РЕШЕНИЕ

№ 131

София, 12. юли 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 131 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 354/19.09.2017 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 678/2016, с което е потвърдено решение № 434/17.06.2016 на Великотърновския районен съд по гр. д. № 3799/2015, с което е уважен предявеният иск за заплащане на сумата 22.050 лв. командировъчни пари за периода 14.09.2011 – 07.07.2014 г. на основание чл. 215 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на правния въпрос за доказването на получаването на командировъчни пари с доказателства, извън посочените в чл. 270, ал. 3 КТ.

По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Когато изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение е удостоверено чрез подпис във ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило плащането. Такива съмнения не възникват и когато основанието за плащането е посочено изрично в нареждането за банков превод или разписката. Когато обаче в нареждането за банков превод или разписката не е посочено основанието за плащане, в тежест на получилия плащането е да докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на...