Производството по делото е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Образувано е по жалба на „ЕВН Б. Е.ределение” АД с адрес на управление гр. П. чрез процесуалния си представител адв.. Т., против мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да утвърди цени на електрическата енергия, както са образувани от дружеството и заявени за утвърждаване от комисията със заявление за утвърждаване на цени на ел. енергия за ценови период от 01.07.2012г. с вх. № Е-13-48-15/30.03.2012г., КАКТО И ПРОТИВ решение № Ц-17/28.06.2012г. на ДКЕВР за утвърждаване на цени на електрическата енергия, считано от 01.07.2012г. в частта му по Раздел ІV, т. 6, с което ДКЕВР утвърждава, считано от 01.07.20112 г. цени без ДДС за достъп до електроразпределителната мрежа за битови потребители 0.00503 лв./кВтч. Доводите са че процесното решение е взето в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) отм. , в противоречие с целта на закона и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С развити доводи по наведените отменителни основания претендира мълчаливия отказ и решението в обжалваната му част да бъде отменено и преписката върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът – ДКЕВР, чрез процесуалния си представител адв. П. С., счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, в настоящия състав от четвърто отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след като съобразно чл.168 АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК намира, че жалбата е подадена от надлежно легитимирани лица в законоустановения срок и поради това е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

Със заявление вх. № Е-13-48-15/30.03.2012г. „ЕВН Б. Е.ределение” АД прави искане за утвърждаване на цени за снабдяване с електрическа енергия за пети ценови период от втория регулаторен период. По повод постъпилите заявления за утвърждаване на цени на електрическата енергия е изготвен доклад от директорите на дирекции „Регулиране и контрол – топлоенергетика и енергетика”, „Икономически анализи и регулаторен одит” и „Правна” на ДКЕВР. В доклада са обсъдени заявленията и предложените цени, като е посочено, че предложената от „ЕВН Б. Е.ределение” АД цена за достъп до електроразпределителната мрежа за битови потребители в размер на 0.00580 лв./кВтч. е необосновано завишена с оглед необходимите приходи утвърдени съгласно чл. 4 ал. 1 т. 2, буква „б” НРЦЕЕ отм. и следва да бъде редуцирана до 0.00503 лв./кВтч. На закрито заседание, проведено на 23.05.2012г. ДКЕВР приема доклада на експертите и насрочва открито заседание за разглеждането му на 01.06.2012г., след което същият е публикуван на страницата на комисията в интернет.

На проведеното открито заседание на 01.06.2012г. е разгледан доклада на работната група и е насрочено закрито заседание на 07.06.2012г. за приемане на проект за решение относно утвърждаване на цени на електрическата енергия, считано от 01.07.2012г. и насрочване на обществено обсъждане на проекта. На проведеното на 07.06.2012г. закрито заседание комисията приема проекта за решение и насрочва общественото му обсъждане на 12.06.2012г., което е обявено на страницата на комисията в интернет и на което са поканени представители на заинтересованите страни (протокол № 82/ 07.06.2012г.).

На проведеното обществено обсъждане на проекта за утвърждаване на цени на електрическата енергия присъстват представители на министерства, ведомства, обществени и синдикални организации, на които е дадена възможност да изразят становище в 14-дневен срок от обсъждането (протокол от 12.06.2012г.).

На проведеното на 28.06.2012г. закрито заседание ДКЕВР взема предвид изготвените до момента доклади, становища, данните от общественото обсъждане и възраженията на заинтересованите страни и след обсъждане приема решение № Ц-17/28.06.2012г., с което утвърждава, считано от 01.07.2012г. цени без ДДС, на „ЕВН Електроразпределение” АД за достъп до електроразпределителната мрежа, които се дължат от всички потребители на електрическа енергия, присъединени на средно и ниско напрежение – за битови потребители 0.00503 лв./кВтч. Мотивите към решението са приети на закрито заседание, проведено на 09.07.2012 г. (протокол № 112/ 09.07.2012 г.)

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице дава заключение, съгласно което цените, по които електроразпределителните предприятия пренасят електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, се определят чрез прилагане на метода „Горна граница на приходите”. Тези цени се образуват на база утвърдеите прогнозни необходими приходи и утвърденото количество електрическа енергия за разпределение. Ежегодното изменение на необходимите годишни приходи по време на регулаторния период се извършва по формулата на чл. 4 ал. 1 т. 2 буква „б” от НРЦЕЕ отм. Разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи са изчислени правилно от ДКЕВР като произведение на количеството за технологични разходи (15 % от електрическата енергия на входа на ГПМ, като е завишено от Комисията количеството пренесена електрическа енергия) и цената, по която ЕРД ще закупува енергията през петия ценови период. Разходите за разпределение, административните разходи и разходите с общо предназначение са определени правилно от ДКЕВР, като утвърдените за предходния ценови период са коригирани с индекс на инфлация и коефициент за подобряване на ефективността. Дяловете на технологичните разходи и възвръщаемостта от общите необходими приходи за запазени. Единствено малки разлики се наблюдават в дяловете на разходите на Дружеството, което идва от общо намаление от 0.17 % на разходите, включени в цените за достъп, за сметка на същото увеличение с 0.17 % на разходите, отнесени към цените за пренос.

