O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60311

София, 20.07.2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесета и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

Г. Н.

при участието на секретар

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр. дело № 723 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано касационната жалба вх. № 260256/11.01.2021 година на Д. Д. М. от [населено място], заявена лично и като правоспособен адвокат на САК срещу въззивно Решение № 260061 от 09.11.2020 година, постановено по В.гр. д. № 525/2019 година на ОС-Хасково в производство по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 54, ал.2 ЗКИР.

С касационната жалба се релевира довод за недопустимост, поради нередовност на исковата молба, разгледан незаявен иск. Поддържа се довод за нищожност на въззивното решение, доколкото съдебно-техническата експертиза е част от съдебното решение, а същата не е приподписана нито от районния съдия, нито от състава на въззивния съд. Алтернативно се поддържат доводи за неправилност, поради допуснати съществени процесуални нарушения, резултат на необективна и едностранна преценка на доказателствата по делото, неизяснена фактическа обстановка относно кадастралните граници на имота от 1968 година, необоснованост.

С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 225 от 27.05.2019 година по гр. д. № 1172/2018 год. на РС-Димитровград, с което е прието за установено по отношение на Д. Д. М. от [населено място] , [община], че М. Г. К. от [населено място] е собственик на отразената графично между : т. 3; североизточния ъгъл на масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ **, кв.46 по подробния устройствен план на [населено място] ; югоизнточния ъгъл на същата сграда и т.4 от скицата, представляваща Приложение №1 към заключението на вещото лице ( стр.135 от делото) , реална част с площ от 3,8 кв. м., заснета погрешно в пространствените предели на УПИ ** в кв.46 по подробния устройствен план на [населено място], област Х., вместо в пространствените предели на УПИ * и несъответно на вътрешната имотна граница между двата имота, като Д. Д. М. е осъдена да предаде на М. Г. К. владението на посочената реална част.

Исковете за собственост и погрешно отразяване в КК и КР на недвижимия имот, в останалата му част, за разликата до претендираната площ от 4,8 кв. м. са отхвърлени като неоснователни и недоказани . Със същото решение са отхрлени, предявените от М. Г. К. срещу Д. Д. М. искове с правно основание чл.109 от ЗС.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че съдебното исково производство е обрзувано по обективно съединените искове на М. Г. К. по чл. 54, ал.2 ЗКИР и чл. 108 ЗС, касаещи правилното ситуиране по плана на населеното място – [населено място], [община] и спор за собственост на реална част от ПИ с площ от 4,8 кв. м. , намиращи на границата на имотите, собственост на страните по спора, съответно УПИ **, собственост на ищцата М. К. и УПИ ** , собственост на ответницата Д. М.. Приел, че ищцата е доказала собствеността на реална част от 3.8 кв. м. , за която е признато, че е нейна собственост, погрешно е отразена като част от имота на ответницата, порди което и последната е осъдена да предаде владението, на основание чл. 108 ЗС. Съединените искове по чл. 109 ЗС са отхъврлени.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с доводи, наред с тези за наличие на основания по см. на чл. 280, ал.2 предл.1 и предл.2 ГПК във вр. с релевираните основания за отмяна по чл. 281 т.1 и т.2 ГПК , че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите : Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства, които са релевантни за спора при постсновяване на съдебното решение ? Следва ли приобщеният доказателствен материал и съответно заключенията на вещите лица да бъдат обсъдени коректно, според техния действителен смисъл, не само съобразени с тезата на ищцата, каквото е сторено в настоящия случай ? Допустимо ли е съдът да коментира фрагментарно само писмено заключение и свидетелски показания, без да ги съпостави с останалите събрани по делото доказателства ? като се сочи, че изводите на съда са в противоречие с тезата на Решение № 149 от 03.07.2012 година по гр. д. № 11084/2011 година на ВКС, III г. о.

Втората група въпроси : Допустимо ли е въззивният съд да прави извод въз основа на заключения на вещи лица, без да са налице данни за такъв извод в самоте заключения ? При изслушване и изброване на заключенията на няколко вещи лица, в които се правят взаимно противоречиви изводи, следва ли в съдебния акт да бъде посочено защо се кредитира определено заключение и защо се прави извод за неговата обоснованост ? Допустимо ли е съдът да възприеме фактическо положение не съобраз но доказателствата, а като изовд от своите логически разсъждения, както в случая когато ОС-Х. е счел, че е нелогично да бъде нанесена невярна имотна граница, имаща чупки, без да се съобрази с установеното от основната и допълнителна тройна екеспертиза ? отново с довод, че възприетото процесуално поведение на въззивния съд се отклонява от съдебната практика по Решение № 77 от 22.06.2020 год. по т. д. № 684/2019 год. на ВКС,ТК- II отд., Решение № 163 от 17.01.2020 год. по гр. д. № 192/2019 год. на ВКС, I г. о.; Решение № 118 от 15.05.2012 год. по гр. д. № 588/2011 год. на ВКС, III г. о.

Третата група въпроси, формулирани с изложението на касатора, са свързани с приложение на материалния закон : „Следва ли да се направи заключение, че е приложен плана от 1928 година след като при утвърждване на плана за първа дворищна регулация на [населено място], Х. област е създадена вътрешна регулационна линия между двата парцела, за която няма данни да е предвиждало уреждане на сметки по регулация, тъй като в парцеларните граници и на двата имота е включен терен, за който не е посочен сосбтвеник ? Следва ли да се направи извод за приложение на регулацията от 1928 година след като строителното петно в парцела, собственост на ответницата М., и разрешителното за строеж, утвърдено съгласно прдставената Скица № 631 от 07.05.1960 година, представляваща извадка от дворищно-регулационния план от 1928 год., е издадено при условията на § 190 ППЗПИНМ, изискващ яснота относно правото на застрояване -собственост или суперфиция и категорично установени регулационни данни. Строителното разрешение е издадено като е съобразена разпоредбата за наличието на строителни забрани по § 177 от ППЗПИНМ при неприложен регулационен план ? ; Следва ли да се счита за приложен дворищно-регулационния план от 1928 год. след като включените в парцеларните граници места са завлядяни от праводателите на ответницата М. и се владеят до този момент и може ли да се счита, че праводателите и самата М. е собственик на тази реална част от 3.8 кв. м. по силата на чл. 20 от Закона за давността ( ЗД - отм.) и чл. 79, ал.2 ЗС ?; Следва ли да се търси налице ли са придаваеми места към парцела на М. и те заплатени ли са след като за тях е настъпила погасителна давност и освен това те се владеят от 1928 година до този момент ? ; Допустимо ли е придобиването по давност на терен, който е отчужден и включен в парцеларните граници на урегулиран в парцел имот и който е бил завладян от датата на утвърдената регулация ?; Може ли да се придобие право на собственост въз основа на кадастрален, а не регулационен план, който е изработен при непълноти и грешки и който не отговаря на регулационната граница по предходен план, който е приложен и която е трансформиран в имотна граница ? и Налице ли е грешка в кадастъра когато регулационната граница се е трансформирала в имотна, а по кадастрален план от 1968 година тя не е съобразена, а е създадена нова имотна граница, която не отговоря, не е част от общото цяло по границата и освен това не е продължение на регулационна линия отразяваща имотна граница между двата парцела на придаваеми места по реда на §108 от ППЗПИНМ ? с изложени доводи, че същите са произнесени с въззивното решение без да са съобразени с практиката на ВКС по Решение № 256 от 20.01.2012 год. по гр. д. № 1302 / 2010 год. на ВКС, II г. о., Решение № 592 от 11.08.2009 год. по гр. д. № 1613 / 2008 год. на ВКС, III г. о , Решение № 650 от 22.07. 1969 год. по гр. д. № 481 / 1969 год. на ВКС, II г. о , ТР № 3/93 год на ОСГК на ВС , ТР № 8/ 2014 год. приета на 23.02.2016 гоина на ОСГК на ВКС.

С подаден в срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответникът по касация М. К. , чрез процесуалния си представител адв. С. А.- АК П. счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, респ. счита и поддържа, че депозираната касационна жалба е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постсновено в съответствие с матераилния и процесуален закон . Претендират се разноските за защита пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданска колегия след преценка на доводите на страните и в рамките на парвомощията си по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК , намира :

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт - въззивно решение, произнесено по спор за вещно право, поради което същата е процесулано допустима.

Искането да се допусне касационно обжалване се явява основателно в рамките на заявеното основание по чл. 280, ал.2 прел.1 и 2 ГПК, а именно по поставения въпрос : налице ли е нищожност респ. процесуална недопустимост на решението на въззивния съд по иска за собственост, респ. по иск по чл. 54 , ал.2 ЗКИР , с което е потвърдено решение на първата инстанция с диспозитив, възпроизвеждащ индивидуализацията на недвижимия имот, по разрешения спор за собственост, съгласно заключение на съдебно - техническа експертиза, приета по делото, без последната, като неотменна част от диспозитива на съдебния акт, да е приподписана и от съдебния състав на първостепенния респ. на въззивния съд ?

Искането за допускане на касационно обжалване в рамките на заявеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, не може да обуслови извод за допускане, доколкото първата група поставени въпроси не съставляват „въпроси“ по см. на чк, 280, ал.1 ГПК. Самата касаторка, в качеството и на правоспособен юрист по см. на чл. 284 ал.2 ГПК , формулирайки въпросите си , „пита“ касационния съд дали посочените от нея форми на процесуално поведение на решеващия съд в рамките на събиране и преценка на доказателствата по делото, съставлава процесуално нарушение. Процесуалното нарушение е порок на съдебното решение, който обосновава извод за неправилност, но неправилността може да се установи и коментира от ВКС само в рамките на правораздавателния конктрол по чл. 290 ГПК. Пътят до този контрол по същество на изложените в касационната жалба доводи за неправилност минава през етапа на допускане на обжалването при констатация на касационния съд, че са налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ,2 и 3 ГПК, обективирани в определението по чл. 288 ГПК. Етапът на произнасане на касационния съд по допускането на касационното обжалване по чл. 288 ГПК не предполага произнасане по конкретно посочени процесуални нарушения и техните последици за правния спор, а цели единствено да даде отговор на принципното приложение на закона, доколкото конкретна правна норма е приложена от въззивния съд в насока, противоположна на насоката, очертана от съдебната практика на ВКС.

Искането за допускане на касационно обжалване по втората група въпроси в рамките на заявеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, не може да обуслови извод за допускане, доколкото искането е свързано само и единствено с конкретния начина на анализ и преценка на доказателствата по делото, в частност на на констатациите и изводите на съдебно-техническата експертиза .Поставените въпроси касаят конкретна преценка на тези изводите за формиране на решение по съществото на спора , не касаят преценка за принципно приложение нормата на чл. 195 ГПК, чл. 202 и чл. 203 ГПК, в която насока е преценката на касационния съд в етапа на допускане на касационното обжалване .

Искането да се допусне касационно обжалване по третата група въпроси по изложението на касатора Д. Д. М. в рамките на заявеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, също не може да обуслови извод за допускане, доколкото изисква произнасане по съществото на спора още на етапа по чл. 288 ГПК, който етап предполага само и еинствено преценка на предпоствките за допускане на касационното обжалване .

При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи заплащането на пропорционална ДТ, равна на тази, дължима и за обжалването пред въззивния съд, което в настоящия случай е в размер на 50 лв. ( петдесет лева ). Таксата следва да бъде внесена по бюджетната сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. При неизпълнение на това задължение, касационното производство подлежи на прекратаване.

По изложениете съдображения, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. № 260256/11.01.2021 година на Д. Д. М. от [населено място], заявена лично и като правоспособен адвокат на САК срещу въззивно Решение № 260061 от 09.11.2020 година, постановено по В.гр. д. № 525/2019 година на ОС-Хасково в производство по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 54, ал.2 ЗКИР.

УКАЗВА на касатора Д. Д. М. задължението за заплащане на пропорционална ДТ в размер на 50 лв. (петдесет лева) по бюджетната сметка на ВКС. При неизпълнение на това задължение производството подлежи на прекратяване.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.11.2021 година, 9 часа за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК - чрез публикация в ДВ.

На касатора да се връчи препис от настоящото определение с дадените указания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :