4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60445

гр. София, 12.07.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 1904 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Царски извори“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 32/13.03.2020г., постановено по в. т.д.№ 26/2020г. от Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 368/10.10.2019г. по т. д.№ 385/2017г. на Бургаски окръжен съд за обявяване за относително недействителна спрямо ищеца „А. И. Г. ЕООД, [населено място], сключената между ответниците „Царски извори“ ЕООД и „Б. И. ЕООД, [населено място], сделка по нотариален акт № 18, том ІІ, рег.№ 3309, дело № 191 от 28.10.2016г. на нотариус С. И., по силата на която „Царски извори“ ООД е учредило договорна ипотека в полза на „Б. И. ЕООД по отношение на 54 недвижими имота, описани в диспозитива на решението.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът „А. И. Г. ЕООД оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Претендира разноски за производството пред ВКС.

Ответникът „Б. И. ЕООД не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Неоснователно е възражението за недопустимост на касационното обжалване предвид цената на иска. Цената на иска е определена в размер на 44571,40 лв. (определение № 3266/18.05.207г. на Бургаски районен съд, пред който първоначално е била депозирана исковата молба). Определението не е обжалвано и цената е правилно определена с оглед на атакуваната с иска една правна сделка.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по иска „А. И. Г. ЕООД е бивш съдружник в „Царски извори“ ООД, който с предизвестие, получено от дружеството на 01.09.2016г., е направил изявление за прекратяване на участието си. С нотариален акт от 28.10.2016г. дружеството „Царски извори“ ООД е учредило ипотека върху 54 недвижими имота в полза на „Б. И. ЕООД, който също е съдружник в „Царски извори“ ООД. Ищецът основава качеството си на кредитор на дружеството „Царски извори“ ООД със съществуващо вземане на основание чл.125, ал.3 ТЗ за уреждане на имуществените отношения вследствие на прекратяване на участието му и с вземане, произтичащо от връщане на направени в дружеството допълнителни парични вноски. Решаващият състав на Бургаски апелативен съд е изложил съображения, че вземането на ищеца на основание чл.125, ал.3 ТЗ възниква от момента на прекратяване на участието на съдружника, което в случая настъпва с изтичането на тримесечния срок на предизвестието, или на 01.12.2016г. Възражението на дружеството – настоящ касатор, че вземането възниква с вписване на изключването на съдружника в търговския регистър е счетено за неоснователно предвид ясната законова разпоредба, както и че имуществените отношения с напусналия съдружник следва да се уредят по счетоводен баланс, съставен към края на месец декември 2016г. За неоснователно е счетено и възражението, че вземането за връщане на предоставените допълнителни парични вноски не възниква преди решение на дружеството за това. Въззивният съд се е основал на дадените разяснения в ТР № 2/09.07.2019г. по тълк. д.№ 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, според които изискуемостта на вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор, не е предпоставка за основателността на предявения от него П. иск, а при решаване на делото следва да се изходи от положението, че вземането съществува, ако то произтича от посочените факти, тъй като предмет на делото не е самото вземане, а потестативното право на кредитора да обяви увреждащите го действия за недействителни. По отношение на субективния елемент от фактическия състав на нормата на чл.135 ЗЗД апелативният съд е приел, че учредената ипотека е безвъзмездна сделка, тъй като не е уговорено възнаграждение и сделката, която се обезпечава би била сключена и без учредяването на ипотека. Независимо от това са изложени съображения, че длъжникът „Царски извори“ ООД и „Б. И. ЕООД са знаели за увреждането, тъй като обезпеченото вземане на „Б. И. ЕООД за връщане на допълнителни парични вноски в „Царски извори“ ООД е идентично с вземането на ищеца „А. И. Г. ЕООД, а с учредяването на ипотеката единият от съдружниците се поставя в привилегировано положение спрямо другия съдружник. Съдът подробно е описал съществуващите връзки между управителя на „Царски извори“ ООД и представляващия Б. И. ЕООД. По отношение на стойността на дружествения дял на напусналия съдружник „А. И. Г. ЕООД са изследвани и предпоставките по чл.135, ал.3 ЗЗД и въз основа на установените по делото факти за знанието на лицата, представляващи и двете договарящи дружества, за обезпеченото с ипотека вземане, е прието, че е налице намерение за увреждане, поради което искът е уважен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроса: „Учредяване на ипотека след внасянето на допълнителни парични вноски, подлежащи на връщане след няколко години, представлява ли увреждаща съдружника сделка?“ и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса: “Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички въведени с жалбата възражения?“.

Поставяйки първия въпрос, касаторът подробно развива доводи за характера на допълнителните парични вноски в дружество с ограничена отговорност, като крайният му извод е, че не следва да се признае правото на напусналия съдружник да претендира паричните вноски без решение на Общото събрание, тъй като това го поставяло в привилегировано положение.

Съставът на ВКС счита, че касаторът мотивира искането за допускане на касационно обжалване с цел точно приложение на закона и развитие на правото с доводи, които не съответстват изцяло на поддържаната от него теза в инстанциите по същество. Аргументацията на касатора насочва към отричане на правото на напусналия съдружник да получи направените в дружеството допълнителни парични вноски и тъй като подобна теза е несъстоятелна, то той обвързва връщането на вноските с решение на общото събрание. Следователно доводът му се свежда до твърдение, че решение на общото събрание не е взето и поради това връщане на вноските не се дължи. П. Б. апелативен съд е поддържано, че съгласно решение на общото събрание връщането е отложено за период от седем години, за което са представени и доказателства. В този смисъл въззивният съд е коментирал значението на изискуемостта на вземането на кредитора, предявил П. иск. По поставения въпрос е налице практика на ВКС по цитираното от въззивния съд ТР № № 2/09.07.2019г. по тълк. д.№ 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, на което обжалваният съдебен акт съответства изцяло. Съществуването на практика на ВКС, даваща разрешение на въведения от касатора правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Отговорът на поставения по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК процесуален въпрос следва изцяло от практиката на ВКС, посочена от касатора и обобщена в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая въпросът е обоснован с твърдения, че не са обсъждани факти относно финансиране на дружеството. Посочените обстоятелства касаят отношенията между съдружниците преди прекратяване на участието на ищеца и същите са ирелевантни по отношение на фактическия състав на относителната недействителност. Касаторът не е обяснил какво значение има отказът на ищеца да финансира дружеството или взетото решение от общото събрание за продължаване на финансирането, а по отношение на приетото решение за обезпечаване на вземането на „Б. И. ЕООД въззивният съд е изложил съображения, доколкото е приел, че този съдружник се поставя в привилегировано положение спрямо останалите съдружници. В този смисъл липсват основания да се приеме, че въззивният акт вероятно е постановен в противоречие с практиката на ВКС.

По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.

С оглед недопускането на касационно обжалване касаторът следва да заплати направените от ответника разноски в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение по договор от 14.07.2020г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 32/13.03.2020г., постановено по в. т.д.№ 26/2020г. от Бургаски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Царски извори“ ЕООД, [населено място], [улица], ет.1, да заплати на „А. И. Г. ЕООД, [населено място], [улица], ет.1, сумата от 900 лв. (деветстотин лева) – адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.