О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60321

София, 15.07.2021 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 1789 /2021 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Й. Г. и Й. И. Г. против решение № 260025 от 23.02.2021 г. по гр. д.№ 434/2020 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260368/18.08.2020г. по гр. д. № 254 / 2020г. на Окръжен съд – Варна. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторите да се признае за установено, че Община Варна не е собственик на поземлен имот с идентификатор № .... по кадастралната карта на [населено място], одобрена на 14.10.2008 г., находящ се в [населено място], район „В. В.“, с. о. М., с площ от 2719 кв. м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: ..., при описани съседи.

В касационната жалба, след подробен разказ на фактите по делото, се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като според касаторите, процесния имот не попада в терен по пар.4 ЗСПЗЗ и за него не се прилага чл. 19 ЗСПЗЗ, респективно общината не го е придобила на това основание и не е могла да състави акт за общинска собственост на основание чл.2, ал.1 т.7 ЗОбС.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като без да е формулиран въпрос е посочено, че обжалваното решение противоречи на три решения н ВКС : Решение № 15 от 27.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1628/2019 г., II г. о., /което е цитирано два пъти/,...