били служебно известни на първостепенния съд. При определянето на цената за достъп до електропреносната мрежа съдът е съобразил принципите, въведени с чл.31, т.1 и 2 ЗЕ, както и нормите на чл.27 от Наредба № 1, в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр. 17/2014 г., в която е визиран начинът на определянето на цената за достъп. В ал.3 на същия нормативен текст е регламентирано, че пределната цена на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Съобразно представените писмени доказателства, цената за достъп е определена при съобразяване на направените допълнителни разходи за резерв - закупена разполагаемост за периода м.07.2012 г.-м.04.2015 г., като е отчетено, че през този период, с изключение на месеците, през които [фирма] не е закупувало разполагаемост за студен резерв, поради липсата на средства, при 8760 часа годишно, в процесния ценови период следва да бъдат включени разходи отразяващи 100 MWh допълнителен резерв, а не както е поискал преносния оператор 170 MWh. Съдът е посочил, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост през посочения период до м. 04.2015 г., както и некоригиране на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия, в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1, са двата фактора, които водят до съществена разлика между цената за достъп, определена с решение № Ц-6 от 2014 г. и с процесното решение № 27 от 2015 г. Въз основа на този анализ съдът е формирал извод, че определената цена за достъп, съответна на направените разходи за разполагаемист през предходния ценови период е законосъобразна, поради настъпилите изменения в ЗЕ и Наредба № 1. Освен това съдът е съобразил чл.12, т.1 във връзка с чл.11, т.1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), уреждащи видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Приложил е и разпоредбите на чл.62, ал.4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според който текст правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. Съдът е посочил и съдържанието на понятието „системни услуги“, определено в чл.53а ДРЗЕ, видовете допълнителни услуги, визирани в чл.94 ПУЕС, които съгласно чл.93, ал.3 ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги, които предоставя на ползвателите на преносната мрежа. В чл.27, ал.4 от Наредба № 1 в релевантната й редакция е регламентирано, че цената за достъп може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. По тези съображения цената за достъп, в която са включени и други компоненти, е преценена като съответваща на посочената норма от Наредба № 1. Относно периода, през който са осъществени разходите, които са преди определянето на цената за достъп, първоинстанционният съд е приел, че извършената компенсация от страна на КЕВР е съответна на чл.31, т.2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности.

По аргументите в жалбата относно приложимостта на чл.34 и 35 ЗЕ, съдът е приел, че в тях не се включват направените разходи от [фирма] за предходния период, като е съобразил нормата на §8 ПЗР на ЗЕ и чл.21, ал.1, т.17 и чл.30, ал.1, т.17 ЗЕ, поради което е приел доводите за неоснователни.

Административният съд София - град е изслушал и приел по делото съдебно - техническа и съдебно - икономическа експертиза. Посочил е, че изводите на експерта по допуснатата СИЕ напълно съвпадат с мотивите на административния орган при приемането на оспорения акт, както по отношение на критериите, залегнали като параметри в съответните формули за изчисление на цената за достъп, така и относно разходите и техният обем, които се покриват с процесната цена за достъп. От заключението на експерта е потвърдено, че нормата на възвращаемост е изчислена в съответствие с чл. 13, ал. 8 от Наредба 1/2013 г. върху оборотния капитал, формиран на база 1/8 от разходите за осигуряване на допълнителен резерв.

При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционинят съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в конкретния случай правилно е преценено, че оспорената част от процесното решение на КЕВР е постановена при спазване императивните изисквания на материалния закон и в съответствие с чл.30, ал.1, т.13 от ЗЕ. Безспорно е установено, че процедурата по приемане на решението е започнала с подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период, по които е назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане и писмените им такива са надлежно обсъдени от страна на КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбата при спазване изискванията на ЗЕ и Наредба № 1.

От данните по делото безспорно е установено, че проектът на решението е бил обявен на интернет-страницата на КЕВР и всяко заинтересовано лице е могло да се запознае с него и да вземе участие в общественото обсъждане. В нормативната уредба, регламентираща отношенията в енергетиката, няма предвидено задължение за Комисията да уведомява поотделно всеки производител на електрическа енергия за постъпил проект на решение и за предстоящо обществено обсъждане.

В касационната жалба е релевирано оплакване за несъбрани доказателства относно изпълнението на задължението на [фирма] по чл. 36а от ЗЕ, от което се прави заключение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според чл.36а ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, следва да го оповестят в средствата за масова информация. Настоящият съдебен състав счита, че в хода на изпълнение на процедурата по приемане на процесното решение № Ц-27/2015г. всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и с предложението на [фирма], да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства в негова подкрепа. Дори и да се приеме, че е било допуснато такова нарушение, то не е съществено спрямо касаторите, защото дружествата са обжалвали решение № Ц-27/2015 г. пред съда и са упражнили правото си на защита. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено тогава, когато, ако не бе допуснато, би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са взети от заявленията (основно и допълнително), подадени от [фирма]. Същите са преценени и анализирани от Комисията, поради което не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. По делото е безспорно установено, че [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] са осъществили правото си на защита, поради което то не е било ограничено. Ето защо правилно съдът е приел, че решението е постановено в съответствие на чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилник за дейността на КЕВР и нейната администрация.