Като краен резултат заключението на експертизата е, че предложената от Дружеството цена за договорена мощност за бизнес клиенти от 0.01650 лв./кВт на ден(увеличение от 0.0150 лв./кВт на ден за предишния ценови период), приета от ДКЕВР в заявения размер, е дала възможност за намаление на цената за достъп до електроразпределителната мрежа за битови потребители.

При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, стигна до следните изводи:

Основният аргумент в подкрепа на твърдението на "ЕВН Б. Е.ределение” за наличие на мълчалив отказ на комисията е, че административният орган няма правомощие по закон да образува цените на електрическата енергия, а само да ги утвърди, респективно да откаже да ги утвърди. Анализът на разпоредбите на чл. 21 т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) (правомощие на комисията, свързано с регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон), чл. 30 ал. 1 от ЗЕ (цените, подлежащи на регулиране от комисията) и чл. 32 ал. 1 от ЗЕ (комисията може да регулира цените чрез определяне на горна граница на цени или приходи, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии) налага извода, че: първо -енергийните предприятия не притежават правомощие да определят цената на електрическата енергия (само да предлагат) и второ, именно регулаторният орган е този, който съобразявайки се с правомощията по закон и спазвайки принципите и методите на ценообразуването на електрическата енергия, в крайна сметка сочи цената и. В конкретния случай е налице изрично волеизявление на ДКЕВР за утвърждаване на цени на електрическата енергия по заявлението на жалбоподателя, поради което не е налице твърдяния от жалбоподателя мълчалив отказ и жалбата като лишена от предмет в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено като недопустимо.

В частта, в която се оспорва Раздел ІV, т. 6, с което ДКЕВР утвърждава, считано от 01.07.2012 г. цени без ДДС за достъп до електроразпределителната мрежа за битови потребители 0.00503 лв./кВтч. жалбата на „ЕВН Б. Е.ределение” АД е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, против акт, които подлежи на съдебен контрол (чл. 13, ал. 7 от ЗЕ) и който засяга права и законни интереси на оспорващия. Ето защо в тази част жалбата следва да бъде разгледана по същество. По същество жалбата е неоснователна.

Решението в оспорената част е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 30, ал. 1, т. 6а във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и в предвидената от закона форма, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 34, ал. 3 от НРЦЕЕ отм. .

Спазена е предвидената от закона форма, съгласно изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и чл.34, ал.3 от НРЦЕЕ отм. . В този смисъл доводите за липса на такава са неоснователни. Противно на доводите на жалбоподателя оспореното решение съдържа мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания за издаване на административния акт (такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад, указания, протоколни решения), обсъдени са предложенията на енергийните дружества, като са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на цените и техните стойности.

От приложените мотиви към решението се установява, че в частта си относно електроразпределителните дружества и крайните снабдители мотивите са разделени на две части: изложени мотиви общо относими за всички дружества /стр.23-24 от мотивите/ и индивидуално изложени такива относно конкретното дружество /стр.30-32от мотивите/.

В общата им част е изложен общият подход при определянето на цените за петия ценови период през втория регулаторен период, съобразно чл.4, ал.1, т.2, б. "б" от НРЦЕЕ отм. в съответствие с § 4 ПЗР на НРЦЕЕ отм. във връзка с корекциите на утвърдените цени през предходния ценови период. Посочени са необходимите годишни приходи и ценовите им компоненти. Сочи се, че е приложен инфлационен индекс според данните на НСИ от 3,4 % за периода март 2012г. спрямо март 2011г. Стойността на определения от комисията коефициент за подобряване на ефективността "Х", част от формулата по чл.4, ал.1, т.2, б "б" от НРЦЕЕ отм. (при която комисията утвърждава необходимите приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период), с който се намалява нарастването на условно-постоянните разходи на дружествата с отчетената инфлация, е определен в размер на 1,7 %. Определянето му е станало при спазване на изискванията на чл.23, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЕ. Другият участващ във формулата по чл.4, ал.1, т.2, б "б" от НРЦЕЕ отм. - фактор "Z", с който се отчита абсолютната стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен ценови период също е посочен. Показателите за качество, с които се коригират необходимите приходи, са изчислени съгласно посочена методика. Наред с останалите мотиви е посочено, че в цените не са включени разходи за енергийна ефективност по индивидуалните цели за енергийни спестявания, разходи за балансиране и несъбираеми вземания.

