Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.Образувано е по касационна жалба на община В.,представлявана от кмета на общината, действащ чрез юрк.. К.,с която се обжалва правилността на решение 824/03.04.2013 г. по адм. дело 4262/2011 г. на Административен съд Варна, в частта му, с която община В. е осъдена да заплати на Л. Е. С. 1800 лева обезщетение за причинени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2011 г.Поддържа се, че съдът противно на събраните по делото доказателства е приел за доказан предявеният против община В. иск с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.Оспорват се съдебните констатации за наличие както на пряка и непосредствена връзка между заповед 1855/2005 г. на кмета на община В. и твърдените вреди, така и за настъпването въобще на вреди във вид на пропуснати ползи от неизпълнен наемен договор. Решението е оспорвано изцяло.

Ответната страна Л. С., в писмени бележки, лично в съдено заседание и чрез подаденото от адв.. Н. възражение, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.Поддържа се, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон.Посочено е, че заповед 1189/2009 г. на кмета на община В. е индивидуален, а не нормативен акт, породи което е недопустима защита по реда на чл. 257, ал.1 във вр. с чл. 256 от АПК против начина на изпълнение на служебните задължения на лицата, изпълняващи посочената заповед.Позоваването от съда на чл. 63, ал.2 и чл. 68 от ЗУТ, прокурора намира за неоснователно.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба като редовно подадена от надлежна страна в срок против подлежащ на касационен контрол акт е допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови сега обжалваното решение, съдът е приел за допустим и основателен искът, предявен от Л. Е. С. против община В.,за присъждане на обезщетение в размер на 1800 лева, представляващи причинените му вреди в...