№ 695

[населено място], 22.12.22г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. И. М.

А. Н.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 2640 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5799/28.09.2022г. на „Г. З. ЕАД срещу определение № 601 от 14.09.2022г. по в. т.д. № 92/2022г. на Апелативен съд - Варна, с което е оставена без уважение молба вх. № 5044/18.08.2022г. на застрахователното дружество за изменение на постановеното по дело решение № 223 от 08.07.2022г. в частта за разноските, като присъдените на въззиваемата страна „Т. С. ООД разноски за адвокат от 2 500 лева се намалят до минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност на определението на Апелативен съд - Варна. С постановеното въззивно решение е било потвърдено изцяло първоинстанционното решение, с което предявените искове са уважени. Въззивното дело не е от фактическа и правна сложност, решено е било в рамките на наличния по делото доказателствен материал, проведени са били две заседания (второто поради отвод на съдебния състав) и делото е обявено за решаване. Поради това присъденото възнаграждение следва да е равно на минималното. Видно от представения от ищеца списък с разноски, той е заплатил 2 500 лева адвокатско възнаграждение, с което е надвишил с повече от 1/3 определения в Наредбата минимален размер от 1 615. 61 лева при интерес на двата предявени иска от 26 187 лева и 800. 16 лева. Страната се позовава на определение № 233 от 04.08.2020г. по гр. д. № 2603/2019г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.

Ответникът по жабата „Т. С. ООД я оспорва като неоснователна. Излага, че присъдените в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение съответстват напълно на правната и фактическа сложност на делото. Отделно към днешна дата платеното адвокатско възнаграждение е дори под минималния размер съгласно актуалната редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. ДВ, бр.88 от 04.11.2022г.).

Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК.

По същество жалбата е частично основателна.

Първоинстанционното производство е било образувано пред Окръжен съд – Варна на 12.10.2020г., въз основа на искова молба на „Т. С. ООД срещу „Г. З. ЕАД с предявени искове по чл. 405, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане от 30.07.2019г. (индустриален пожар и други щети на имущество) за настъпило на 25.03.2020г. застрахователно събитие, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.

С подаден отговор ответникът е възразил, че увреденото имущество не е предмет на застрахователен договор, че не е настъпило застрахователно събитие по такъв договор, както и е оспорил размера на претендираното застрахователно обезщетение. Възраженията са били поддържани в допълнителен отговор на подадена допълнителна искова молба.

По делото пред първоинстанционния съд са били представени писмени доказателства, изслушана е била съдебна техническа експертиза и съдебна счетоводна експертиза, както и са разпитани двама свидетели. След проведени три открити съдебни заседания, първоинстанционното производство е приключило в съдебно заседание на 22.07.2021г. На 23.08.2021г. е било постановено решение, с което на „Т. С. ООД са били присъдени 25 187 лева главница и 800. 16 лева изтекли лихви.

От името на ищеца процесуални действия по делото са били извършвани от адв. Л. П..

За направените и претендирани разноски за адвокат от 3 000 лева от ищеца, застрахователното дружество е възразило, че са прекомерни и с първоинстанционното решение разноските са били намалени на 2 000 лева по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

От страните не е било искано изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските.

Срещу първоинстанционното решение в частта на присъдената главница и лихви за забава от „Г. З. ЕАД е била подадена въззивна жалба на 14.09.2021г. По жалбата от „Т. С. ООД, въззиваема страна, е бил подаден отговор. Не е имало твърдени нови обстоятелства, нито посочени и представени нови доказателства. Делото е било насрочено от състав на Апелативен съд – Варна в открито съдебно заседание на 27.04.2022г., както и, след отвод на съдебния състав, отново на 01.06.2022г. От името на въззиваемата страна процесуални действия е извършвал отново адв. П..

На 08.07.2022г. по делото е било постановено въззивното решение по спора, с което първоинстанционното решение в обжалваната част е било потвърдено изцяло. На въззиваемата страна са били присъдени разноски за адвокат от 2 500 лева, така както тези разноски са били установени и претендирани.

