Касационното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Д. С.-полицейски орган при 02 Районно управление „Полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) чрез юрк.. П. против решение № 4441/30.06.2014г., постановено по адм. д. № 11455/2013г. от Административен съд София-град като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Ответната страна – К. К. Т. чрез адв.. П. оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е допустима и неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 63, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отм. , съдът отменя по жалба на К. К. Т. заповед № 3234/31.10.2013г., издадена от полицейски орган при 02 РУП –гр. С. за задържане на лице за 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗМВР отм. , но при липсата на материално правното основание по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е правилно.

Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 от АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства – липса на противоправни действия на жалбоподателя, които да обусловят правното основание на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за наложената принудителна административна мярка. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата материална незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт.

Оспорената пред първоинстанционния съд заповед не сочи конкретни фактически основания за задържането, събраните по делото доказателствата също не съдържат данни за противоправно поведение от страна на ответника по касация.

Обосновано и в съответствие с всички доказателства по делото съдът прави извод за незаконосъобразност на заповедта на полицейския орган за задържане, издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

С оглед правния резултат, на ответника К. К. Т. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева, възнаграждение за един адвокат, платими от Столична дирекция на вътрешните работи-София.

Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 4441/30.06.2014г., постановено по адм. д. № 11455/2013г. от Административен съд София-град .

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи-София да заплати на К. К. Т. от гр. С. сумата от 500 (петстотин) лева, адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ Е. М. В.Г.