О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3556

гр. София, 10.07.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. ч. гр. дело № 2257 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Национална агенция за приходите [населено място], чрез процесуален представител главен публичен изпълнител Т. Ж., срещу определение № 185/28.02.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 90/2024 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е оставена без уважение подадената от НАП частна жалба против определение постановено в открито заседание на 15.11.2023 г. по гр. д. № 602/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 4709/2022 г. по описа на Административен съд – София град. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване страната сочи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК, по въпросите: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето определение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?“ и 2. „В какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите за държавата от неплатени публични задължения по декларации към датата на извършване на сделката, като същата е осъществена след възлагане на данъчна ревизия, както и стойността на която е отчужден имота?“. По първия въпрос се сочи противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното:

С обжалваното въззивно определение е потвърдено протоколно определение от открито заседание на 15.11.2023 г. по гр. д. № 602/2023 г. на Районен съд – Балчик, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 4709/2022 г. по описа на Административен съд – София град. За да постанови този резултат, съдът е приел, че първата инстанция е била сезирана с иск с правно основание чл. 216, ал. 2 вр. чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК от Национална агенция за приходите срещу „ЦАПК П. Г. АД с ЕИК[ЕИК], [населено място] и Е. Ч. Д., за обявяване за недействителна по отношение на държавата /НАП/ сключената между двамата ответници сделка от 14.09.2021 г., по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том ..., peг. № .., дело № ... от 2021 г. на нотариус № 109 с район на действие РС - Балчик, с която „ЦАПК П. Г. АД е прехвърлило на Е. Ч. Д. собствеността върху поземлен имот - нива идентификатор .... с площ от 4.084 дка, парцел .., масив ..., находящ се в местността Е. Т., [населено място], обл. Д., представляваща имот с идентификатор № ... по кадастралната карта, одобрена със заповед 300-5-74/15.09.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК, при продажна цена 8 577 лв., като извършена с намерение да се увреди публичния взискател, тъй като сделката била сключена: след датата на възлагане на ревизия - 12.05.2021 г., и след образуване на изпълнително дело на 16.03.2021 г. за задължения по декларации за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер 119 724,43 лв. С предявяване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, като основание за придобиването на твърдяното качество на кредитор на дружеството ответник, самия ищец се позовал и на двете гореизложени основания. Ищецът изложил твърдения, че е образувано изпълнително дело под №[ЕИК]/2021 г. от 16.03.2021г. за задължения в общ размер 119 724,43 лв.; за присъединяване с разпореждане № С210029-105- 0313374/13.09.2021г. на задължения на дружеството по декларация обр. 6 за м. 07.2021 г. в общ размер на размер на 16 806.43 лв., като общият размер на публичните задължения на дружеството с лихвите, изчислени към 13.09.2021 г., възлизал на главница – 235 182,99 лв. и лихва - 12 0171,15 лв. Изложени са твърдения и за връчена на 15.12.2020 г. на първия ответник заповед за възлагане на ревизия № Р-29002920007799-020-001/14.12.2020 г.; ревизионен доклад Р29002920007798-092-001/27.08.2021 г., срещу който е подадено възражение Р29002900007799-ВЗР-001-И/17.09.2021 г.; за издаден ревизионен акт № Р29002920007798-091-001/30.09.2021 г., връчен на първия ответник на 30.09.2021 г., обжалван от него по административен ред и потвърден с решение № 1923/20.12.2021 г.; за обжалване на ревизионния акт по съдебен ред с подадена на 04.01.2022 г. жалба до Административен съд – София-град; за присъединени по изпълнителното дело с разпореждане от 20.10.2021 г. на задължения по декларации за септември 2021 г. и по ревизионния акт в общ размер 3 406 749,84 лв.

Ответниците оспорили иска, като в хода на първоинстанционното производството представили препис от решение № 5813/05.10.2023г. по адм. д. № 4709/2022 г. по описана Административен съд – София-град /не влязло в сила/, с което по жалба на „ЦАПК П. Г. АД ревизионен акт № Р29002920007798-091-001/30.09.2021г. бил отменен, като са поискали спиране на производството до приключване на съдебното обжалване на ревизионния акт. Искането било уважено от първоинстнционния съд, който приел, че решението на адм. дело № 4709/2022г. на Административен съд – София-град, е от значение за правилното решаване на спора.

Въззивният съд е посочил, че елемент от фактическия състав при упражняване на отменителния иск по чл. 216, ал. 2 от ДОПК е наличието на безспорно установено публично вземане спрямо длъжника. Посочил е, че ищецът е този, който определя предмета на делото и с исковата си молба той е включил в него и публичните задължения, установени с ревизионния акт, като се е позовал на две основания, за да обоснове качеството си на кредитор, като двете били материални предпоставки за уважаване на иска, т. е. преценката за наличието им се извършвало с крайния съдебен акт. Доколкото двете основания били въведени с една искова молба, то те следвало да бъдат разгледани едновременно. Позовал се е на определение № 1332/13.12.2023 г. по ч. т.д. № 1951/2023 г. на ВКС, І т. о., като е приел, че не е възможно при наличие на основания за спиране на производството по едното от въведените основания за възникване на качество на кредитор, производството да продължи своя ход по другото обосноваващо това качество. Посочено е, че решението по висящото съдебно производство по оспорване на ревизионния акт е от значение за правилното разрешаване на предявения отменителен иск и е налице основание за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. За наличието на посоченото основание за спиране, когато за съществуването на задължението е висящо съдебно производство, били и задължителните указания в т. 2 от ТР № 2/09.07.2019г., по т. д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС по отношение прилагането на чл. 135 от ЗЗД, които съдът е приел, че са приложими и към специалния иск по чл. 216, ал. 2 от ДОПК. По отношение на заявеното намерение на ищеца в частната жалба за редуциране на размера на дълга само по подадените от длъжника декларации, е прието, че не е от значение за правилността на атакуваното определение, а би било основание за възобновяване на производството по делото.

Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивният съдебен акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по първия въпрос. Въпросът обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното определение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства. В случая въззивният съд е обсъдил представените по делото доказателства относими към основанието за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като е изложил свои мотиви по направените в частната жалба доводи и възражения. Доводите за необсъждане на всички доказателства и твърдения на страните се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на определението на въззивния съд.

Вторият въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда. Той не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви по него. Предвид изложеното същият не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, респективно не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда дали е налице допълнителната предпоставка, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 185 от 28.02.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 90/2024 г. на Окръжен съд - Добрич.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.