Докладвано от съдията ЛЮБОМИРА МОТОВА

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Закона за съдебната власт.

Образувано е по искания на главния прокурор и на омбудсмана на Република България до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд (ВАС) за произнасяне с тълкувателно решение относно въпроса:

"Какъв е правният характер на срока по чл. 216, ал. 7 от Закона за устройство на територията (преклузивен или инструктивен), в който началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) или упълномощено длъжностно лице следва да се произнесе по постъпилите жалба или протест, заедно с административната преписка по издаване на обжалвания акт?"

С разпореждане на председателя на ВАС в предмета на тълкувателното дело е включен и следния въпрос:

"Какви са правните последици при непроизнасяне в срок от началника на РДНСК или упълномощено от него длъжностно лице по жалби или протест, подадени на основание чл. 216 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)?"

В съдебните актове на административните съдилища и на ВАС, подробно посочени в разпореждането за образуване на тълкувателното дело, са мотивирани следните разрешения на въпросите:

Една част от съдебните състави приемат, че в производството по чл. 216 ЗУТ началникът на РДНСК действа като особена юрисдикция, а не като по-горестоящ административен орган, както и че посоченият в чл. 216, ал. 7 ЗУТ срок е преклузивен. В някои съдебни актове се посочва, че непроизнасянето в срок формира мълчалив отказ, подлежащ на обжалване.

Според другото тълкуване, с изтичането на срока по чл. 216, ал. 7 ЗУТ не се погасява правомощието на началника на РДНСК да се произнесе по законосъобразността на оспорения пред него акт. Срокът по чл. 216, ал. 7 ЗУТ се счита, че е инструктивен, като възприемането му за такъв, според някои съдебни състави, би лишило засегнатите лица от достъп до съдебен контрол, което противоречи на чл. 6 и чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека...