О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 124София, 02.03.2022 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 954/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Ж. П. П. и М. И. П., двамата от [населено място], против решение № 260086 от 12.11.2020 г. по в. т. д. № 248/2020 г. на Варненски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Варненски окръжен съд решение № 973 от 06.11.2019г. по т. д. № 72/2019 г., с което предявените от „Ю. Б. АД срещу касаторите искове с правно основание чл. 430 ТЗ са уважени за следните суми, произтичащи от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40336 от 23.06.2008 г.: 66 260.27 швейцарски франка, като част от главница 105 200.34 швейцарски за периода от 02.08.2015 г. до 16.01.2019 г.; 528.51 швейцарски франка, представляващи част от банкови такси в общ размер 844.93 швейцарски франка за периода от 02.02.2016г. до 17.01.2019г.; 196.97 швейцарски франка, представляващи част от застраховки в общ размер на 300.88 швейцарски франка за периода от 09.08.2016г. до 17.01.2019г.; 1 285,37 лева, представляващи разноски за периода от 16.05.2018г. до 16.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост. Основното им оплакване е за това, че въззивният съд не се е произнесъл по заявеното от тях във въззивната жалба възражение за нищожност на целия договор за кредит и за липсата на погасителен план към него. Изразяват несъгласие с извода, че се дължи връщане на сумите по кредита в швейцарски франкове, а не в евро, както и с извода, че размерът на задължението следва да се определи съобразно договорената възнаградителна лихва към датата на сключване на договора и при първоначално уговорения валутен курс на швейцарския франк към еврото.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1. и т. 2 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „I. 1. Нищожността на уговорката в клауза от договор за банков кредит, даващ право на банката-кредитор да променя едностранно лихвата по кредита, обуславя ли нищожност на уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва с точно определен към датата на подписване на договора размер; 2. Допустимо ли е при нищожност на уговорката в клауза в договор за банков кредит с променлив лихвен процент да бъде променян от съда във фиксиран лихвен процент с размера, който е имал към датата на подписване на договора; 3. При нищожност на уговорка с променлив лихвен процент, когато това е станало въз основа на неравноправни клаузи, обуславя ли нищожност на целия договор и съответно потребителят да не дължи никаква лихва; 4. В случай, че клаузи с променлив лихвен процент са неравноправни, допустимо ли е договорът да бъде запазен и да се прилага без тези клаузи при условията на чл. 146, ал. 5 ЗЗП; 5. Длъжен ли е съдът да направи преценка въз основа на обективни критерии дали съответният договор за кредит може да се прилага без нищожните една или няколко клаузи; 6. При нищожността на клаузите по договор за кредит, с които се прехвърля целият валутен риск на кредитополучателя, длъжен ли е съдът да направи преценка въз основа на обективни критерии дали съответният договор за кредит може да се прилага без нищожните една или няколко клаузи и дали да обяви целият кредит за нищожен; II. 1. Преди да извърши преценка за наличие на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, въззивният съд длъжен ли е да разгледа и да се произнесе по посоченото възражение за нищожност на целия договор за кредит; 2. Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства; 3. За правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора“.

По отношение на въпросите по т. I е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с практиката на СЕС, съответно: Дело С-618/10, Дело С-488/11, Дело С-453, Дело С-397/11 (за въпроси № 1 - № 4); Дело С-397/11 (за въпрос № 5); Дело С-119/17, Дело С-186/16, Дело С-397/11, Дело С-472/11 и С-488/11 (за въпрос № 6). За въпросите по т. II е релевирано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, съответно: Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 188 от 15.12.2017г. по т. д. № 2613/2016 г. на II т. о., решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на II т. о., решение № 263 от 24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на I т. о., решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на II т. о. (за въпроси № 1 и № 2) и решението по гр. д. № 787/2020 г. на II г. о. (за въпрос № 3).

Ответникът по касация – „Ю. Б. АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 07.04.2021 г. Не претендира разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение Варненски апелативен съд е приел за безспорно установено, че: Между „Юробанк и Еф Д. Б. АД (сега „Ю. Б. АД), от една страна, и Ж. П. П. и М. И. П., от друга страна, е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40336 от 23.06.2008 г., с който банката е предоставила на физическите лица кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на сумата 69 000 евро; В приложение № 1 към договора е удостоверена датата на усвояване на кредита – 27.06.2008 г. и приложимия към този момент курс „купува“ на банката за швейцарския франк към еврото, както и реално усвоеният размер от 113 800 швейцарски франка; Вземането по процесния договор за кредит е предмет на две прехвърляния – първоначално е прехвърлено в полза на „Б. Р. С. АД с договор от 05.09.2008 г., а впоследствие е прехвърлено отново в полза на „Ю. Б. АД с договор от 25.10.2017 г. Съдът е счел за безспорно също уведомяването на кредитополучателите както за двете цесии, така и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 27.06.2018 г.