Освен това са изложени отделни мотиви при утвърждаването цените на „ЕВН Б. Е.ределение” АД, относими единствено за последното дружество. С тях са обсъдени подробно възраженията на жалбоподателя, като са възприети за неоснователни поради възприетия от ДКЕВР общ подход. Посочено е, че комисията определя допустимите размери на технологичните разходи на електрическа енергия при производство, пренос и разпределение на електрическа енергия съгласно методика приета от комисията. На основание т. 7 от Методиката за определяне на допустимите размери на технологичните разходи на електрическа енергия при пренос и разпределение на електрическа енергия, приета с протоколно решение № 69 от 10.05.2012 г. по т. 1, за целите на ценообразуването комисията определя средногодишни технологични разходи за всяка ценова година от регулаторните периоди на отделните енергийни предприятия след проведено текущо наблюдение.

Решението на ДКЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Като орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката (чл.10, ал.1 от ЗЕ) ДКЕВР разполага с правомощието да регулира цените за достъп до електроразпределителната мрежа за битови потребители, съобразно правилата на раздел ІV "Ценово регулиране" от глава трета на ЗЕ и НРЦЕЕ отм. . В случая предвидената в чл. 27- 34 от Наредбата процедура е спазена. Съгласно чл. 27 от НРЦЕЕ отм. жалбоподателят подава заявление до ДКЕВР за утвърждаване на размера на цените, като представя информацията и приложенията, предвидени в чл. 28 от наредбата. В съответствие със задължението по чл. 30 от Наредбата комисията насрочва дата за открито заседание за обсъждане на заявлението, което оповестява по предвидения ред и публикува заявлението заедно с доклада на специалистите (чл.30, ал. 2 от НРЦЕЕ отм. ). На закрито заседание регулаторният орган приема проект на решение по заявлението, който е подложен на обществено обсъждане (чл.31 от НРЦЕЕ). Общественото обсъждане е проведено съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ - за участие са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества, на които е предоставен 14-дневен срок за становища.

Решението на регулаторния орган е взето след преценка на заявлението и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията, след което е връчено на заявителя и е публикувано по реда на чл. 34, ал. 4 от наредбата.

Решението в оспорената му част е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. Комисията извършва корекция на цените за петия ценови период от регулаторния период чрез анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензията, като е приложила метода за регулиране „Горна граница на приходите”, действащ от 01.01.2005 г. за енергийните предприятия с лицензия за снабдяване с електрическа енергия на потребители, присъединени към разпределителните мрежи на съответната територия (§4 от ПЗР на НРЦЕЕ отм. ). Описаният механизъм на утвърждаване на цени налага извода, че само ДКЕВР като регулаторен орган разполага с правомощието да определя цените.

В чл.4, ал.1, т.2, б. "б" от НРЦЕЕ отм. е посочена формулата, при която комисията утвърждава необходимите приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период. Ценообразуващ елемент, включен във формулата по чл.4, ал.1, т.2, б. "б" от НРЦЕЕ отм. за изменение на цените чрез метода „горна граница на приходите” на първо място са утвърдените необходими годишни приходи за предходния ценови период, който от своя страна включват: 1. разходи за закупуване на електрическа енергия; 2. разходи за разпределение (снабдяване), административни разходи и разходи с общо предназначение, утвърдени на крайния снабдител; 3. разходи за амортизация и 4. възвръщаемост на капитала.

Други ценообразуващи елементи освен утвърдените необходими годишни приходи за предходния ценови период са индекс на инфлацията за предходния отчетен период, съобразно нейното влияние върху разходите (И), коефициент за подобряване на ефективността (Х), абсолютна стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предходния ценови период (Z) и корекция за неизпълнение на показателите за качество на енергията, качество на обслужването и инвестициите (Y).

Видно от заключението на вещото лице, разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи са изчислени правилно от ДКЕВР като произведение на количеството за технологични разходи (15 % от електрическата енергия на входа на ГПМ, като е завишено от Комисията количеството пренесена електрическа енергия) и цената, по която ЕРД ще закупува енергията през петия ценови период. Разходите за разпределение, административните разходи и разходите с общо предназначение са определени правилно от ДКЕВР, като утвърдените за предходния ценови период са коригирани с индекс на инфлация и коефициент за подобряване на ефективността. Дяловете на технологичните разходи и възвръщаемостта от общите необходими приходи за запазени. Единствено малки разлики се наблюдават в дяловете на разходите на Дружеството, което идва от общо намаление от 0.17 % на разходите, включени в цените за достъп, за сметка на същото увеличение с 0.17 % на разходите, отнесени към цените за пренос.

Утвърдените от ДКЕВР цени са формирани в съответствие с изискванията на чл.31, т.1 от ЗЕ - същите се основават на обективни критерии и са определени, съобразно предварително зададени изисквания. В изпълнение на изискванията на чл.36, ал.1 от ЗЕ и чл.5, ал.8 от НРЦЕЕ отм. комисията е формирала цените по предварително утвърдени указания, които съдържат необходимата за ценообразуването информация, която енергийните дружества представят, общите и специални изисквания на комисията, метода и начина на регулиране и образуване на цените.

Възражението за нарушение на принципа по чл.31, т.2 от ЗЕ е неоснователно. Съгласно посочената норма определените цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружествата информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл.23, ал.1, т.2 от ЗЕ), т. е. комисията е утвърдила ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. При утвърждаване цените на електрическа енергия за електроснабдителните дружества ДКЕВР е използвала регулаторния метод "горна граница на приходите" (§ 4 от ПЗР на НРЦЕЕ), който е свързан с качеството и ефективността на управление на електроснабдителното дружество. Необходимите приходи за ценовия период са определени на база необходимите приходи за предходния период съгласно формула, определена в чл.4, ал.1, т.2, б. "б" от НРЦЕЕ отм. . Съблюдаването на принципа на чл.31, т.2 от ЗЕ има отношение към определянето на цените, както са били утвърдени с решение № Ц-021/26.06.2008г. за целия регулаторен период, но не й към тяхното изменение за ценови период като част от регулаторния период. При извършване на годишни корекции по време на регулаторния период не се разглеждат каквито и да е било разходи по видове и по същество. В съответствие със законовата регламентация ДКЕВР е коригирала предложените от енергийното предприятие цени в изпълнение на правомощието си да утвърди размери на ценообразуващите елементи, каквито счита за икономически обосновани.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че комисията следва да отчете разходите на дружеството, необходими за подготовката му за участие в либерализирания пазар, както и несъбираемите вземания. При извършване на годишни корекции по време на регулаторния период, не се разглеждат каквито и да е разходи по видове, е се коригират, утвърдените за предходния ценови период. Следователно комисията правилно не възприема ценообразуващи елементи, които са извън формулата по чл. 4, ал. 1, т. 2, б.”б” от НРЦЕЕ.

С оглед на изложено настоящият съдебен състав приема, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваната част с целта на закона са неоснователни.

Решението на ДКЕВР в оспорената му част е законосъобразно, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

На основание на горното и на чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника направените по делото разноски. Съдът констатира, че в приложения по делото списък за разноските на ДКЕВР е вписана претендирана сума, възлизаща на 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на комисията. Към списъка е приложен Договор за правна защита и съдействие от 17.09.2012г., с който ДКЕВР е възложила на адв.. С. да осъществи правна защита по общо 9 броя административни дела, под № 3 от които е вписано настоящото адм. д. № 9607/2012г. и е приложен платежен банков документ за извършено плащане в общ размер 9000 лв. Оттук може да се извлече заключение, че по горепосочените 9 броя дела е договорена и съответно заплатена равна сума, тоест по настоящото дело действително направените разноски са в размер на 1000 лв. - внесено адвокатско възнаграждение, която сума следва да се заплати на ДКЕВР от жалбоподателя.

По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

О. Б. Р. жалбата на "ЕВН Б. Е.ределение” АД против мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да утвърди цени на електрическата енергия, както са образувани от дружеството и заявени за утвърждаване от комисията със заявление за утвърждаване на цени на ел. енергия за ценови период от 01.07.2012г. с вх. № Е-13-48-15/30.03.2012г. и прекратява производството по адм. д. № 9607/2012г. по описа на ВАС в тази част.

Решението в тази част имаща характер на определение подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 7-деневен срок от съобщението, че е изготвено.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ЕВН Б. Е.ределение” АД против решение № Ц-17/28.06.2012г. на ДКЕВР за утвърждаване на цени на електрическата енергия, считано от 01.07.2012г. В ЧАСТТА му по Раздел ІV, т. 6, с което ДКЕВР утвърждава, считано от 01.07.20112 г. цени без ДДС за достъп до електроразпределителната мрежа за битови потребители 0.00503 лв./кВтч.

ОСЪЖДА "ЕВН Б. Е.ределение” АД да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, гр. С., направените по делото разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева - договорено и внесено адвокатско възнаграждение.

Решението в тази част подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-деневен срок от съобщението, че е изготвено.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. П./п/ С. С.

Т.П.