Образувано е по касационна жалба на Г. З. Б., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Г. Б.", срещу решение № 986 от 29.04.2013 г. по адм. дело № 3326 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт № 091202466 от 18.07.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 1269 от 28.09.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П. относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 6 116.14 лв. и начислена лихва за забава в размер на 1 566.54 лв.
В касационната жалба са развити неконкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решенето и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт А. С., която депозира и писмена защита. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба от едноличния търговец срещу
ревизионен акт № 091202466 от 18.07.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 1269 от 28.09.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за данъчен период м.12.2009 г., като с него на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, му е отказано право на данъчен кредит общо в в размер на 6 116.14 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 1 566.54 лв.
В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора и конкретно по повод двете доставки, за които са издадени две фактури № 420 от 5.12.2009 г. и № 497 от 4.12.2009 г., издадени от "Валенсия М" ЕООД, с предмет на доставките: строителни материали - лепило за изолация, кабел, тръби и др. На този доставчик е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл.32 от ДОПК. Не са представени искани документи, а от информационния масив на НАП е констатирано, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС впоследствие, има фискално устройство и процесните фактури са отразени в дневниците за продажби. По данни от ГДД за 2009 г. е видно, че не са отчетени разходи за амортизации на ДМА. От представените от ревизираното лице фактури с фискални бонове се констатира, че има разминаване между номера на фискалното устройство, което е ги е издал и номера на регистрираното фискално устройство на дружеството - пряк доставчик. Не са ангажирани доказателства за предаване и приемане на материалите, предмет на доставките, тяхното транспортиране и тяхното съхраняване. По отношение на другия пряк доставчик, "Гламур" ЕООД, издал три фактури № 13 от 27.12.2009 г., № 16 от 28.12.2009 г. и № 19 от 29.12.2009 г., е констатиран предмет на доставките: строителни материали - латекс, гранитогрес, дъски, греди, цимент, тухли, керемиди и др. На това дружество също е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл.32 от ДОПК. По данни от информационния масив на НАП е установено, че процесните фактури са издадени от доставчика и са отразени в справката-декларация за периода, както и в дневника за продажби. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС впоследствие, има три регистрирани обекти - магазин за дрехи, павилион за цигари и офис. К. датата на издаване на фактурите има декларирани трудови договори на лица като продавачи в нехранителни магазини. От ГДД за 2009 г. е видно, че е декларирало приходи от 12 400.00 лв., като само тези от ревизирания едноличен търговец са в размер на 22 645.40 лв. и не са отчетени разходи за амортизации, т. е. няма амортизируеми активи. Фискалните бонове към фактурите са издадени от едно от регистрираните фискални обекти на дружеството - пряк доставчик, който е в София - офис. Н. е аналогичен извод, че не е доказано приемането и предаването на стоките, материалната и кадровата обезпеченост на доставките, включително транспортирането на стоките, тяхното съхраняване и др. Административният орган се е позовал на чл.70, ал.5 от ЗДДС и е отказал претендираното право на данъчен кредит.
По повод на представените в съдебното производство писмени доказателства следва да се има предвид, че същите са подробно описани в мотивите на съдебния акт, като в писмената защита на ответната страна по касационната жалба се заявява, че същите са били представени още в ревизионното производство. Също така в съдебното заседание от 6.02.2013 г. по повод представените доказателства от жалбоподателя, процесуалният представител на приходната администрация ги е оспорил, поради което съдът е дал указание на същия да ангажира доказателства или доказателствени средства. В изпълнение на това указание отново са представени само писмени доказателства с молба от 14.03.2013 г., подробно описани в нея относими към счетоводното третиране на процесните доставки, както и относими към защитната теза на ревизираното лице за осъществяване на последващи облагаеми доставки с предмета на процесните доставки.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. По делото не се доказва реалността на процесните доставки, като с оглед предмета на същите - доставка на стоки, не е установено прехвърлянето на правото на собственост върху тях. Наличието на фактури, както и на счетоводни документи, по повод третирането им при ревизираното лице - получател и наличието на данни за начисляване на данъка, както и за плащане по някои от фактурите, не се явява достатъчно за доказване на този основен спорен момент. Също така няма доказателства за транспортирането на стоките и тяхното съхраняване. Касационната жалба съдържа същите доводи като първоинстанционната, като касаторът подробно се е позовал на практиката на СЕС и е цитирал решения по конкретни дела. Следва да се посочи, че съдът в т.26 от мотивите на съдебния си акт подробно е изложил съображения за неотносимост на някои от решенията, на които се позовава той, като тези по съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-285/11 и С-324/11 на СЕС. Излагането на подобни съображения се явява безпредметно. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора на ответната страна не следва да се присъждат съдебни разноски, понеже са и присъдени в първоинстанционното производство, в изпълнение на чл.161, ал.1 от ДОПК.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 986 от 29.04.2013 г. по адм. дело № 3326 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Б. Ц. З.Ш.