Образувано е по касационна жалба на Д. Д. "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, срещу решение № 1221/08.05.2012г., постановено по адм. д. № 4270/2011г., по описа на Административен съд гр. В. /АС/, в частта с която е отменен по жалба на „ВИП - 3" ООД, гр. Д., Ревизионен акт /РА/ № 080900493/03.12.2009г., потвърден с Решение № 23/08.02.2010г. на директора на Дирекция „ОУИ" – Варна.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата-„ВИП - 3" ООД, гр. Д. не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна.

Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията на ВАС дадени с решение № 15878/01.12.2011г. по адм. д. № 466/2011г., с което е отменено Решение 1990/11.10.2010г. на Адм. съд - Варна по адм. д. № 642/2010г., с което е отхвърлена жалбата на „ВИП - 3" ООД против Ревизионен акт № 080900493/03.12.2009г., потвърден с Решение № 23/08.02.20Юг. на директора на Дирекция „ОУИ" - Варна, с който е извършено увеличение на финансовия резултат за 2005г. със сумата 16000лв., установени са допълнителни задължения за ДДС за 2006г. и задължения за КД по ЗКПО за 2006г., 2007г. и 2008г., като е отменил ревизионният акт относно увеличението на ФР за 2005г., а в останалата част е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

Предмет на обжалване пред АС е Ревизионен акт № 080900493/03.12.2009г., потвърден с Решение № 23/08.02.2010г. на Директора на Дирекция „ОУИ" - Варна, в частта: 1/ относно установените задължения за ДДС и извършени корекции, както следва: за м.02.2006г. - ДДС за внасяне в размер на 13900,17лв. и лихви 5723,00лв; за м.05.2006г. е сторниран ДДС в размер на 699,74лв. (непризнат брак), в резултат на което е коригиран резултата за периода на данък за възстановяване в размер на 491,85лв; за м.06.2006г. предвид корекцията на резултата за м.05.2006г., е установен надвнесен данък в размер на 207,89лв; за м.12.2006г. е сторниран ДДС в размер на 2740,18лв. (непризнати липси), в резултат на което е коригиран резултата за периода на данък за възстановяване в размер на 2740,18лв. 2/ относно установените задължения по ЗКПО: за 2006г. - 5769,47лв. и лихви 2184,75лв; за 2007г. - 1579,28лв. и лихви 369,41лв; за 2008г. - 1051,26лв. и лихви 86,19лв.

С решението в обжалваната част, която е предмет на настоящото производство АС е отменил РА 1/ относно установените задължения за ДДС: за м.02.2006г. - ДДС за внасяне в размер на 13900,17лв. и лихви 5723,00лв; за м.05.2006г. е сторниран ДДС в размер на 699,74лв. (непризнат брак), в резултат на което е коригиран резултата за периода на данък за възстановяване в размер на 491,85лв; за м.06.2006г. предвид корекцията на резултата за м.05.2006г., е установен надвнесен данък в размер на 207,89лв; за м.12.2006г. е сторниран ДДС в размер на 2740,18лв. (непризнати липси), в резултат на което е коригиран резултата за периода на данък за възстановяване в размер на 2740,18лв. 2/ относно установените задължения по ЗКПО: за 2006г. - за размера над 515,98лв. и лихвите над 195,37лв; за 2007г. - 1579,28лв. и лихви 369,41лв; за 2008г. - 1051,26лв. и лихви 86,19лв.

В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, поради липса на касационна жалба, решението е влязло в законна сила.

За да постанови решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. I. В частта по ЗДДС:

