О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60468
гр. София, 16.07.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 581 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 295 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Т. и Ж. С. Т. срещу решение № 320 от 7. 11. 2019 г. по в. т. д. № 188/2019 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 245 от 1. 08. 2016 г., поправено с решение № 40 от 14. 02. 2017 г., по т. д. № 88/2015 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е признато за установено, че Т. Н. Т. и Ж. С. Т. дължат солидарно на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата от 32 924, 05 евро - главница по договор за банков кредит от 15. 02. 2006 г., изменен с анекси № 1/3. 02. 2009 г., № 2/4. 03. 2020 г. и № 3/13. 08. 2010 г., заедно със законната лихва от 7. 11. 2014 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4670/2014 г. на Старозагорски районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е нищожно, евентуално недопустимо и неправилно. Касационните жалбоподатели сочат, че нищожността и/или недопустимостта на обжалвания акт е следствие от неизпълнение на задължителните указания, дадени в решението на ВКС, с което е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато на апелативния съд за ново разглеждане. Изразяват разбиране, че с оглед съдържащите се...