Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 50/12.01.2012 г., постановено по административно дело № 485/2011 г., Административен съд - Русе е: 1) отменил решение ПЕО № 208 от 06.10.2011 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Русе, с което е потвърдено с него разпореждане № ОП-8401 #

9 от 26.07.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе, с което на Х. А. С., на основание § 4, ал. 1 от ПЗР (преходните и заключителните разпоредби) на КСО, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) разпоредил връщане на административната преписка на директора на ТП на НОИ - Русе за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ - Русе да заплати на Х. А. С. направените по делото разноски в размер на 310 лв.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление „Социално осигуряване” (РУСО) – Русе. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и потвърждаване на решението на директора на РУСО (ТП на НОИ) – Русе.

Ответникът по касация Х. А. С. от гр. Р. чрез пълномощника си адв.. Ч. в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оставянето й без уважение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен...