О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 643

гр. София, 10.07.2018 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело № 4817 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Прокуратура на РБългария, чрез прокурор в Софийска градска прокуратура Я. К. срещу решение № 5423/21.07.2017 г. по в. гр. дело № 299/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 14620/21.09.2016 г. по гр. дело № 58339/2015 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен предявен иск от Л. А. К. срещу жалбоподателя с правно основание чл.2,ал.1,т.3,пр.1 ЗОДОВ за сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 19.04.2013 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

В изложението са поставени правните въпроси: 1.при определяне основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2 ЗОДОВ задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 4/1968 г. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, 2.при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се държи сметка за обществените критерий за справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост...