Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети юни в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. М. ЧЛЕНОВЕ:М. Н. Д. П. при секретар Н. А. и с участието на прокурора М. Т. докладваното от съдиятаМ. Н. по адм. дело № 3223/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу Решение № 380/21.12.2020 г. на Административен съд (АС) - Добрич, постановено по адм. дело № 525/2020 г.

С обжалваното решение, по жалба на И. Чуприна и Н. Ч., е отменена Заповед № РД-359/02.09.2020 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която на основание чл. 18в, ал. 2, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) е прекратено действието на безсрочно разрешително с № 08104674 от 05.10.2009 г. за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав за риболовен кораб с външна маркировка КВ5472 и име „Селена“, издадено на И. Чуприна от гр. Каварна и преписката е върната на изпълнителния директор на ИАРА за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в мотивите на решението.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага подробни съображения за задълженията на собственик на кораб за уведомяване при спиране на риболовната дейност, както и за начина по който ИАРА се снабдява с информация. Сочи, че съдът не е обсъдил подзаконовите нормативни актове - Наредба № 54/28.04.2006 г. за водене на регистрите по чл. 16 от Закона за рибарството и аквакултурите (отм. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) (Наредба № 54/2006 г. (отм.)) и Наредба № 8 от 21.11.2019 г. за условията и реда за управление на риболовния флот на Р. Б. (Наредба № 8/2019 г.), както и наличната по правния спор съдебна практика. Като нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от съда, се сочи разглеждането и на жалбата на Н. Ч. и конституирането на същия като страна. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което жалбата на И. Чуприна и Н. Ч. да се отхвърли. Представя писмена молба. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Ж..

Ответниците по касация – Н. Ч., С. Чуприна и Д. Чуприна, първият в лично качество и като наследник на починалия в хода на производството И. Чуприна, а другите двама като наследници на И. Чуприна, оспорват касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Молят обжалваното решение да се остави в сила. Претендират разноски. П. С. на разноските.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения.

По делото от фактическа страна, съдът е установил следното:

И. Чуприна и Н. Ч. са придобили правоспособност за извършване на стопански риболов, видно от Свидетелства № 080250 от 27.01.2003г. и № 080635 от 21.07.2005г., издадени от изпълнителния директор на ИАРА.

На И. Чуприна е издадено Разрешително за стопански риболов с № 08103203 от 07.08.2007г. да извършва стопански риболов с риболовен кораб с външна маркировка BGR001225472 и име „Селена“ като в разрешителното е посочено, че е безсрочно.

На Н. Ч. е издадено безсрочно Разрешително за стопански риболов с № 08100323 от 2006 г. да извършва стопански риболов с риболовен кораб със CFR BGR001225472, име „Селена“ и външна маркировка КВ 54-72.

На Н. Ч. от изпълнителния директор на ИАРА е издадено Удостоверение за право за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 08104674-006/02.10.2014г., в което е вписано, че правото му да извършва стопански риболов е с процесния риболовен кораб.

Издадено е Разрешително № 08104674/05.10.2009 г., като съдът е посочил, че то е представено по делото от ответника, а жалбоподателите твърдят, че не знаят за съществуването му и извършват стопански риболов въз основа на безсрочните разрешителни с № 08103203 от 07.08.2007г. и с № 08100323 от 2006г., за които не знаели, че са прекратени.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – изпълнителния директор на ИАРА, поради което е отхвърлил възражението, че заповедта е нищожна. За основателно е приел възражението на жалбоподателите (сега ответници по касация), че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка е изложил съображения, че по делото няма данни за датата и начина на откриване на производството по отнемане на издаденото безсрочно разрешително, а адресатите на акта се ползват от установеното в чл. 26, ал. 1 АПК право да бъдат уведомени за служебно откритото производство по чл. 18в, ал. 2 ЗРА. Неуведомяването им за започналото производство е довело до нарушаване на правото им на защита, а така също е довело и до нарушаване на чл. 35 АПК. Посочил е, че лицата не са могли да представят доказателства в хода на административното производство, поради което едва в съдебното производство са представили доказателства за наличието на форсмажорни обстоятелства, довели до временна невъзможност да се упражнява риболовна дейност. Позовавайки се на чл. 168, ал. 4 АПК, в действащата и към датата на постановяване на решението редакция, е приел, че допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е пречка за преценка материалната законосъобразност на оспорената заповед. Решението е неправилно.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Добрич е Заповед №РД-359/02.09.2020 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която е прекратено действието на безсрочно разрешително с № 08104674/05.10.2009 г. за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав, издадено на риболовен кораб с външна маркировка КВ5472 и име „Селена“, поради неиздаване на притежателя на разрешителното на удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл. 18е ЗРА за две поредни години (2018, 2019). Посочено е, че на притежателя на разрешителното за извършване на стопански риболов, освен че не е издавано удостоверение по чл. 18е ЗРА, същият и към момента на издаване на заповедта, не притежава и не е заявил за издаване удостоверение по чл. 18е ЗРА.

Правилно съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган.

Изводът на съда, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до засягане правото на защита на жалбоподателите, е неправилен и необоснован. По делото, действително липсват доказателства, че административният орган е уведомил жалбоподателите за започналото производство по издаване на процесната заповед. Липсата на такова уведомяване е нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед представените по делото доказателства, следва да се извърши преценка дали то е съществено.

Съгласно чл. 17 ЗРА стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от: 1. физически лица, юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина до 10 метра; 2. юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина 10 и повече метра.

Придобитото право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми се удостоверява за съответната календарна година чрез издадено от ИАРА удостоверение – чл. 17, ал. 4 ЗРА.

Съгласно чл. 18в, ал. 1, т. 1 ЗРА изпълнителният директор на ИАРА прекратява със заповед действието на разрешително за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е. От това правило законът предвижда изключение – действието на разрешително за извършване на стопански риболов с риболовен кораб не се прекратява в случаите на неизвършване на риболовна дейност поради ремонт на риболовния кораб.

Съгласно чл. 18е, ал. 1 ЗРА удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми се издава на лице, което има валидно разрешително за стопански риболов за съответния обект и е платило определената такса съгласно тарифата по чл. 17а, ал. 4, освен в случаите на придобиване на право за извършване на стопански риболов със специализиран уред по чл. 21, ал. 1.

Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Наредба № 54/2006 г. (отм.) собственикът/ците на риболовен кораб, вписан в регистъра на риболовните кораби, е/са длъжен/и в 14-дневен срок от настъпване на всяко едно от изброените по-долу събития да уведомят ИАРА, а в случаите по т. 1, 6 и 7 - и НВМС: т. 6 спиране извършването на риболовна дейност за срок, по-дълъг от 1 месец (поради ремонт, туристическа дейност и др.); т. 7 корабът по т. 6 започва да извършва риболовна дейност.

Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Наредба № 8/2019 г. собственик на риболовен кораб, вписан в регистъра на риболовните кораби, е длъжен да уведоми ИАРА в 14-дневен срок от настъпване на всяко едно от следните събития, а в случаите по т. 1, 3 и 4 е длъжен да уведоми и БАБХ: т. 3 спиране извършването на риболовна дейност за срок, по-дълъг от 3 месеца (поради ремонт, туристическа дейност и др.); т. 4 възобновяване на риболовната дейност.