За безспорно съдът е приел, че през м.05.2006 г. дружеството е осчетоводило брак на материални ценности, документирани с протоколи отделно за склад „кухня" и склад „бар". За склад „кухня" са бракувани стоки на стойност 2 880,16 лв., а за склад „бар" - стоки на стойност 618,55 лв. Върху тази стойност на бракуваните стоки „ВИП-3" ООД е начислило ДДС общо в размер на 699,74 лв. През д. п.м.12.2006 г. жалбоподателят е осчетоводил липса на стоки на стойност 13 700,92 лв., за която е начислил ДДС в размер на 2 740,18 лв. При ревизията е установено, че дружеството не води аналитична отчетност, както и че считано от 01.03.2006 г. няма обект за съхранение на стоките, тъй като заведението за обществено хранене „Б. С." е предоставено за временно възмездно ползване по договор за наем на „Сезони ВИП" ООД. Тъй като няма данни към 28.02.2006 г. да е съставян инвентаризационен опис на наличните стоки, нито протокол за приемане и предаване на стоково-материални запаси, и тъй като липсват количествени и стойностни ведомости на стоките, налични към 28.02.2006 г, с РА е прието, че отразеният през м.05.2006 г. брак и установените през м. 12.2006 г. липси не са документално обосновани. Прието е, че изготвените от дружеството протоколи са нередовни от външна страна, тъй като липсват подписи на МОЛ, липсва количествена и стойностна справка на наличните и непродадени стоки в склад „бар" и „кухня", липсва информация за това в кой обект е извършена инвентаризацията. Тези изводи на органа по приходите са възприети от АС като законосъобразни, но неправилно органите по приходи са приели, че са налице основания за корекция на начисления ДДС през м.05.2006 г. и м. 12.2006 г, както и неправилно са приели, че бракуваните и липсващите стоки са станали предмет на неотчетени продажби през месец февруари 2006 г. -последния данъчен период, в който дружеството е стопанисвало обекта преди отдаването му под наем. Съдът е приел, че действително обстоятелствата около съхранението и проследяването на стоките не са изяснени, както и че за част от месеците е установено и кредитно салдо на сметка 501, което принципно е индиция за наличието на укрити приходи или за външно кредитиране, но от органите по приходи не са доказали наличието на неотчетени продажби през м.02.2006 г,, поради което не са налице и предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за определяне на основата за облагане по особения ред. Не е налице и основанието по т.4 от същата разпоредба, тъй като липсата на аналитична отчетност неправилно е приравнена на невъзможност да се установи основата за облагане с данъци по общия ред.

Съдът след като е обсъдил приложимите методи за оценката на материалните запаси и реда за тяхното счетоводно отчитане, регламентирани в СС - 2 Отчитане на стоково - материалните запаси е приел, че правилно органите по приходи са приложили единствения възможен метод, а именно - да се съобрази процента на надценка, по който се изписват продажбите в ревизираното дружество. Неправилно според съда органите по приходи са приложили декларирания от дружеството процент надценка 484,90 %, тъй като е приблизителен и неточен. Декларираният от дружеството в хода на процеса процент надценка за двата обекта, съдът е приел, че също е неточен и не може да послужи за определяне размера на неотчетените приходи от продажби. Липсата на количествено аналитично отчитане, съдът е пирел, че не е основание да се приеме, че счетоводството на лицето не позволява да се определи основата му за облагане с данъци, тъй като независимо от обстоятелството, че сметки 302 и 304 се водят само стойностно, при наличието на първични счетоводни документи - фактури, е абсолютно възможно да се установи отчетната стойност на продадените стоки, а от там и неотчетения приход от продажби.

В тази насока съдът е приел, че ревизираното лице е отчитало материалните си запаси само стойностно, което означава, че за целите на текущото отчитане е приело отчетната стойност на стоките да е равна на тяхната продажна цена. В резултат на това приходът и разходът на стоките се оценяват по една и съща цена. По този начин обаче се изкривява финансовия резултат и за да се изправи същия е необходимо да се определи сумата на надбавката /надценката/ в стойността на наличните в края на периода стоки и продукти и с нея да се извърши корекция на себестойността на продажбите по дебита на с-ка 702, както и на салдото по с-ка 304. Именно този подход е възприет от органа по приходите, но според съда неправилно е приложен декларирания от дружеството в хода на ревизията процент надценка. Не е точен според съда и декларираният от дружеството в хода на съдебното обжалване среден процент надценка. Видно от мотивите на съда процентът следва да се определи като съобразно фактурите за покупки на стоки за ревизирания период органите по приходи е следвало да установят доставната стойност на стоките на разположение за проверявания период и спрямо нея и салдото по с-ки 302 и 304 да установят сумата на надбавките, средно претегления процент надценка, а от там и отчетната стойност на стоките и разликата за облагане. По изложените съображения съдът не е кредитирал заключението на приетата по делото ССЕ, тъй като за да определи стойността на неотчетените продажби вещото лице е съобразявало декларирания от дружеството среден процент надценка, а не надценката, определена като среднопретеглена величина.

