Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила касационна жалба от изпълнителния директор на ДФ (Държавен фонд) “Земеделие” чрез процесуалния си пълномощник К. Т. – юрисконсулт, в която се изразява несъгласие с Решение № 97 от 04.01.2013 г. по адм. дело № 4911/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-110-6500/2066 от 02.10.2011 г. с адресат П. Л. Г.. Касационният жалбоподател моли цитираното съдебно решение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място твърди, че съдът неправилно е разгледал развилото се административно производство по издаването на обжалвания акт като дву-системно или такова, провеждано едновременно от ДФ “Земеделие” и от Министерството на земеделието и храните. На второ място за неправилен касаторът счита извода на съда, че административният орган не е длъжен да се съобрази с допустимия слой, определен от Министерството на земеделието и храните. На трето място в жалбата се изразява становище, че е неправилен извода на съда, че администрацията не била изпълнила задълженията си, визирани в чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, тъй като не била предоставила възможност на жалбоподателя да участва в отделните етапи на административното производство във връзка с поддържане на заявените БЗС. На четвърто място касационният жалбоподател заявява, че административният орган е изследвал обстойно всички материално-правни предпоставки за получаването на финансовото подпомагане от жалбоподателя и на последно (пето) място заявява, че направените от вещото лице изчисления напълно кореспондират с изложеното в таблицата на стр. 6 от оспореното уведомително писмо. Под таблицата на стр. 2 от писмото е посочено относимото правно основание за всяка колона, като на жалбоподателя е отказана финансова помощ на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, тъй като е заявил площи, които не стопанисва. По тези изложени в жалбата обстойни аргументи моли обжалваното решение да бъде отменено.
От ответника П. Л. Г., чрез пълномощника му адв.. Т. от АК – Ловеч е постъпило писмено Възражение, в което се моли жалбата на ДФ “Земеделие” да бъде отхвърлена, като се остави в сила обжалваното решение на първоинстанционния съд, защото същата е неоснователна, а съдебното решение е правилно и законосъобразно.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд е правилно. Административният акт е бил издаден без да са били изяснени факти и обстоятелства от значение за случая. По делото е доказано, че заявените площи са били стопанисвани и поддържани в добро земеделско състояние и Разплащателната агенция неправилно е отказала финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, като е наложила и санкции за бъдещ период. Наведените доводи в жалбата са неоснователни и решението следва да остане в сила.
Касационната жалба на Държавен фонд “Земеделие” гр. С. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С решение № 97 от 04.01.2013 г. по адм. дело № 4911/2012 г., в производство по реда на чл. 145 – 178 АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 27 състав ОТМЕНЯ уведомително писмо изх. № 02-110-6500/2066 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” – Разплащателна агенция, по жалба на П. Л. Г., гр. Л., ул. “Черно море” № 7 и ВРЪЩА преписката на административния орган за процедиране в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. С трети диспозитив съдът ОСЪЖДА ответника Държавен фонд “Земеделие” да заплати на жалбоподателя П. Л. Г. съдебни разноски в размер на 910 лева.
Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че подадената жалба е допустима и основателна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия - чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 11а от ЗПЗП във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП и в предвидената от закона форма. Посочил е, че процесуално-правна предпоставка за получаване на финансиране по схемите и мерките за директни плащания е кандидатът да е подал заявление за подпомагане в срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. в съответствие с чл. 32, ал. 1, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 от ЗПЗП, което в случая е налице. Съдът е счел, че в административното производство по оторизиране на директните плащания с различни административни правомощия разполага не само ДФЗ – РА, но и МЗХ и неговите структури по места – общинските служби по земеделие. В тази връзка е посочил, че факта, че ДФЗ и МЗХ са самостоятелни юридически лица, това не означава че съдът трябва при преценката на законосъобразността на административния акт да изключи от контролната си дейност процесуални действия на ОСЗ и МЗХ, съставляващи част от процедурата по издаване на акта – действията по приемането на заявленията от местните ОСЗ и очертаване на земеделските парцели, както и създаването на т. нар. “допустим слой” от МЗХ и действията по преценка относно съответствието на заявените БЗС и допустимия слой. В тази връзка е посочил, че както европейското – чл. 19 § 2 от регламент 73/2009, така и националното законодателство – чл. 10, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. (ред. ДВ, бр. 37/2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) изискват на заявителя да бъде предоставен актуален графичен материал, който да не го въвежда в заблуждение при очертаване на площите. В случая според съда ответникът следва да доказва спазването на задължението си за оказване на съдействие при подаване на заявлението като за целта поддържа и представя копие от графичните части в максимално четлив вид и при положение, че системата съдържа цветни карти, на които с различен цвят линии са означени БЗС и допустимия слой, представянето на черобели карти не представлява доказателство за надлежно изпълнение на задължението. Освен това съдът е посочил основния проблем на административните процедури за кампания 2010, а именно, че допустимият слой е променен в хода на административното производство, а законът не предвижда възможност за ново очертаване при актуализиране на цифровите ортофотокарти. Посочил е, че ответникът (който е ДФ – РА) не е длъжен да се съобрази с допустимия слой, определен от МЗХ. Позовал се е на чл. 28, § 2 от регламент № 1122/2009 /ЕО/ на Комисията от 30.11.2009 г., с който е отменен регламент № 726/2004 г. В конкретния случай, тъй като при извършената през 2011 г. кръстосана проверка са открити нередности, е било възможно да бъдат извършени допълнително други видове подходящи административни проверки, вкл. да се изискат доказателства, както и да се извършат проверки на място. Съдът е констатирал, че администрацията не е изпълнила задълженията си, визирани в чл. чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, тъй като не е дала възможност на жалбоподателя да участва в отделните етапи на административното производство, включително не го е запознала с допустимия слой, който е изготвен в хода на административната процедура и са нарушени основните принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. Съдът е приел, че процесуалните нарушения са съществени, защото са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. Жалбоподателят (П. Л. Г.) е ангажирал свидетелски показания, че за периода на кампания 2010 г. и съответния селскостопански сезон е стопанисвал и поддържал в добро земеделско състояние заявените БЗС, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 9 във връзка с чл. 8 от Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по СЕПП и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. При този изход на спора, съдът е присъдил на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 1 АПК направените от него съдебни разноски в размер на 10 лв. за държавна такса, 250 лв. депозит за вещо лице и 650 лв. адвокатски хонорар, за който е приел, че размерът му е съобразен с високата фактическа и правна сложност на делото и броя на заявените БЗС. Така постановеното съдебно решение е правилно.
Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗЗД ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И И. Ф. П. ПО СХЕМИТЕ И МЕРКИТЕ ЗЗД ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ за 2010 г., с изх. № 02-110-6500/2066 от 2.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – Разплащателна агенция.
С това писмо адресатът П. Л. Г. от гр. Л., УРН: 419798 се уведомява за оторизирана обща субсидия съгласно подадено общо заявление за плащания на площ с УИН: 11/150610/23028, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2010 г., в размер на 0.00 лева и по-конкретно:
По Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е поискана сума от 9831.49 лева, като ДФЗ – РА отказва изцяло финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно описани площи и посочени нормативни основания, тоест няма никаква оторизирана и респективно изплатена сума видно от Таблица № 1 и Таблица № 2.
По мярката “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” (НР1) е поискана сума от 11122.63 лева, като ДФЗ – РА отказва изцяло финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно описани в таблици площи и посочени нормативни основания, тоест няма никаква оторизирана и респективно изплатена сума видно от Таблица № 1 и Таблица № 2.
Със същото уведомително писмо е наложена санкция за бъдещ период в размер общо на 19904.18 лева на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. за СЕПП – 9147.28 лв. и на основание чл. 16 от Регламент 1975/2006 г. за НР1 – 10756.9 лв., която сума се прихваща в съответствие с член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 г. на Комисията, а ако не може да бъде изцяло прихваната в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.
Изобщо вече няма никакъв спор по въпроса, че писмото, макар и да е наречено “уведомително”, носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което подлежи на съдебен контрол по реда на АПК.
В писмото са посочени правните основания за неговото издаване поотделно за мерките СЕПП и НР1, както и словесно са описани причините, поради което не е одобрена претендираната сума по подаденото от П. Л. Г. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ 2010 – Форма за физически лица. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони. Отделно са приложени и цитираните вече по горе Таблица № 1 – Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 – Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло и затова може да се приеме, че в административния акт се съдържат и правни и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Първоинстанционният съд също е констатирал, че оспореният акт е мотивиран, но го е отменил поради допуснати процесуални нарушения.
По принцип издаването на уведомителното писмо се предшества от сложна и продължителна административна процедура с извършване на редица действия – технически и правни, и то от различни административни органи – общински служби по земеделие (ОСЗ), Държавен фонд “Земеделие” - Разплащателна агенция (ДФ - РА), Министерство на земеделието и храните (МЗХ). В крайна сметка се обжалва писмото на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” и всички други допуснати нарушения рефлектират върху неговата законосъобразност, защото нищо друго не подлежи на самостоятелно обжалване – нито акт, нито действие на ОСЗ или МЗХ, за да може земеделският производител – кандидат за подпомагане да защити нарушените си права и законни интереси.
Следва да се посочи, че финансовото подпомагане в Р. Б. започва от 2007 година, тоест 2007 година е първата година за която земеделските стопани имат правото на директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната, като подаването на заявления продължава и до сега – за кампания 2013 година. Като нормативна база е приложимо както националното законодателство – ЗПЗП и множество наредби, така и различни Регламенти (ЕО) относими за конкретния период, като в крайна сметка целта е да се подпомагат земеделските производители при провеждане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а не да им се отказва субсидиране и да се налагат санкции.
През 2009 година се създава специализираният слой “Допустими за подпомагане площи”, който се обновява и актуализира за всяка кампания. Този специализиран “слой” представлява геореферирана графична база от данни за площите допустими за подпомагане за съответната кампания, изграден на база актуални ортофото и сателитни изображения на територията на страната за съответната година. Тази електронна база данни за годните за подпомагане площи е част от СИЗП (Системата за идентификация на земеделските парцели), а последната е основна част от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол). От ИСАК пък се взема информация при извършване на административните проверки, на база на която се генерират уведомителните писма. Проблемът е, че актуализацията на специализирания “слой” се извършва повече от година след като заявлението на кандидата за подпомагане е вече подадено чрез ОСЗ до съответната териториална структура на Разплащателната агенция и на практика не е актуален вече за кампанията, за която се прилага.
Не може да бъде споделен извода на съда, че административният орган не е длъжен да се съобрази с допустимия слой, определен от МЗХ. Напротив, ДФ - РА е длъжен да се съобрази с тези данни, но те могат да бъдат оборени в съдебното производство, в което са допустими всички доказателствени средства. В случая съдът правилно е установил, че са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които са се отразили на законосъобразността на оспореното уведомително писмо.
Не се доказват твърденията в касационната жалба, че данните за допустимите за подпомагане площи са оповестени във всички Общински служби по земеделие по местонахождение на площите, както и че са обявени на интернет и електронна страници на МЗХ и ДФЗ – РА. В административната преписка липсват посочените в касационната жалба “копие от заповедта на министъра и заключителният протокол от работната група, която е разгледала всички подадени възражения и жалби по формирането на слоя за 2010 г., ведно с писмото на МЗХ, с което на ДФЗ - РА е предадена базата данни за допустимите за подпомагане площи за 2010 г.”. В кориците на образуваните дела, които са: адм. дело № 258/2012 г. по описа на Административен съд София - град, адм. дело № 120/2012 г. по описа на Административен съд - Ловеч, адм. дело № 6021/2012 г. по описа на Върховния административен съд и адм. дело № 4911/2012 г. по описа на Административен съд София - град, не са приложени цитираните документи. Такива не са приложени и по настоящото адм. дело № 2476/2013 г. към касационната жалба, която се явява с недоказани твърдения.
С оглед изложеното, постановеното от АССГ съдебно решение следва да бъде оставено в сила, включително и в частта му за присъдените разноски.
При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответната страна се дължат разноските в производството пред ВАС, но такива нито са направени, нито са поискани в представеното писмено Възражение, поради което и не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 04.01.2013 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 27 състав, постановено по адм. дело № 4911/2012 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Г. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. П./п/ С. С.
Г.М.