О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3329
гр. София, 28.06.2024 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа, докладваното от съдия М. Х. ч. гр. дело №2303 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. В. срещу определение №1707/09.04.2024г. постановено по г. д.№3685/2023г. на Върховен касационен съд.
Жалбоподателят твърди, че определението е нищожно, недопустимо и неправилно. Твърди, че при постановяването му съдът се е произнесъл извън своята компетентност, като не е съобразил разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, която е специална по отношение на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и върховният съд дължи произнасяне по касационната жалба независимо от цената на предявения иск. Излага, че недопустимостта на определението произтича от чл.124 от Конституцията. Твърди, че приложимият процесуален ред в конкретния случай е пар.6, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ, поради което въззивното решение е недопустимо, а касационната инстанция следва да отстрани този порок. Навежда довод за недопустимост на обжалвания акт и на основание чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като цената на предявените по този ред искове следва да се определи като сбора на всички претенции. Недопустимо е разделянето им и на това основание да се отказва касационно разглеждане. Позовал се е и на практиката на СЕС, според която процесуалните норми не следва да правят невъзможно или твърде трудно упражняването на правата предоставени от правото на Европейския съюз. По същество претендира обжалваното определение да бъде прогласено за нищожно или обезсилено, или да бъде отменено и касационният състав да се произнесе за по-нататъшния ход на делото.
Насрещната страна Административен съд – Кюстендил не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.
Частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на И. Г. В. срещу въззивното решение №179/04.04.2023г. по в. г.д.№1097/2022г. на Окръжен съд – Благоевград и е прекратено производството по г. д.№3685/2023г. на ВКС, ІІІ г. о.
За да постанови този резултат, съставът на ВКС прел, че обжалваният съдебен акт е постановен в производство по обективно съединени искове за обезщетения в размер на 5 000лв. за неимуществени вреди и 614лв. – за имуществени вреди (след уточнението им пред въззивната инстанция). Посочил, че съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ГПК цената на иска за парични вземания е търсената сума. В случай на обективно и субективно съединени искове, от значение за определяне на цената на заявеното за защита спорно право е цената на всеки отделен иск, а не сбора на отделните претенции. С оглед на това, на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК, направил извод, че решението на въззивния съд е изключено от касационен контрол.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на обжалваното определение. В теорията и съдебната практика е възприето разбирането, че нищожен съдебен акт по смисъла на чл.270, ал.1 и ал.2 от ГПК е този, който е постановен от незаконен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изготвен в писмена форма, не е подписан и е неразбираем, дори чрез тълкуване. В конкретния случай съдът се е произнесъл в рамките на своята компетентност, като е направил проверка за допустимост на подадената пред него касационна жалба. Последната е в правомощията на ВКС, който служебно преценява предпоставките за допустимост на образуваното пред него касационно производство и тази проверка се извършва по всяко производство. Същата не може да бъде дерогирана от разпоредбите на чл.124 от Конституцията на Република България (определяща правомощията на ВКС в системата на съдилищата в страната), нито от правилото на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ уреждащ правилата за определяне на компетентния съд по иска с правно основание чл.7, ал.1 от ЗОДОВ. Не е налице и някое от останалите основания за нищожност на обжалвания съдебен акт.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на обжалваното определение. Съгласно трайно формираната съдебна практика на ВКС, съдебните актове са недопустими, като произнесени по непредявен иск, когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с поисканото от ищеца; когато се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран в нарушение на диспозитивното начало; при участие на ненадлежна страна или при разглеждане на вече разрешен с влязло в сила решение спор между страните по същия предмет и основание. В конкретния случай, съдът се е произнесъл в рамките на предмета, с който е бил сезиран, като преди разглеждане на искането по същество е направил проверка за допустимост на жалбата, която както беше посочено е в правомощията на касационната инстанция. Въпросите за допустимостта на въззивното решение и правилното приложение на пар.6, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ са въпроси, по които касационната инстанция може да се произнесе едва след сезирането с подлежаща на разглеждане касационна жалба. Същите са неотносими към проверката за допустимост на образуваното производство.
Определението е правилно.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Обжалваното определение е постановено по предявени искове с правно основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ за имуществени и неимуществени вреди с цени под определения в ГПК праг за касационно обжалване. Същите са правилно определени по реда на чл.69, ал.1 т.1 от ГПК за всеки един от предявените искове. В този смисъл са и мотивите в т.1 от ТР решение №1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които при обективно съединяване на няколко иска за парични вземания с цена на всеки от тях под определения праг за касационно обжалване, решението по отделните искове не подлежи на касационен контрол, независимо че общия бор от цената на всички искове надхвърля тази сума, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми. Въведеният в разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ принцип е свързан с това, че на обезщетение подлежат „всички вреди”, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са имуществени (претърпяна загуба или пропусната полза) или неимуществени. Той е неприложим към начина на определяне цената на исковете и от същия не може да се направи извод, че тя следва да бъде определена като сбора от отделните претенции.
Предявените искове са граждански и оценяеми, и по силата на чл.280, ал. 3 ГПК, въззивното решение, постановено по тях, е изключено от касационен контрол. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на касационната жалба е съобразен с процесуалния закон. Същият не е постановен в противоречие с практиката на СЕС и не прави невъзможно или изключително трудно получаването на обезщетение. Националната правна уредба съдържа вътрешноправен ред за предявяване и разглеждане на претенциите за обезщетение на претърпените вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица на държавата и общините. Прагът за достъп до касационно обжалване на постановените от въззивните съдилища актове е основан на обективния критерий свързан с паричната оценка на предмета на съответното дело и е приложим по отношение на всички искове, извън изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК. Същият не ограничава достъпа до правосъдие на страните по исковете предявени по реда на ЗОДОВ.
Разпоредбите свързани с касационното обжалване са императивни и не могат да бъдат тълкувани разширително. Постановеното от Окръжен съд – Благоевград въззивно решение е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК и е недопустимо по реда на тълкуването да се възобновява висящността на спора. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на касационната жалба е правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1707/09.04.2024г. постановено по г. д.№3685/2023г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: