Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на "Л. С" ЕАД против решение № 8221 от 21.12.2016 г. по адм. дело № 10925/2016 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на "Л. С" ЕАД против решение № 312/09.09.2016 г. по преписка № 102/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация. В нея са развити подробни доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и се иска отмяната му, като се уважи първоначалната жалба и се отмени оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация.
Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация, поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му.
Ответникът Д.Я, чрез пълномощника си е представил писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Ответникът Т.И не е изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, след като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба на "Л. С" ЕАД против решение № 312 от 09.09.2016 г. на Комисия за защита от дискриминация, с което е прието за установено, че в периода 14.08.2013 г. - 08.04.2015 г. "Л. С", в качеството на работодател е третирал Д.Я по-неблагоприятно в сравнение с други трудоустроени лица, които е преназначил на подходяща за здравословното им състояние длъжност, за разлика от Янков, с което е нарушил забраната за дискриминация и е осъществил пряка дискриминация по признак "увреждане" по см. на чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) и на основание чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. С решението Комисията е приела за установено, че Х.Щ и Т.И, в лично качество и като представляващи "Л. С" ЕАД не са извършили нарушение на ЗЗДискр. спрямо Д.Я. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът е установил от фактическа страна, че Д.Я е назначен на работа в "Л. С" ЕАД с трудов договор № 92/08.06.1999 г. на длъжността "помощник на работник по обработка и разпределение на багажи, той и оператор ПМ" в поделение "Наземно обслужване - отдел "Перонно обслужване". С допълнителни споразумения е преназначен на длъжностите "приемчик", "оператор карго и ПМ", "товаро-разтоварач на карго, той и оператор на перонна механизация", "магазинер склад износ".
С експертно решение № 3403/169 от 07.10.2004 г. на ТЕЛК "Общи заболявания" гр. С. служителят е трудоустроен, с диагноза "дискова херния", при следните противопоказания за условия на труд - тежък физически труд, натоварване на опорно-двигателния апарат".
Д.Я е уведомил работодателя за експертното решение, с оглед на което през 2004 г. е преназначен на длъжност "паркинг - контрольор", а през 2007 г. - на длъжност "работник паркинг".
С експертно решение на ТЕЛК № 2012 - 149/22.10.2013 г. е дадено предписание, че: "С оглед здравословното състояние на лицето е редно да бъде предложена друга работа за трудоустроени лица в рамките на предприятието, без тежка физическа работа, продължително ходене и студови въздействия".
С експертно решение на ТЕЛК № 2560/167 от 28.11.2014 г. е определена 50% трайно намалена работоспособност.
Поради въведени технологични промени по автоматизация на трудовите процеси, длъжността "работник паркинг" в отдел "Паркинг", заемана от общо 24 работници, в т. ч. и Д.Я, със заповед № 493/14.08.2013 г. на изпълнителния директор е съкратена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Към този момент работникът е бил трудоустроен, съгласно експертно решение № 1304-109/15.08.2012 г. на ТЕЛК "Общи заболявания" гр. С., с което е удължен срокът на трайно намалена работоспособност до 01.08.2015 година. По повод предприетите действия от работодателя за съкращаване на работни места, жалбоподателят не е получил съгласие от Инспекцията по труда за прекратяване на правоотношението с работника, като също така е поискал становище от Службата по трудова медицина "Трансмед" ООД относно осигуряване облекчени условия на труд съобразно експертни решения на ТЕЛК за служителите Е.Р и Д.Я.Д препоръка не е била спазена и Д.Я е назначен на длъжност "общ работник/поддръжка предареогаров площад". С експертно решение № 2560/167 от 28.11.2014 г., издадено от ТЕЛК, "Общи заболявания", Втора МБАЛ, "лицето не може да изпълнява длъжността работник по поддръжка на предаерогаровия площад", която включва тежък физически труд и работа на открито. Със заповед № 443/08.04.2015 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на работника на основание липса на свободна и отговаряща на образованието и квалификацията му длъжност, подходяща за здравословното му състояние и определена за трудоустрояване в съставения списък за 2015 г. на работни места и длъжности, подходящи за трудоустрояване.
С оглед изложените коректни фактически установявания, съдът правилно е приел за верни и правно обосновани изводите на комисията, че за периода от 14.08.2013 г. до 08.04.2015 г. работодателят "Л. С" ЕАД е третирал Д.Я по-неблагоприятно в сравнение с други трудоустроени лица, които е преназначил на подходяща за здравословното им състояние длъжност, за разлика от Янков, по отношение на който не е съобразил препоръките на здравните органи. С тези свои действия и бездействия жалбоподателят е нарушил забраната за дискриминация и е осъществил пряка дискриминация по признак "увреждане" спрямо Д.Я.П тези съображения и изложени мотиви относно приложението на нормативните правила, забраняващи дискриминационно третиране на работника по признак увреждане, съдът е постановил обжалвания резултат.
Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт, като поддържа, че не е налице по-неблагоприятно третиране на ответника пред съда Д.Я по признак "увреждане". В тази насока излага доводи, че препоръчаната за Д.Я длъжност "мияч превозни средства, той и оператор на автомивка" е била заета към даване на препоръката; направеното сравнение със служителя Е.Р е некоректно, т. к. двамата работници не са в сравними сходни обстоятелства. За Е.Р е препоръчана длъжността "чистач, производствени помещения, той и машинен оператор мияч на машина", която е била свободна към този момент и същият е назначен на нея, за разлика от ситуацията при Д.Я.С, че не е налице съзнателно по-неблагоприятно третиране, както и пряка причинна връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, т. е. различният подход към лицата не е основан на признак "увреждане". Сочи, че съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл. 315 КТ работодателят няма задължение да променя създадената организация на труда, като осигури специално работно място, подходящо за трудоустрояване на работника. Д.Я е заемал длъжност, определена за трудоустрояване, но предвид решението на ТЕЛК, че не може да изпълнява заеманата длъжност и при липсата на друга свободна длъжност по списъка по чл. 315 КТ, работодателят е предприел действия по прекратяване на трудовото правоотношение. Тези действия не представляват по-неблагоприятно третиране по признак "увреждане " на лицето. При тези доводи иска да се отмени обжалваното съдебно решение, както и оспореното пред административния съд решение на Комисията за защита от дискриминация. По отношение на наложеното административно наказание релевира и доводи за изтекъл срок, в рамките на който комисията разполага с правомощие да санкционира дружеството.
Изложените касационни доводи за неправилност на съдебния акт са неоснователни. Съдът правилно, в съответствие с доказателствения материал по делото е приел, че през обсъждания период работодателят е назначавал лица, които са в сравнимо сходно положение с Д.Я, на длъжности, които съответстват на здравословното им състояние. Като пример за неравно третиране е посочен казусът със служителя Е.Р.О възражение на касатора, че по отношение на този служител е имало свободна длъжност, на която да бъде преназначен, за разлика от Д.Я, не води до друг извод, т. к. правилно и обосновано съдът е констатирал, че през това време е имало достатъчно длъжности, които са били определени за трудоустрояване, освобождавали са се в различни интервали и работодателят обективно е разполагал с възможност да ги предложи на служителя и преназначи на някоя от тях, съответстваща на предписанията на здравните органи. Нещо повече, установено е, че касаторът е предприел действия по прекратяване на трудовото правоотношение на работника, въпреки знанието за неговата намалена работоспособност и ползваната закрила, при липса на съгласие на компетентните органи, след което го е възстановил на длъжност, която не отговаря на становището на здравните органи за адекватни условия на труд с оглед заболяванията му. Ето защо, следва да се споделят като верни и правно издържани изводите на съда, че в производството пред комисията работодателят не е ангажирал доказателства, съгласно изискването на чл. 9 ЗЗДискр., за спазване на принципа на равно третиране на ответника по касация като изпълни задължението си да му предложи работа, съответстваща на здравословното му състояние, така както е подходил към други негови работници в сходно положение. Правилно е заключението, че касаторът е осъществил пряка дискриминация по признак увреждане спрямо служителя Д.Я.Н са възраженията на касатора за липса на субективно умишлено лошо отношение към служителя, т. к. за установяване на дискриминационния акт по принцип не е необходимо наличие на умисъл, а по отношение на юридическите лица такова изискване не би могло да съществува. Доводите във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на Д.Я на 08.04.2015 г. са неотносими към спора, т. к. това обстоятелство не е било предмет на проверка от комисията и съответно - от решаващия съд. Не намират опора в нормативната уредба релевираните оплаквания за неправилно приложение на административнонаказателните разпоредби и наложената санкция на касационния жалбоподател. Съдът правилно е приел, че разпоредбата на чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. е приложена точно, определеният размер на санкцията е съобразен с фактическите и правни констатации по делото. Възражението на изтичане на сроковете, в рамките на които може да се наложи оспорената санкция е неоснователно. В случая намират приложение разпоредбите на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) - чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. относно тригодишния срок от извършване на нарушението, през който може да се образува и разгледа оплакването за нарушение за антидискриминационните правила и съответно да се наложи предвиденото в закона административно наказание от Комисията за защита от дискриминация. В случая тези срокове са спазени и няма основание за отмяна на решението на комисията, както правилно е посочил решаващият съд.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 100лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с 228 АПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД, основателно е и искането на пълномощника на Д.Я - адв. И.Ю от САК, за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция, които разноски следва да се възложат на "Л. С" ЕАД.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8221 от 21.12.2016 г. по адм. дело № 10925/2016 г. на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА "Л. С" ЕАД да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 100лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, както и да заплати на адвокат И.Ю от САК сумата 500лв., адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.