Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Агроинвест ЕМД“ ЕООД, ЕИК 200582951, представлявано от управителя С.Д, против решение № 645/06.02.2018 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 7788/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0325553/07.06.2017 г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - София - запечатване на търговски обект – склад за брашно и фуражи, находящ се в гр. К., стопански двор, стопанисван от „Агроинвест ЕМД“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата се изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, че наложената принудителна административна мярка цели да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект. По същество излага съображения за нарушение на материалния закон при издаването на оспорения индивидуален административен акт. Искането е за отмяна на решението и отмяна на наложената принудителна административна мярка.

Ответникът - директор на ТД на дирекция „Контрол“ в НАП - София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание пред настоящата инстанция оспорва жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0325553/07.06.2017 г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект - склад за брашно и фуражи, находящ се в гр. К., стопански двор, стопанисван от „Агроинвест ЕМД“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 01.06.2017 г. в 16:30 ч. е извършена проверка в посочения търговски обект, при която е извършена контролна покупка на 2,5 кг. маслини на стойност 17,00 лв., заплатена в брой от клиент, за което не е издаден фискален бон от работещото в обекта фискално устройство.

При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. Решението е правилно постановено.

Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В конкретния случай съдът е установил, че от „Агроинвест ЕМД“ ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. От страна на дружеството не е оспорена описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството, чрез издаденото за установеното нарушение наказателно постановление.

Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК са неоснователни. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че липсват мотиви относно срока на продължителност на наложената ПАМ. Такива са изложени, както в процесната заповед, така и в първоинстанционното решение и същите се споделят от настоящия състав.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юриконсулско възнаграждение юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 645/06.02.2018 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 7788/2017 г.

ОСЪЖДА „Агроинвест ЕМД“ ЕООД, ЕИК 200582951, да заплати на ТД на НАП София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв. Решението е окончателно.