О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4454София, 29.12.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 4486 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 466 от 18.08.2022 г. по ч. гр. д. № 335/2022 г. на Варнeнския апелативен съд е потвърдено определение № 1188/24.03.2022 г. по гр. д. № 1989/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на А. С. А., Д. П. Ч. и Д. С. В. за изменение по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските на определение № 388/28.01.2022 г. по гр. д. № 1989/2021 г. на Варненския окръжен съд.

Апелативният съд е приел, че съдът е бил сезиран с установителен иск за собственост, предявен от А. С. А., Д. П. Ч. и Д. С. В. срещу „Елме“ ЕООД. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез адвокат И. З. с приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 08.12.2021 г. с Адвокатско дружество „З. и партньори“, в който изрично е отбелязано уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5500 лв. Договорът е придружен от пълномощно от същата дата, с което „Елме“ ЕООД упълномощава адв. З. да го представлява по делото. Полученото адвокатско възнаграждение по договора е удостоверено с подписа на адв.З.. С молба вх. № 1847/25.01.2022 г. ответникът е представил списък на разноските и е поискал тяхното присъждане на основание чл.78, ал.4 ГПК, а с молба вх. № 1845 от същата дата „Елме“ ЕООД, представлявано от управителя Р. С. С., изрично е потвърдило действията на адв. И. З., извършени до този момент.

При тези данни въззивният съд е приел, че е налице договор за правна защита между „Елме“ ООД и Адвокатско дружество „З. и партньори“; че адв. И. З. е член на това адвокатско дружество; че въпреки липсата на преупълномощаване по реда на чл.71, ал.1 ЗАдв. страната е упълномощила именно адв. И. З. да я представлява по делото, а наред с това изрично е потвърдила извършените от него действия. Договорът за правна защита и съдействие, в който се съдържат клаузи както относно предмета, така и за договореното възнаграждение и неговото заплащане в брой, служи за доказателство, че разноските за адвокатска защита са действително направени. На основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, какъвто е настоящият случай.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от А. С. А., Д. П. Ч. и Д. С. В..

Жалбоподателите считат, че не дължат разноски, тъй като не е спазено изискването на чл.71, ал.1 ЗАдв. – ако клиентът упълномощи адвокатско дружество за защитата по едно дело, то от своя страна следва да преупълномощи конкретен адвокат. В случая такова преупълномощаване липсва, а е налице конкретно упълномощаване на адв. И. З. от ответника „Елме“ ЕООД. Жалбоподателите считат, че след като дружеството не е осъществявало правна защита по делото, то заплатеното на това дружество адвокатско възнаграждение е ирелевантно и не следва да се присъжда от съда, тъй като не представлява разноски, които да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.4 ГПК. Освен това представените по делото ксерокопия на документи не удостоверявали извършено плащане на адвокатско възнаграждение. Неправилна била и преценката на първоинстанционния съд, потвърдена от въззивния, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 5 052,44 лв. не е прекомерно съобразно извършеното от адвоката – депозиране на един писмен отговор на исковата молба. Позовават се на решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела № С-427/16 и С-428/16 г., които считат, че следва да намерят приложение и по настоящото дело.

В изложението към частната касационна жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. За да бъде присъдено в полза на страна по делото заплатеното от нея адвокатско възнаграждение по силата на сключен договор за правна помощ с адвокатско дружество, необходимо ли е представителят по пълномощие на страната по смисъла на чл.32 ГПК да е бил определен по реда на чл.71, ал.1 ЗАдв.;

2. Следва ли да се овъзмезди страната за сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, когато същото е заплатено в полза на адвокатско дружество, а процесуалното представителство по делото е осъществено единствено от адвокат, който е упълномощен от страната в лично качество, без да е спазена процедурата по чл.71, ал.1 ЗАдв.;

3. Предвид разпоредбата на чл.633 ГПК и решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания /решение от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16; точка 53 от решение от 08.09.2010 г. по делото W. W. G., С-409/06, с позоваване на т.17 от решението Simmenthal II 106/77/, съществува ли възможност съдът да присъжда адвокатско възнаграждение под минимално определеното с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът в производството „Елме“ ЕООД оспорва жалбата. Счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение по чл.248 ГПК, постановено в производство по предявен иск за собственост. Това определение подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване и решението по иска за собственост, т. е. във всички случаи частната жалба подлежи на разглеждане от ВКС независимо от цената на иска.

По първите два въпроса не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочената от жалбоподателите практика на ВКС не е относима към настоящото дело, тъй като е създадена при различна фактическа обстановка и решава друг правен проблем. Така в определение № 356/30.07.2018 г. по т. д. № 1401/2018 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 676 от 15.11.2017 г. по ч. т. д. № 1664/2017 г. на ВКС, II-ро т. о. и определение № 60248/21.12.2021 г. по т. д. № 2006/2020 г. на ВКС, II-ро т. о., спорът е бил за това на кого съдът следва да присъди разноски по чл.38, ал.1 ЗАдв. за оказана безплатна правна защита - на адвокатското дружество или на определения от него адвокат. Съдът е дал принципен отговор, че в тази хипотеза разноски се присъждат на дружеството или на адвоката в зависимост от това кое лице е упълномощено от страната. В настоящия случай въобще не става въпрос за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна защита по чл.38, ал.1 ЗАдв. и за произтичащия от това спор дали съдът следва да присъди разноските по чл.78 ГПК в полза на дружеството или на адвоката, затова посочената практика на ВКС е неотносима и не обуславя противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да доведе до допускане на касационно обжалване. По настоящото дело има реално заплатено адвокатско възнаграждение, като договорът за правна защита е сключен от ответника с адвокатско дружество; на това дружество е заплатено адвокатското възнаграждение, но не дружеството, а ответникът е упълномощил конкретен адвокат от това дружество, който да извършва защита по делото. Затова съдът е присъдил на основание чл.78, ал.4 ЗАдв. разноски на ответника /не на дружеството и не на адвоката/, изхождайки от данните по делото, че ответникът реално е направил разноски, които е заплатил на адвокатското дружество, както и че е оказана правна защита и съдействие от адвокат, член на това дружество, който е упълномощен от самия ответник. Обжалваното определение не противоречи и на т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Договорът между ответника и дружеството, в който има изрично отбелязване за заплащане на адвокатското възнаграждение, служи като доказателство за това обстоятелство и удовлетворява изискването на тълкувателното решение за доказване на сторените разноски. Отношенията между дружеството, което е получило възнаграждението, и адвоката, който е осъществил процесуалното представителство, са извън преценката, която осъществява съдът при присъждане на разноски по чл.78, ал.4 ГПК. Следва да се има предвид и това, че законът не забранява на клиента сам да упълномощи конкретен адвокат от адвокатското дружество, с което е сключил договор за правна защита и съдействие и именно този адвокат да осъществява защитата му по делото.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по третия въпрос, тъй като не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с посочената практика на СЕС. Противно на поддържаното от жалбоподателите въззивният съд не е излагал мотив, че не може да се присъжда адвокатско възнаграждение под минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Той е посочил само, че заплатеното от „Елме“ ЕООД адвокатско възнаграждение е в съответствие с Наредба № 1/2004 г., съобразено е с цената на иска и не се явява прекомерно. Следва да се има предвид и това, че договорът за правна защита и съдействие предвижда не само депозиране на отговор на исковата молба, но и процесуално представителство и защита пред ОС Варна. Прездмет на делото е иск за собственост на имот с площ от 7043 кв. м. в [населено място], КК „Чайка“, с цена на иска 176 138,40 лв. В подадения писмен отговор са развити подробни доводи защо този иск е недопустим, но също и доводи за неговата неоснователност с искане за ангажиране на доказателства. Следователно заплатеното адвокатско възнаграждение е за цялостната защита по делото и размерът му не зависи само от подаването на отговор на исковата молба с развитите доводи за недопустимост на иска, които съдът е могъл и да не сподели. Именно тези обстоятелства са от значение при преценка на възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, а не съображение, каквото съдът не е излагал, че не може да се присъжда по-нисък размер от този по Наредба № 1/2004 г.

Не е налице и другото основание за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разглеждането на конкретното дело от ВКС няма да допринесе с нищо за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

При този изход на делото на ответника в частното производство „Елме“ ЕООД следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1200 лв. по договор за правна защита и съдействие, приложен на стр.25 от частното производство.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 466 от 18.08.2022 г. по ч. гр. д. № 335/2022 г. на Варнeнския апелативен съд.

ОСЪЖДА А. С. А. от [населено място], [улица], ет.5, ап.9, Д. П. Ч. от [населено място], ул.Р.“ № 2, вх.Б, ет.1, ап.4 и Д. С. В. от [населено място], [улица], ет.5, ап.13, да заплатят на „Елме“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.18, сумата от 1200 лв. разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: