Образувано е по касационна жалба на С.Т и В.Т срещу Решение № 2340/29.12.2017 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2040/2017 г., с което е отхвърлено оспорването им на Заповед № 561/19.05.2017 г. на кмета на община Р. за одобряване, на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, на проект за частично изменение на ПУП – План за регулация и застрояване на УПИ XIII-527 и УПИ XIV-527, кв. 49 по плана на с. М., община Р., както и на част от улично пространство между о. т. 220 и о. т. 221, западно от УПИ XIII-527.
От ответниците кметът на община Р. и К.И са на позиция за неоснователност на жалбата, В.И, Р.П и З.П не изразяват становище по нея.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
Неоснователен е изчерпващият предмета на спора касационен довод, свързан с включването към УПИ XIII-527 на част от имот № 47295.124.403 по кадастралната карта, тъй като поземлен имот № 403 представлявал зелена площ и неправомерно е променено предназначението му.
Въпросната част от територията, предмет на одобрения ПУП, е улично пространство между о. т. 220 и о. т. 221, западно от УПИ XIII-527 (собственост на заявителя в административното производство К.И). Конкретното предназначение на поземлените имоти, в т. ч. и за озеленени площи, се определя с подробен устройствен план – чл. 8, т. 1 ЗУТ. Противно на позицията на касаторите (заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ), спрямо отреждането по ПУП, а не според отразяването в кадастъра на начина на трайно ползване на имота, действа забраната за промяна на предназначението на реализирани или предвидени в устройствени планове озеленени площи - чл. 62а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ.
В случая не са налице доказателства, установяващи твърдяното предназначение на общинския имот № 403, както правилно е приел и съдът. Имотът не е бил нарочно отреждан за озеленена площ с устройствен план (вж. в този смисъл и съдебно-техническата експертиза), за да се преценява въобще реализирането на мероприятие по него, а евентуалното му фактическо състояние е неотносимо към меродавния му статус, следващ от плана. Затова със заповедта предназначението на имота за „жилищно застрояване“ по същество не се трансформира от предходно за „озеленена площ“.
Към релевантния момент на издаване на заповедта – чл. 142, ал. 1 АПК, площта не принадлежи и към категорията на имотите – публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗОбС и съответно не е обект на ограниченията за разпореждане и използване по чл. 62, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 4 ЗУТ. С Решение № 513/22.12.2009 г. на Общински съвет „Родопи“ собствеността на имота със стар № 1216 е променена от публична в частна общинска и имотът е последващо актуван като частна общинска собственост. Следователно, дори и той да е имал предназначението да задоволява обществени потребности от общинско значение, вкл. като част от „зелената система“, същото е отпаднало с упражняването на правомощието на общинския съвет по чл. 6, ал. 1 ЗОбС.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на администрацията на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК, както и на разноски за платено от ответника Именов адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2340/29.12.2017 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2040/2017 г.
ОСЪЖДА С.Т и В.Т да заплатят на община Р. сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОСЪЖДА С.Т и В.Т да заплатят на К.И сумата от 800 (осемстотин) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.