При така установеното, съдът е приел, че от страна на органите по приходи не са доказани неотчетени продажби през м.02.2006 г., поради което неправилно за периода е доначислен допълнително ДДС, съответно неправилно е извършено преобразуване на ФР за 2006 г. със стойността на тези продажби. Органите по приходи не са доказали бракуваните и липсващите стоки да са станали предмет на неотчетени продажби през м.02.2006 г., а самото дружество, отчитайки брак през м. 05.2006 г. и липси през м. 12.2006 г. е признало, че стоки на изписаната отчетна стойност през посочените данъчни периоди не са налични. Тъй като бракът и липсите не са документално обосновани и от страна на дружеството не се оспорва, че стоките не са налични, съдът е достигнал до извода, че същите са станали предмет на облагаеми доставки на територията на страната в данъчните периоди, в които е извършено изписването им. Приел е, че стоките са изписани по отчетната им стойност и тъй като органите по приходи не са изследвали процента надценка, на основание чл.29, ал.5 от ЗДДС отм. съдът е приел, че именно отчетната стойност се явява данъчната основа за облагане с ДДС. Така макар и начислен на друго основание от ревизираното лице, ДДС, начислен през м.05.2006 г. и м. 12.2006 г. според съда се явява дължим, поради което неправилно е сторниран от органа по приходите. С оглед на това съдът е отменил направените от органа по приходите корекции в останалите данъчни периоди в частта по ЗДДС. II. В частта по ЗКПО

За 2006 г. съдът е приел, че разходите от продажби през м.05.2006 г. и м. 12.2006 г. не са документално обосновани, поради което начисленият ДДС не следва да участва във финансовия резултат за 2006 г. Съдът е определил за 2006 г. облагаема печалба в размер на 3540,82 лв. = 3439,92 лв. непризнат разход за ДДС+100,90 лв. декларирана от дружеството печалба.

По отношение на установените задължения за КД за 2007 г. и 2008 г., съдът е приел, че същите произтичат от непризнатото приспадане на загубата от 2005 г. предвид извършеното преобразуване на финансовия резултат за този период и цялостното пренасяне на установената от органите по приходи загуба за 2005 г. през 2006 г. С влязлото в сила решение на ВАС № 15878/01.12.2011 г. по адм. д. №466/2011 г. е отменен процесния РА в частта, с която е извършено увеличение на ФР за 2005 г. със сумата 16 000 лв. по фактура и ДДС, издадени от „Савимекс" ЕООД, поради което резултатът за 2005 г. остава декларирания от ревизираното лице, а именно -загуба в размер на 33278 лв.

Съдът е приел, че тази разлика правилно е приспадната от дружеството през 2007 г. и 2008 г. и неправилно е пренесена от органите по приходи в 2006 г. За да обоснове този си извод съдът се позовава на разпоредбата на чл.38 от ЗКПО /отм., действащ към 2005 г/ и на разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗКПО /в сила от 01.01.2007 г./, като е приел, че предоставената от чл.38 от ЗКПО отм. възможност е преференция, която може да бъде упражнена само от данъчно-задълженото лице, тъй като на правото да се ползва регламентираното облекчение не съответства задължение на органа по приходите да упражнява това право вместо задълженото лице. Според съда такава възможност за пръв път е регламентирана с разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗКПО, която презюмирайки - упражняването на правото на избор, изрично допуска служебното пренасяне на загубата в случаите, при които в хода на данъчния контрол се увеличи данъчната печалба и е налице загуба за приспадане от предходни периоди. Предвид изложенот

о съдът е приел, че след като дружеството не е упражнило правото през 2006 г., при определяне на данъчната основа и размера на данъка по чл.160 от ДОПК не съществува възможност и за съда да извърши пренасянето на загубата от 2005 г. в този период.

Решението е частично неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. I. В частта по ЗДДС:

Поделото няма спор по фактите и същите са установени въз основа на събраните в съответствие с процесуалните правила писмени доказателства.

На първо място настоящият състав намира, че съдът неправилно е приел, че органите по приходи не са доказали, че

бракуваните и липсващите стоки са станали предмет на неотчетени продажби през месец февруари 2006 г. Правилно съдът е приел, че действително обстоятелствата около съхранението и проследяването на стоките не са изяснени, както и че за част от месеците е установено и кредитно салдо на сметка 501, което е индиция за наличието на укрити приходи или за външно кредитиране, но според съда органите по приходи не са доказали наличието на неотчетени продажби през м.02.2006 г.

Видно от доказателствата по делото между жалбоподателя като наемодател и "Сезони ВИП" ЕООД като наемател е сключен Договор за наем на недвижим имот от 01.03.2006 г. за предоставяне за временно и възмездно ползване на оборудвано заведение за обществено хранене бистро „Сезони". Ревизираното лице не е представило инвентаризационен опис на наличните стоки към 28.02.2006 г. - момента на отдаването под наем на заведението, нито е представен протокол за приемане и предаване на стоково-материални запаси. Не са представени количествени и стойностни ведомости на стоките, налични към 28.02.2006 г. Както съдът е приел, установено е, че лицето няма обект за съхранение на стоки, тъй като заведението за обществено хранене бистро „Сезони" е предоставено за временно и възмездно ползване от 01.03.2006 г. и следователно инвентаризация е следвало да се извърши към 28.02.2006 г., но такава е извършена едва към 31.12.2006 г.

Предвид така установената фактическа обстановка законосъобразно съдът е приел, че представените Протоколи за брак на материални ценности през м.05.2006 г. не следва да бъде кредитиран, както и че през м.12.2006 г, не е установена липса на стоки в склад „Бар" и склад „Кухня", тъй като върху представените протоколи за брак липсват подписи на МОЛ, липсва количествена и стойностна справка на наличните и непродадени стоки в склад "Бар" и „Кухня" към 28.02.2006 г. и движението по тях до 31.12.2006 г, липсва информация за обект, в който е извършена инвентаризацията през м. 12.2006 г, както и за обект, в който са съхранявани стоките пред периода от 01.03.2006 г. до 31.12.2006 г.

С оглед изложеното законосъобразни и обосновани са изводите на ревизиращия орган, че именно 28.02.2006 г. е датата на възникване на данъчното събитие - последната дата, на която обект бистро „Сезони" е експлоатиран от ревизираното лице, тъй като с договор от 01.03.2006 г. обектът, ведно с оборудването е отдаден под наем на друго лице. Към тази дата няма инвентаризация на наличните стоки, липсват приемо-предавателни протколи, няма данни къде е съхранявана стоката до 31.12.2006 г, поради което правилно е прието, че стоките, отписани от ревизираното лице като брак през 05.2006 г. и липси през 12.2006 г., всъщност са станали предмет на облагаеми доставки през 02.2006 г.

При така установеното настоящият състав не споделя изводите на АС, че не са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК за облагане на ревизираното лице по особения ред, тъй като от събраните и анализирани в хода на ревизията първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри са констатирани множество нарушения в счетоводството на ревизираното лице. На първо място е организирало и водило текущо счетоводно отчитане, което не е в съответствие с изискванията на ЗС и СС и утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан за периода 2004 г. - 2006 г. Формата на счетоводството не осигурява синхронизирано хронологично аналитично счетоводно отчитане на с/ка 304-"Стоки" и с/ка 302-"Материали"., тъй като не са водени аналитично за периода на ревизията. Няма представена количествена и стойностна аналитична счетоводна ведомост на крайното дебитно салдо към 28.02.2006 г. по с/ка 302 „Материали" и 3040 "Стоки на склад". Стоките са заведени с обща стойност, месечно по доставчици, не по търговски обекти. Дружеството е организирало и води текущо синтетично счетоводно отчитане на стоките само по фактури, без да води и представя аналитична отчетност по видове стоки. Изписването на стоките ежемесечно се осъществява количествено и стойностно, само по фактури за покупки на дружеството, поради което липсва счетоводен документ, въз основа на който да се установи в края на всеки месец, кои стоки следва да се изпишат по кредита на сметка 304 „Стоки на склад" и сметка 302 "Материали" като продадени /аналитичност по видове материали и стоки/, за да се установи в счетоводството от кои фактури за покупки следва да бъдат изписани. За 2006 г. ревизиращият орган е констатирал, че счетоводна сметка 501 "Каса" за периодите от м.03.2006 г. до м. 07.2006 г. е с крайни кредитни салда, като липсва аналитична счетоводна отчетност колко приходи са отчетени по кредита на сметка 7010 - "Приходи от продажба на продукция" и 7020 - „Приходи от продажба на стоки" в бар и кухня /бистро „Сезони"/ срещу така изписаните стоки за м.01 и м.02.2006 г./

Предвид тези констатирани в хода на ревизията нарушения органът по приходите правилно е приел, че независимо от представените документи същите не могат да се приемат за достоверни с цел доказване на реалните видове и количества стоки, като налични и непродадени към 28.02.2006 г. Ревизията е констатирала по безспорен начин, че дружеството няма аналитично систематично заведено счетоводство за периода - м.01 и м.02.2006 г. Тези констатации на органите по приходи са установени и от приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза.