Въззивният съд е споделил изцяло извода на първата инстанция, включително и чрез препращане към нейните мотиви, за неравноправност и съответно нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5 от процесния договор за кредит в частта, регламентираща правото на банката да променя едностранно уговорената възнаградителна лихва при промяна на БЛП, и за валидност в частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в точно определен размер. В тази връзка съдебният състав се е позовал на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по т. д. № 2481/2017 г. на ВКС, II т. о.

С въззивното решение, след като с определение № 330 от 24.06.2020 г. страните изрично са уведомени и им е дадена възможност да изразят становища и ангажират доказателства, са приети за неравноправни допълнително още две клаузи от процесния договор – клаузата на чл. 23 и свързаната с нея клауза на чл. 6, ал. 2 от договора, касаещи валутата на кредита и поемането на валутния риск. Изводът за нищожност на същите е направен при съобразяване на относимата към този въпрос практика на СЕС и на ВКС.

С оглед приетата нищожност на посочените клаузи, въззивният съд е определил размера на задължението по договора за кредит съобразно уговорената възнаградителна лихва към момента на сключването му и при първоначално уговорения (в приложение № 1) валутен курс на швейцарския франк към еврото.

На база заключението на изслушаната по делото счетоводна експертиза, при отчитане на извършените погасявания по кредита и при безспорните доказателства за наличие на предпоставките за предсрочна изискуемост на същия, решаващият състав е преценил исковете за плащане на част от главницата по кредита, на банкови такси, застраховки и разноски за основателни.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от касаторите въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело.

Обобщено, въпросите по т. I се свеждат всъщност до въпроса дали нищожността на клаузата в частта, предвиждаща право на банката за едностранна промяна на уговорената възнаградителна лихва, води до нищожност и на останалата част от клаузата, предвиждаща заплащане от кредитополучателя на договорна лихва с точно определен към датата на подписване на договора размер, а също до нищожност на целия договор, както и до въпроса длъжен ли е съдът да изследва въз основа на обективни критерии дали договорът може да се прилага без нищожните клаузи.

Така поставените въпроси са базирани на становището на касаторите, че целият договор за кредит е нищожен и че те не дължат изобщо заплащането на лихви, в т. ч. и в размера, посочен в договора към момента на сключването му.

Липсата на обуславящ за изхода на делото характер на тези въпроси произтича, от една страна, от обстоятелството, че същите са относими към правилността на обжалваното решение. Дали счетените за неравноправни и съответно нищожни клаузи обуславят нищожност и на други клаузи, както и на целия договор за кредит, е въпрос, чието решаване предпоставя тълкуване на процесния договор, т. е. обсъждане на доказателствата, което, съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му. От друга страна, следва да се отбележи, че нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство е било заявявано възражение за нищожност на целия договор за кредит от страна на ответниците (настоящи касатори). В депозираната от тях въззивна жалба се съдържа единствено оплакване, че „съдът не се е произнесъл относно нищожността на целия договор за кредит… и всички допълнителни споразумения…в цялост или частично“, без обаче същите да са обосновали от какво произтича твърдяната нищожност „изцяло“. Такива доводи не са наведени и в хода на въззивното производство, включително и в устните състезания. В действителност, въпросът за нищожността на целия договор за кредит е поставен за първи път едва в касационната жалба, поради което същият не може да се прецени като обуславящ за изхода на делото и да обоснове допускане на касационния контрол.

По отношение на въпросите, касаещи задължението на съда да прецени дали договорът може да се прилага без нищожните клаузи, следва да се посочи също, че те не са обсъждани в мотивите на обжалвания акт. Освен това, във връзка с тях в касационната жалба не е релевирано оплакване, което, с оглед разпоредбата на чл. 290, ал. 2 ГПК, би препятствало произнасянето на касационната инстанция при евентуално допускане на касационното обжалване.

Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице и по отношение на процесуалноправните въпроси по т. II от изложението, касаещи правомощията на въззивния съд и по-конкретно – задължението му като инстанция по същество да се произнесе по всички заявени от страните доводи и възражения и да обсъди относимите към тях доказателства. Въпросите са поставени с оглед твърдението на касаторите за непроизнасяне на съда по възражението им за нищожност на целия договор за кредит, в т. ч. и поради липсата на погасителен план, каквото обаче, както бе обсъдено по-горе, в случая изобщо не е било заявено. Видно от мотивите на обжалвания акт, в съответствие със задължителната и казуална практика на ВКС (част от която е цитирана и от касаторите), решаващият въззивен състав е изложил подробни съображения по всички спорни по делото въпроси, обсъдил е всички относими към тях доказателства и всички заявени от страните доводи и възражения.

С оглед констатацията, че поставените от касаторите въпроси не са обуславящи за изхода на делото, не следва да бъде преценявано наличието на поддържаните за тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

Независимо от този изход на делото, поради липса на заявено искане от ответника, съдът не се произнася по дължимостта на разноски за настоящото производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260086 от 12.11.2020 г. по в. т. д. № 248/2020 г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: