Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „П. Х. З“ ЕООД срещу решение № 1493 от 28.08.2017г. постановено по административно дело № 3295/2016г. по описа на Административен съд /АС/ Варна. При посочване на годината на делото е допусната техническа грешка. С оглед изложеното в касационната жалба безспорно се установява, че се обжалва решението постановено по административно дело 3295/2016г. по описа на АС Варна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „П. Х. З“ ЕООД против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗД/ № МД-АУ-7607/07.09.2016г. на гл. инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ при О. В, потвърден с Решение № МД-РШ-083/21.11.2016г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при О. В – само В ЧАСТТА относно начислената такса битови отпадъци /ТБО/ за 2015г. и 2016г. за общо 14 имота с партиден № 2016226760001, в общ размер на 15 278.93 лв. главница и лихви и е осъдил дружеството да заплати на О. В деловодни разноски в размер на 988,37 лева.

Касаторът счита, че оспорваното решение е необосновано и постановено в противоречие със закона. Сочи, че независимо, че съдът е изложил съображения, че оспореният акт е немотивиран, той е потвърдил същия, като е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУЗД. Счита, че спорният момент при издаване на АУЗД и решението, с което същият е потвърден, се свежда до начина на определяне и събиране на таксата сметосъбиране и сметоизвозване за имота. Счита, че липсата на посочени правни и фактически установявания прави административния акт незаконосъобразен, като в случая пороците във формата на АУЗД са такива, че не позволяват решаване на спора по същество от съда. Моли жалбата да бъде уважена, оспореното решение да се отмени и да се постанови друго, с което да...