Въззивното решение не е било обжалвано от страните. Единствено в срока за обжалване, с молба вх. № 5044/18.08.2022г., от „Г. З. ЕАД е било направено искане за изменение на въззивното решение в частта на разноските с намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено на „Т. С. ООД, до минималния размер. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е било направено с молби на застрахователното дружество от 26.04.2022г. и от 31.05.2022г., като по него с първоначално постановеното въззивно решение не е имало произнасяне.

С обжалваното определение от 14.09.2022г. на Апелативен съд - Варна молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е била оставена без уважение по съображения, че минималното адвокатско възнаграждение е 1 615. 61 лева при интерес на двата предявени иска от 26 187 лева и 800. 16 лева и платеното от въззиваемата страна не е в необосновано висок размер и не регистрира прекомерност. В този смисъл е бил и отговорът на „Т. С. ООД по искането за изменение на въззивното решение в частта на разноските.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното:

Уговарянето на възнаграждение за адвокат за процесуално представителство във въззивно производство по договор по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД, сключен от въззиваема страна, е в рамките на свободата на договаряне (чл. 9 от ЗЗД). При отхвърляне на въззивната жалба, възнаграждението, ако е платено, се дължи от въззивника като част от отговорността му за разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК – правният спор е бил пренесен неоснователно във въззивната инстанция.

По аргумент от чл. 78, ал. 5 от ГПК не подлежи на възстановяване заплатеното от въззиваемата страна възнаграждение за адвокат в размера, за който възнаграждението се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, когато за това от въззивника е възразено. Прекомерните разноски за адвокат остават за сметка на направилата ги страна, тъй като те не са били необходими и са направени по причина на самата страна. При преценката на правната и фактическа сложност на делото във въззивната инстанция се съобразяват исковете, негов предмет, и направените възражения, оспорвания и правни доводи, но с оглед кръга на относимите факти и приложимите правни норми във въззивното производство, съответно на направените във въззивната жалба оплаквания, извършените в това производство съдопроизводствени действия, събраните доказателства и общата продължителност на делото. Несъответствието между общия размер на разноските за адвокат на въззиваемата страна и размера на уважената или отхвърлената част от исковете също може да обоснове прекомерност на тези разноски поради непропорционална финансова тежест за въззивника, ограничаваща правото на достъп до съд, в който смисъл също следва да се тълкува разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК (в този смисъл решение на ЕСПЧ по дело Boychev c. Bulgarie от 15.11.2022г.). Следва да има и съответствие между присъжданите в първоинстанционното и във въззивното производство разноски за адвокат, при съобразяване, че въззивното производство е продължение на първоинстанционното.

В случай на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК присъжданото като разноски адвокатско възнаграждение не може да бъде по-малко от минимално определения размер съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД (Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Относно размера на възнаграждението по наредбата като приложимо за съответната инстанция не трябва да се установяват обстоятелства, които създават съмнение относно начина, по който е било определено минималното адвокатско възнаграждение - сумата на възнаграждението в този размер да ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, § 1 от ДФЕС, каквато преценка трябва да направи националният съд, съгласно решението на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/2016г.

В случая във въззивното производство въззиваемата страна „Т. С. ООД е направила разноски за адвокат в размер на 2 500 лева по сключен договор за правна защита и съдействие с адв. Л. П.. За възнаграждението няма спор, че е платено. Сключването на договора и уговарянето на адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 2 от ЗЗД). За тези процесуални действия е предвиден размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на сключване на договора, от поне 1 615. 61 лева, с оглед на материалния интерес, въз основа на който се определя възнаграждението - 26 987. 16 лева, и характера и вида на предявените искове.

За размера на минималното възнаграждение като приложимо по Наредба № 1 от 09.07.2004г. от жалбоподателя не са направени оплаквания, нито има възражение относно съответствието на адвокатското възнаграждение и сумата на уважените срещу застрахователното дружество искове. Единственото оплакване на „Г. З. ЕАД е за прекомерност на възнаграждение от 2 500 лева за адвокат на въззиваемата страна в производството, съпоставено с размера на минималното адвокатско възнаграждение и конкретно извършените съдопроизводствени действия, за което е било направено и своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Възражението, при установените по-горе факти и обстоятелства, е основателно.

С първоинстанционното решение, също по възражение на „Г. З. ЕАД, е бил приет размер на дължимо възнаграждение за процесуално представителство на адвокат П. в това производство от 2 000 лева. При идентичност на размерите на минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в първоинстанционното и във въззивното производство и идентичен кръг на относимите факти и приложимите правни норми, без във въззивното производство пред Апелативен съд – Варна да са били събирани доказателства и при негова по-малка продължителност, размер на възнаграждението за въззиваемата страна за адвокат над размер от 2 000 лева също следва да се приеме прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Не може да бъде споделен изводът на въззивния съд, че платеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение от 2 500 лева не е в необосновано висок размер и не регистрира прекомерност, щом извод за прекомерност на идентично възнаграждение в първоинстанционното производство вече е бил направен и след постановяване на първоинстанционното решение не е имало искания по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, включително от въззиваемата страна – ищец в производството. Страните са обвързани от определения размер на разноските за адвокат в първоинстанционното производство (размер на разноските, определен като прекомерен). Както се посочи, когато се произнася по възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, въззивният съд следва да съобрази присъденото в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението на „Т. С. ООД за приложимост на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията след изм. и доп. ДВ, бр.88 от 04.11.2022г.

На разпоредбите относно новите размери на минималните адвокатски възнаграждения не е придадено обратно действие и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. е приложим в редакцията си към датата на сключване от „Т. С. ООД на договора за процесуално представителство с адв. Л. П..

Това е, тъй като съобразяването на минималните адвокатски възнаграждения в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е с оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗД, изискваща размерът на адвокатското възнаграждение, уговорено по договор между адвоката и клиента, да не бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, като целта на минималните адвокатски възнаграждения е да се осигури надлежното упражняване на адвокатската професия, осъществявана в съответствие с принципите, освен другото, на независимост и самоиздръжка (чл. 2 от ЗЗД). Така е без значение, че към датата на приключване на последното заседание в съответната инстанция са се проявили останалите обстоятелства, които съдът съобразява при произнасянето си по възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК (направено ли е възражение от другата страна и каква е правната и фактическа сложност на делото), съответно, че към датата на произнасяне на съдебното решение (или по искането за изменението му в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК, съответно по постъпила жалба по чл. 248, ал. 3 от ГПК) размерите на адвокатските възнаграждения са променени. Относима е редакцията на наредбата към датата на сключване на договора за процесуално представителство, към чието съществено съдържание се отнася изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗЗД за минимален размер на възнаграждението на адвоката за съответния вид работа.

Не се установява основание за намаляване на разноските за адвокат като прекомерни над размера от 2 000 лева и подадената жалба в тази част е неоснователна.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 601 от 14.09.2022г. по в. т.д. № 92/2022г. на Апелативен съд - Варна в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 5044/18.08.2022г. на „Г. З. ЕАД за изменение на постановеното по дело решение № 223 от 08.07.2022г. в частта за разноските, като присъдените на въззиваемата страна „Т. С. ООД разноски от 2 500 лева за адвокат се намалят до размера от 2 000 лева, като вместо това постановява

ИЗМЕНЯ решение № 223 от 08.07.2022г. по в. т.д. № 92/2022г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските, като присъдените на „Т. С. ООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Одесос“, [улица], срещу „Г. З. ЕАД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Средец“, [улица], бл.“В“, ет. 3, разноски за адвокат във въззивното производство се считат в размер на 2 000 лева (две хиляди лева).

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 5799/28.09.2022г. на „Г. З. ЕАД срещу определение № 601 от 14.09.2022г. по в. т.д. № 92/2022г. на Апелативен съд - Варна в останалата част – за намаляване на разноските за адвокат до размер от 1 615. 61 лева.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове:1.

2.