Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], чрез пълномощника си адв. Т., срещу решение № 7548 от 30.11.2016 г. на Административен съд София – град, 7 състав по адм. дело № 484/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по раздел ІV, точка 5, с която се определя цена за достъп до електропреносната мрежа, която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,14 лв. за МВтч. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд погрешно приел, че при издаване на процесното решение на КЕВР не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не били обсъдени доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, изразяващо се в липса на публично уведомяване, не било изпълнено и императивното изискване на чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ. Това от своя страна представлявало съществено нарушение, водещо до опорочаване на административния акт и съответно до неговата отмяна. Неправилно първоинстанционният съд приел и че решението на КЕВР е обосновано и мотивирано. В административния акт не се съдържали обосновани изводи защо и как само производството на ел. енергия от слънце и вятър е довело до необходимостта от допълнителни резервни мощности, като КЕВР не била извършила самостоятелен анализ на данните, предоставени от [фирма]. В решението на КЕВР...