На следващо място безспорно е доказано от органите по приходи, и се приема от съда, че бракът през м. 05.2006 г. и липсите през м. 12.2006 г. не са документално обосновани, поради което правилно от съда е прието, че осчетоводените като брак и липси стоки всъщност са продадени от ревизираното лице. Същите безспорно са продадени на по-висока от доставната им стойност, поради което правилно от органите по приходи е направен извод, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 -данни за укрити приходи или доходи.

Вторият спорен момент е на каква, по-висока от доставната стойност цена са продадени процесните стоки.

Съдът е приел, че в случая са налице неотчетени продажби и недекларирани приходи от продажби, които не могат да се установят посредством извършването на инвентаризация, нито чрез анализ на възприетия от лицето подход за изписване на стоките, тъй като безспорно се установява, че ревизираното лице не е водило аналитично и количествено материалните си сметки. Правилно според съда, органите по приходи са приложили единствения възможен метод, а именно - да се съобрази процента на надценка, по който се изписват продажбите, като неправилно са приложили декларирания от дружеството процент надценка 484,90 %., тъй като намира същия за приблизителен и неточен. Същевременно съдът е приел че не следва да се вземе предвид и декларирания от дружеството процент надценка за двата обекта, тъй като е неточен.

Като краен извод съдът е приел, че процентът следва да се определи като съобразно фактурите за покупки на стоки за ревизирания период органите по приходи е следвало да установят доставната стойност на стоките на разположение за проверявания период и спрямо нея и салдото по с-ки 302 и 304 да установят сумата на надбавките, средно претегления процент надценка, а от там и отчетната стойност на стоките и разликата за облагане.

Приетият начин за определяне на процента надценка не е приложен от съда, с оглед задължението за решаване на спора по съществено визирано в чл.160, ал.1 от ДОПК, нито е поставена допълнителна задача на вещото лице в тази насока, а са определени задълженията на ревизираното лице без да прилага никаква надценка. Анализът на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК е предвиден с цел да се определи данъчна основа, която в най-голяма степен се доближава до реалната данъчна основа, но последиците от прилагането на особения ред за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК следва да бъдат понесени от данъчния субект, който е допуснал наличието на някое от обстоятелствата по чл.122 ал. 1 от кодекса. В случая прилагането на особения ред е следствие от нередовно воденото счетоводство от страна на ревизираното лице.

Органите по приходи са определили процента надценка, базирайки се на представената от ревизираното лице справка за реализираните приходи и изписаната отчетна стойност на продадените стоки, кухненска продукция и напитки в бистро „Сезони" /бар и кухня/ за м.01.2006 г. и м.02.2006 г., от която справка е видно, че реализираните приходи в „Б. С." бар и кухня са на стойност 8664.25 лв., а отчетната стойност на изписаните стоки са в размер на 1786.80 лв.Прието е, че ревизираното лице, представяйки горепосочената справка, всъщност е признало, че процентът надценка за м.02.2006 г. в бистро „Сезони" е 484.90 % /стр.90 от адм. преписка/.

Правилно съдът е приел, че така определеният процент надценка е неточен, но след като е установено наличие на неотчетени продажби, то следва да се вземе предвид декларирания от самото ревизирано лице в хода на съдебното обжалване процент надценка, а именно - 202 % за кухня и 281 % за бар в бистро „Сезони". В този смисъл са и указанията на ВАС, дадени в решение № 15878/01.12.2011 г. по адм. д. №466/2011 г, с което делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В тази насока неправилно съдът не е кредитирал приетата по делото ССЕ, която е изготвила заключението си въз основа на декларирания от ревизирано лице в хода на съдебното обжалване процент надценка, с довода, че надценката не е определена като среднопретеглена величина.