По инвокираните в касационната жалба твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, настоящият съдебен състав счита, че са без правно основание. Оплакването, че в цената по раздел I, т.1 от обжалваното решение били включени разходите за допълнителен резерв, които същевременно били включени в цената за достъп по раздел IV, т. 5, поради което [фирма] получавало приходи два пъти за едни и същи разходи, съдът го намира за неоснователно. По т.1 на посочения раздел е определена цена за достъп за крайните стопански и битови потребители на ел. енергия, докато в т. 5 е определена цена за достъп само на производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия. В случая касаторите не правят разграничение между ползвател на мрежата, чието легално определение е дадено в §1, т.41а, б.“а“ от ДРЗЕ, според което това е физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа доставящо електрическа енергия в съответната мрежа или снабдявано от такава мрежа и от друга страна - потребител на енергийни услуги по § 1, т.41б, б. „а“, който е краен клиент, който купува енергия или природен газ. Следва да се има предвид, че касаторите имат качеството на ползватели и на потребители на енергийни услуги, по смисъла на § 1, т.41а, б.“а“ и на ползвател според т.41б, б.“б. от ДРЗЕ.

За утвърждаването на цената за достъп до електропреносната мрежа в размер на 1,17 лв./МВтч, дължима от крайните клиенти по т.1 на раздел I, КЕВР е признала като ценообразуващ елемент разходите за допълнителни услуги в размер на 1 752 000 МВтч (200 МВт), който е на нивото на утвърдения размер от предходния регулаторен период 2014/2015 г., отговарящ и на признатия размер с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. С процесната т. 5 от атакувания административен акт КЕВР е признала на преносния оператор извършени допълнителни разходи за закупуване на допълнителни резервни мощности, чрез които се балансира променливата генерация от соларни и вятърни паркове. КЕВР правилно е счела за обоснована количествената оценка за влиянието на фотоволтаичните и вятърни електроцентрали върху енергийните режими, получена в резултат на изследването, извършено от [фирма]. Оценката показва, че за покриване нарастването на денонощния диапазон на отрицателно и положително изменение на остатъчния товар, електроенергийната система на страната се нуждае от допълнителни регулиращи мощности. Случайното изменение на параметрите на първичните енергийни източници от слънце и вятър води до големи отклонения в отдадената от тях мощност. Това е свързано с увеличаване на диапазона от вторично регулиране в страната и по-често активиране на третичен (15минутен) резерв, както и свързаните с това разходи, извършвани от [фирма]. В резултат на тези оценки и анализи е определен от Комисията необходимият резерв за допълнителни услуги, който следва да се поддържа със 100 МВт, вместо заявеният от 170 МВт, средночасово по-висок от предвидения за същия регулаторен период 200 МВт средночасово по раздел IV, т.1 или общо 270 МВт за целия период на решение № 27/2015 г. Поради това правилно административният съд е посочил, че определената цена за достъп е различна, не само защото не е била предмет на регулиране с предходни решения, но и при отчитане на спецификата на цената, произтичаща от новите норми на чл.84, ал.2 и § 197 от ПЗР на ЗЕ и чл.12 от ПТЕЕ. В определението на понятието „системни услуги“, дадено в чл. 53а от ДРЗЕ са посочени видовете услуги, които се включват в него, докато в чл.94 от ПУЕС са посочени видовете допълнителни услуги, които съгласно чл.93, ал.3 от ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги. В заявлението си за определяне на цена за достъп [фирма] е включило допълнителни регулиращи мощности за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране в размер на 170 МВт, но КЕВР е признала този размер до 100 МВт на час. Т. допълнителни мощности се включват в чл. 27, ал.4 от Наредба № 1 представляващи компонента на цената за определяне на цената за достъп, както правилно е приел и съдът.

Посочените допълнителни разходи за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране са определени след задълбочен анализ на разходите, заявени от [фирма] и извършени за периода м. септември 2012 г. – м. юли 2013 г. и м. август 2013 г. – м. април 2015 г., които надхвърлят разходите за допълнителни услуги, утвърдени в цената за достъп до електропреносната мрежа за всеки регулаторен период – 200 МВт, утвърдени с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. и запазени на същото ниво при цената за достъп за крайните клиенти, по раздел IV, т.1 на процесното решение № Ц-27/2015 г. За тези допълнителни разходи, необходими на [фирма] за закупуване на допълнителни регулиращи мощности, които не са част от цената за достъп, дължима от крайните клиенти, преносният оператор следва да бъде компенсиран в рамките на три регулаторни периода. За периода м. септември 2012 г. до м. април 2015 г. [фирма] е извършило разходи за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързани с производството на ел. енергия от фотоволтаични и вятърни централи в размер на 51 786, 21 хил. лева, които са признати от Комисията. Отчетени са били и приходите от реализиране на решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. и решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. в размер на 17 254,54 хил. лв. Разликата между извършените разходи в размер на 51 786,21 хил. лв. и посочените приходи възлиза на 34 531,66 хил. лв., представляващи некомпенсирани разходи чрез цените за достъп, които са извършени в изпълнение на произтичащото от ЗЕ задължение на [фирма] да осъществява единно управление на електроенергийната система на страната. Цената за достъп е определена в съответствие с чл.27, ал.3 от Наредба № 1, според която пределната стойност на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Цената за достъп по обжалваното решение е образувана на база на утвърдени прогнозни необходими годишни приходи и утвърдено количество ел. енергия, което е доставено в мрежата за продажба и пренос през съответния период. За формиране на цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос на ел. енергия през нея, Комисията е приела Указания с протоколно решение № 15 от 09.02.2012 г., според които цената за достъп се изчислява като съотношение на признатите от КЕВР необходими приходи на [фирма] и количеството сумарна консумирана почасова мощност. Необходимите приходи отразяват сумата от условно-постоянните разходи, разходи за студен резерв и разходи за услуги и възвръщаемост на капитала, намалени с приходите от предоставената преносна способност, съобразно т. 39 от горепосоченте указания.

Нормата на възвръщаемост се изчислява в процент като средно претеглена на база цените на собствения и привлечения капитал. В случая нормата на възвръщаемост на капитала с процесното решение е призната в размер на 3,33% като ценообразуващ елемент при образуване на цената за достъп. Тя се прилага само върху оборотния капитал, формиран на база 1/8 от разходите за осигуряване на допълнителен резерв. Признатият размер на необходимите приходи 20 307 хил. лв. са в пъти повече от признатите с решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. размер на общо необходими приходи за цената за достъп на производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия на стойност 6 041 хил. лв. Признатият размер на необходимите приходи включва разходите за компенсиране 11 510 хил. лв., разходите за осигуряване на допълнителен резерв 8 760 хил. лв. и 36 хил. лв. възвръщаемост, формиращи по-високата цена за достъп дължима от производителите на ел. енергия от вятър и слънце. С оглед на това е неоснователно твърдението в касационната жалба, че цената за достъп за производителите на ел. енергия от тези първични източници е многократно увеличена.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно назначените и неоспорени от страните експертизи по делото, като се има предвид че вещото лице по назначената СИЕ категорично е посочило, че анализът на дейносттите на [фирма] и на утвърдените цени, води до извода, че цената за достъп, утвърдена от КЕВР с раздел IV, т. 5 от решение № Ц-27/2015 г. не покрива годишните разходи на [фирма] в пълния им размер за дейността по лицензията "пренос на електрическа енергия". В отговора на задача №4, експертът смята, че възвръщаемостта на капитала в процесния случай е изчислена изцяло в съответствие с относимите формули и нормативните изисквания на Наредба №1 от 2013г., а именно по чл.9, ал.1, чл.13, ал.1 и ал.8 и чл.14, ал.2 от НРЦЕЕ.

В чл.21, ал.1, т.17 от ЗЕ е предвидено правомощието на КЕВР да разглежда искания на енергийните предприятия за компенсиране на невъзстановяеми и произтичащи от наложени им към обществото разходи по чл.34 и 35 от ЗЕ, да утвърждава техния обоснован размер и определя начина на компенсирането им при спазване на изискванията за държавните помощи. Следва да се отрази, че такава цена е предвидена и определена в решението на КЕВР в частта му относно определянето на цена за задължение към обществото на [фирма], която е в размер на 37,90 лв./МВтч без ДДС, в това число компонента, отразяваща разходите за ел. енергия, произвеждана от възобновяеми източници, в размер на 22,51 лв./МВтч. Цената за задължение към обществото се заплаща от присъединените към електроенергийната система крайни клиенти на свободния пазар на ел. енергия, клиентите на доставчика от последна инстанция, електропреносното и електроразпределителните дружества за закупената ел. енергия за покриване на технологичните разходи. Следователно задължението за заплащането им е регламентирано и за [фирма] и няма как тези разходи да се заложат и включат два пъти.

Настоящият съдебен състав констатира, че изводите на първостепенния съд не са оборени в хода на производството и касационият жалбоподател не е представил доказателства, опровергаващи правилността на атакувания съдебен акт.

По изложените съборажения съдът счита, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), касаторите следва да заплатят на ответника юрисконсулско възнаграждение, възлизащо на 200 лв., който размер е определен съобразно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 6332 от 18.10.2016 г., постановено от Административен съд София - град, Трето отделение, 13-ти състав, по адм. д. № 648/2016 г.

ОСЪЖДА [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], всички със седалище и адрес на управление в [населено място], да заплатят на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.