Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.160 ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Д”ЕООД, представлявано от Г. Г. срещу решение №2138 от 15.12.2009г., постановено по адм. дело №2900/2008 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА №8000687 от 18.4.2008г., потвърден с решение №370 от 9.10.2008г. на директора на Д”ОУИ” Варна при ЦУ на НАП за данъчни задължения по ЗДДС.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Прилага писмени доказателства.

Моли решението да бъде отменено и да се постанови решение, с което се отмени РА и се присъдят направените в двете инстанции разноски.

Ответникът-директор на Д”ОУИ” Варна при ЦУ на НАП не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Административен съд гр. В. е разгледал като първа инстанция РА №8000687 от 18.4.2008г., потвърден с решение №370 от 9.10.2008г. на директора на Д”ОУИ” Варна при ЦУ на НАП за данъчни задължения по ЗДДС на дружеството за данъчни периоди от 1.1.2002г.-31.12.2004г. в общ размер на 326376,17 лв. с начислена лихва 191005,35 лв.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че правилно органът по приходите се е позовал на разпоредбата на чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС отм. , за да откаже правото на данъчен кредит. Посочил е, че след като счетоводството на дружеството е изгоряло, последното е било длъжно след като е уведомило администрацията да се снабди с фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си – аргумент от чл.88 ал.4 от ППЗДДС отм. Споделил е доводите...