На първо място задачата не вещото лице не е била да определи надценката като среднопретеглена величина и на следващо място съдът не е допуснал изслушване на нова или допълнителна задача, така че да бъде определен правилния според съда процент надценка. При постановяване на решението съдът не се е съобразил с указанията на касационната инстанция, не е приел и определената от органа по приходите надценка, като в резултат е приел, че дружеството е реализирало продажби без надценка.

С оглед на изложеното изводът на съда, че данъчната основа за облагане се явява отчетната стойност на изписаните като бракувани и липсващи стоки, са неправилни, поради което решението в тази си част следва да бъде частично отменено.

Настоящият състав намира, че следва да бъде кредитирано заключението на ССЕ депозирано в производството при повторното разглеждане на делото. Същото е обективно и в съответствие със специалните знания на вещото лице. Подробно е отговорено на поставените въпроси и е в съответствие с указанията на ВАС, дадени в отменителното решение. От приетото без оспорване заключение се установява, че размера на данъка за довнасяне за месец февруари 2006г. е в размер на

11 396,43 лева. До този извод вещото лице е достигнало като е определило стойността на бракуваните стоки отделно за кухня „Бистро” при декларирана надценка от жалбоподателя-202% и за стойността на бракуваниет и липсващи стоки отделно за бар Бистро” при надценка също декларирана от жалбоподателя в размер на 281 %. Установена е обща стойност за посочените стоки в размер на 56 982,24 лева. С оглед на изложеното РА в частта, с която е определен ДДС за внасяне до размера над 11 396, 43 лева, следва да бъде отменен.

В частта по ЗКПО съгласно заключението на вещото лице и предвид отменителното решение на ВАС, с което е отменен процесния РА в частта, с която е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2005г. със сумата от 16 000 лева, следва да се приеме, че размера на дължимия корпоративен данък за 2006г. е съгласно вариант 1 от заключението, а именно данък за довнасяне в размер на 1 491,67 лева. При така приетото РА е незаконосъобразен в частта на определения корпоративен данък над 1 491,67 лева. Принципно правилно съдът е приел, че право на ДЗЛ е да приспадне данъчната загуба за 2005г., през 2007 и 2008г., но в конкретния случай би се влошило положението на жалбоподателя.

Предвид заключението на ССЕ, установеният с РА корпоративен данък за довнасяне за 2007г. - в размер на 1 579,28 и за 2008г. - в размер на 1 051,26 лева е незаконосъобразен, поради което правилно в тази част е отменен от съда.

Предвид крайния съдебен акт и изричната претенция на касатора за присъждане на разноски, същата е основателна до размера на 1308 лева.

С оглед на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1221/08.05.2012г., постановено по адм. д. № 4270/2011г., по описа на Административен съд гр. В., в частта с която е отменен по жалба на „ВИП - 3" ООД, гр. Д., Ревизионен акт № 080900493/03.12.2009г., потвърден с Решение № 23/08.02.2010г. на директора на Дирекция „ОУИ" – Варна, относно определен ДДС за внасяне за м.02.2006г. в рамера на 13 900,17 лева, за м.05.2006г. относно сторниран ДДС в размер на 699,74лв. /непризнат брак

/,

за м.06.2006г. предвид корекцията на резултата за м.05.2006г., установен надвнесен данък в размер на 207,89лв; за м.12.2006г. сторниран ДДС в размер на 2740,18лв. /непризнати липси/, относно установени задължения по ЗКПО за 2006г., в размер над

515,98 лв.

и в частта на присъдени на „ВИП - 3" ООД, гр. Д., разноски в размер на 1639,91 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИП - 3" ООД, гр. Д., срещу Ревизионен акт № 080900493/03.12.2009г., потвърден с Решение № 23/08.02.2010г. на директора на Дирекция „ОУИ" – Варна, относно определен ДДС за внасяне за м.02.2006г. в рамер над 11 396,43 лева, за м.05.2006г. относно сторниран ДДС в размер на 699,74лв. /непризнат брак

/,

за м.06.2006г. корекцията на резултата за м.05.2006г., установен надвнесен данък в размер на 207,89лв; за м.12.2006г. сторниран ДДС в размер на 2740,18лв. /непризнати липси/ и относно установени задължения по ЗКПО за 2006г., в размер над

1 491,67 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „ВИП - 3" ООД, гр. Д. да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. В., при ЦУ на НАП, сумата от

1308 лева, направени разноски по делото.

Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ц. Т.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М./п/ К. К.

Е.М.