В случая жалбоподателите не оспорват, че на притежателя на разрешителното за 2018 и 2019 г. не е издавано удостоверение по чл. 18е ЗРА. Като причина за това изтъкват здравословното състояние на Н. Ч.. Представените от тях доказателства са в тази връзка. Необосновано съдът е приел, че с неосигуряване на възможност на жалбоподателите за представянето на тези доказателства пред административния орган, същият е допуснал нарушение на чл. 35 АПК. Единственото основание за неприлагането на чл. 18в, ал. 2, т. 1 ЗРА е при условията на чл. 18в, ал. 3 ЗРА. Доказателства за наличието на такава причина по делото не са представени, не са и наведени твърдения в тази връзка. Отделно от това следва да се отбележи, че задължение на собствениците на риболовни кораби е да уведомяват съответните органи за спиране на риболовната дейност и за възстановяването ѝ. Режимът е уведомителен и административният орган няма задължението да изследва причината за спирането на риболовната дейност, съответно причината за неиздаването на удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. ИАРА получава информацията за това дали риболовен кораб е бил в ремонт и поради каква причина не е извършвал риболовна дейност от регистрите на риболовните кораби, въз основа на подадено от собственика уведомление. Посоченото от решаващия съд нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено и не обосновава отмяна на заповедта само на това основание.

Доколкото решаващият съд не е извършил преценка за законосъобразността на оспорения пред него административен акт на останалите основания по чл. 146 АПК – спазена ли е установената от закона форма, налице ли е противоречие с материаноправните разпоредби и съответства ли на целта на закона, решението ще следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Излагането на съображения за първи път от касационната инстанция относно основанията по чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 би лишило страните от една инстанция по приложимото право.

По отношение на възражението на ответника, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила конституирайки като жалбоподател Н. Ч. следва да се отбележи следното:

От представеното Удостоверение за право за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 08104674-006/02.10.2014 г. се установява, че същото е за периода 02.10.2014 г. до 31.12.2014 г. и е за придобиване на право за извършване на стопански улов на риба и други водни организми. Удостоверението е издадено на основание разрешително за стопански риболов № 08104674/05.10.2009 г. Това удостоверение е предмет на процесната заповед. Съгласно чл. 17, ал. 6 ЗРА разрешително за стопански риболов във водите на Черно море, река Дунав и водите на Европейския съюз се издава за кораб, вписан в регистъра на риболовните кораби. В чл. 18е ЗРА е посочено, че удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми се издава на лице, което има валидно разрешително за стопански риболов за съответния обект и е платило определената такса. По делото е налично разрешително за стопански риболов в Черно море и река Дунав № 08100323/2006г. издадено на Н. Ч.. Ответникът твърди, че действието на това разрешително е прекратено, като е издадено разрешително за стопански риболов № 08104674/05.10.2009 г., което е посочено в удостоверение № 08104674-006/02.10.2014 г. За да се отговори на въпроса има ли правен интерес Н. Ч. самостоятелно да обжалва процесната заповед, следва да се съберат доказателства дали действително Разрешително за стопански риболов № 08100323/2006 г. е прекратено, дали има издадено отделно разрешително за стопански риболов в Черно море и река Дунав на името на Чупринов, както и защо за 2014 г. удостоверението е издадено на основание разрешително за стопански риболов № 08104674/05.10.2009 г. След изясняване на тези обстоятелства, съдът ще следва да прецени имали правен интерес Чупринов от оспорване на процесната заповед, в която като притежател на разрешително за стопански риболов № 08104674/05.10.2009 г. е посочен И. Ч..

Настъпилата в хода на касационното производство смърт на И. Чуприна, не обосновава прекратяване на делото, тъй като смъртта на собственик на риболовен кораб е самостоятелно основание за прекратяване действието на разрешително за стопански улов съгласно чл. 18в, ал. 1, т. 2 ЗРА. Починалият жалбоподател е упражнил правото си на жалба срещу административния акт, който е считал че го засяга и в интерес на неговите наследници е установяване на обстоятелството, дали обжалваната заповед е законосъобразен или незаконосъобразен административен акт.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК по разноските за настоящото производство ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 380/21.12.2020 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. дело № 525/2020 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Еманоил Митев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мария Николова

/п/ Диана Петкова