Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60561

София,13.07.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.05.2021 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. П.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Ерик Василев

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3709 /2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Л. Р. срещу въззивно решение № 4904 от 12.08.2020 г. по гр. д. № 4526 /2020 г.. на Софийски градски съд, с което е отменено решение на Софийски районен съд, в частта, в която са уважени предявените от жалбоподателката Т. Л. Р. искове по чл.74,ал.4 КТ и чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ и вместо това въззивният съд е отхвърлил исковете.

Насрещната страна 49-то Основно училище „Б. Х. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно по искове с правно основание чл.74 КТ и чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

Ищцата иска прогласяване на недействителността на клаузата по т.4 в трудовия договор от 03.09.2018 г., за сключването му със срок до 31.05.2019 г. и за срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя. На твърдяната недействителност основава исковете си.

Въззивното решение е постановено по жалба на ответника – 49-то Основно училище „Б. Х. .

Доводите за неправилност са основани на твърденията на жалбоподателя в отговора на исковата молба, че трудовият договор с ищцата е прекратен законосъобразно на основание чл.71 КТ в срока за изпитване; че уговорка за срока за изпитване се съдържа единствено в този договор и е действителна, в предишния срочен трудов договор с ищцата, прекратен преди 19 учебни години, подобна уговорка не се е съдържала и предишният срочен договор е прекратен с изтичане на срока за сключването му; че не са съществували пречки за сключване на срочен трудов договор с ищцата, тъй като предишният трудово договор с нея (отпреди 19 учебни години) е бил за различна работа (по смисъла на чл.70,ал.5 КТ), за различна трудова функция.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Ищцата е била назначена на длъжността „начален учител“ в 49-то Основно училище „Б. Х. , със срок на договора до края на учебните занятия за 1998 – 1999 г., като трудовото правоотношение между страните е било прекратено поради изтичане на уговорения срок. По делото не е спорно, че между същите страни е сключен нов срочен трудов договор от 03.09.2018 г., със срок до 31.05.2019 г. и с шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя, с който ищцата е назначена на длъжност – „старши учител от I до IV Клас”. Със заповед от 06.02.2019 г. трудовият договор бил прекратен на основание чл.71,ал.1 от КТ – преди изтичане на срока за изпитване.

По наведеното от ищцата твърдение за основание за недействителност на клауза на т.4 от трудовия договор, с която се уговаря срок за изпитване, поради противоречието й с императивната норма на чл.70,ал.5 КТ, въззивният съд, като се е позовал на практика на ВКС е приел, че доводът на ищцата за нищожност на уговорката поради това, че нейната годност да изпълнява работата вече е била проверена, тъй като ограничението на чл.70,ал.5 КТ за случаите, когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност, се сключи нов трудов договор със същата по естеството си трудова функция, се отнася само до сключване на последователни и без прекъсване във времето трудови договори с един и същ работодател (в случая между двата трудови договора са изминали повече от 19 години).

Въззивният съд е приел също, че в случая не е налице идентичност между трудовите функции, възложени на ищцата с процесния трудов договор за длъжността „старши учител от I до IV клас“ и тези, възложени й с първия трудов договор за длъжността „начален учител“ (през учебната 1998 – 1999 г.), тъй като различията по двете трудов функции са съществени. Нормативната уредба, приложима към възникването на трудовото правоотношение по първия трудов договор от 1998 г. - отменените ЗНП от 1991 г. (отм. 2016 г.) и ППЗНП от 1992 г. (отм. 1999 г.) не са предвиждали такива трудови функции, каквито са въведени с нормата на чл.129г, ал.1,т.1 от ППЗНП. Така съдът е формирал извод, че двете длъжности не включват еднакви по вид, обем и естество на работата трудови задължения и изисквания за специални умения и че преди сключването на процесния трудов договор годността на ищцата да изпълнява длъжността „старши учител от I до IV клас“, която включва променени и по-високи и отговорности (от длъжността „начален учител“), не е проверена от работодателя, поради което уговорката със срок за изпитване не е недействителна.

По тези съображения, въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно и предявените искове по чл.74,ал.4 КТ и чл.344, ал.1,т.1,т.2 и т.3, вр. чл.225,ал. 1 от КТ следва да бъдат отхвърлени.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателката извежда няколко въпроса, някои от които в разновидности. Поради тяхното сходство, същите могат да бъдат сведени до два:

Налице ли е злоупотреба с право от страна на работодателя при сключването на трудов договор със срок за изпитване за длъжността „старши учител” с лице, което отговаря на изискванията съгласно чл.124 и чл.124а от ППЗНП и има професионален опит на длъжността „начален учител“ (въпроси № 1, 2, 3, 4 и 7)?

Въпросът не е обуславящ, защото видно от изложеното за мотивите му, основният довод на въззивния съд за липса на пречка за уговорка за срок за изпитване се основава на извода, че трудовите договори между страните не са сключвани последователно и без прекъсване във времето (между прекратяването на първия поради изтичането на срока, за който е сключен (в който не се е съдържала уговорка за изпитване) и сключването на втория, който съдържа уговорка за изпитване, е изтекъл период от време, по-дълъг от 19 години).

Въпросът не е обуславящ и поради това, че въззивният съд е приел, че длъжността „старши учител от I до IV клас“ включва променени и по-високи и отговорности (от длъжността „начален учител“), това са трудови функции, въведени с нормата на чл.129г, ал.1,т.1 от ППЗНП, които не са били предвидени за длъжността „начален учител“ в отменените ЗНП и ППЗНП и те не са били проверени то работодателя преди сключването на процесния трудов договор. С нормата на чл.129г, ал.1,т.1 (в сила от 2009 г.) от ППЗНП са въведени специфични задължения към длъжността „старши учител“ и доколкото въззивният съд е приел, че годността на ищцата да ги изпълнява не е била проверена, е без значение дали ищцата е отговаряла на общите изисквания за заемане на учителските длъжности по чл.124 и чл.124а от ППЗНП.

Налице ли е идентичност на трудовите функции между длъжностите „учител“, работещ в основно училище, при заварени случаи на работещи учители при влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование и ППЗНП?

Въпросът не е обуславящ. ЗПУО е влязъл в сила на 01.08.2016 г. По делото не е установено в този момент между страните по делото да е било налице правоотношение по трудов договор (вторият трудов договор между страните, чието прекратяване се атакува по настоящото дело, е сключен на 03.09.2018 г.)

Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК по въпроса дали е налице нова длъжност в случаите, когато първоначалната длъжност, на която работникът е назначен, включва в обема си трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен.

Този въпрос не е обуславящ поради изложените по-горе съображения, че въззивният съд е приел, че различията в трудовите функции в двете длъжности, които е заемала ищцата, са съществени, че двете длъжности не включват еднакви по вид, обем и естество на работата трудови задължения и изисквания за специални умения, втората по време длъжност е включвала нови и по-големи изисквания.

Към това следва да се добави и че очевидната неправилност, предвидена в чл.280,ал.2 ГПК, е такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. За да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед изхода от спора жалбоподателката няма право на разноски, а искането на ответника - 49-то Основно училище „Б. Х. за осъждане на жалбоподателката да му заплати направените по делото разноски за процесуално представителство, е основателно и доказано за сумата 600 лева, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство (л.16).

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 4904 от 12.08.2020 г. по гр. д. № 4526 /2020 г.. на Софийски градски съд.

Осъжда Т. Л. Р. да заплати на 49-то Основно училище „Б. Х. сумата 600 (шестстотин) лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.