Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. срещу решение № 1361 от 05.06.2014г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1555/2013г., с което е отменен ревизионен акт № 261204223/03.01.2013г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 442/07.05.2013г.. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П. в оспорената част за установените дължими суми, както следва: данък по чл.35 от ЗОДФЛ за 2005г. - 133,35 лв и лихва 108,49 лв, данък по чл.35 от ЗОДФЛ за 2006г. -1 209,26 лв и лихва 822,64 лв, данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г. - 7464,20лв и лихва 4035,74 лв, данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008г. - 516,25 лв и лихва 201,26 лв, вноски за ДОО - 6 224,75 лв и лихва - 6 590,73 лв, вноски за ДЗПО 1613,06 лв и лихва 1676,63 лв., вноски за ЗО 2063,64 лв и лихва 1159,71 лв.

Касаторът – директорът на дирекция „ОДОП” Пловдив оспорва решението, като обосновава касационни основания по чл. 209, т.3 АПК - необоснованост и нарушения на материалния закон. Изтъква се, че съдът неправилно се позовава на чл. 122, ал.1 т.2 ДОПК и изследва обстоятелства в тази връзка, тъй като основанието за облагане са обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.5 и т.7 ДОПК; съдът неправилно кредитира експертното заключение, в което не са включени всички относими за спора данни и кредитира свидетелски показания, които са неотносими към спора, съдът неправилно прилага разпоредбите на чл.122-124а ДОПК. Касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и претендира разноски.

Ответникът по касация М. К. И. не взема становище по жалбата.

Заключението на прокурора е за неснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните...