Р Е Ш Е Н И Е

№60158

Гр. София, 14 юли 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 9.06.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

При участието на секретаря Валентина Илиева,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3409/20 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №809/20 г., в частта, с която върху обезщетението по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е присъдена законна лихва, считано от 14.01.16 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос за приложението на разпоредбата на чл.111, б.”в” ГПК, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с ТР №3/18.05.12 г. ОСГТК.

В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на ново решение, с което искането за лихва за времето от 14.01.16 г. до 1.03.16 г. се отхвърли, като погасено по давност.

Ответникът по жалба М. Н. я оспорва като неоснователна.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато обжалването: В мотивите на цитираното при допускане на обжалването ТР №3/18.05.12 г. е посочено, че Законът за задълженията и договорите е установил различна погасителна давност. Общата погасителна давност според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е петгодишна. Тя е приложима във всички случаи, при които законът не е определил друг специален давностен срок. Такъв е срокът за периодични плащания. При определяне характерните признаци на понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. в от Закона за задълженията и договорите трябва да се изхожда от неговото систематично място. Разпоредбата на чл. 111,...