Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №9323/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Р. М. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност „управител складово пространство”, извършено със заповед от 30.05.16 г. за нарушения по чл.190, ал.1,т.2, чл.187, т.1 и чл.188, т.3 КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени правните въпроси от предмета на спора, свързани с прилагането на чл.189 КТ, а именно: 1.Следва ли при преценката по чл.189, ал.1 КТ за съответствие на извършеното нарушение и наложеното дисциплинарно наказание да се съобразяват характера на заеманата длъжност / в случая управител склад/, доколкото възложените тр. функции сочат на оказано от работодателя по –високо доверие и отразява ли се нарушението върху дейността на работодателя? 2.Следва ли преценката за тежестта на нарушението да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, както и следва ли да се вземе предвид от работодателя субективното отношение на работника към конкретното неизпълнение? 3.Следва ли работодателят да отразява в заповедта за дисциплинарно наказание критериите за извършената от него преценка за тежестта на нарушението, в съответствие с чл.189, ал.1 КТ?

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като въззивният съд не е оценил обективно основанията за дисциплинарно уволнение на работника – самоволното напускане и целодневното отсъствие от работното място на 25.05.16 г., което показва пълно незачитане на тр. задължения и липса на критичност към извършеното. Поведението на ищеца на посочения ден и преди това, според касатора, обуславят преценка за извършено тежко нарушение на тр. дисциплина.

С оглед обоснованото позоваване от касатора на очевидна неправилност, като отделно основание по чл.280, ал.2 ГПК, ВКС намира, че производството по делото следва да се спре на осн. чл.229, ал.1,т.6 ГПК. По образуваното пред КС на РБ конституционно дело № 10/2018 г., с определение от 4 юни 2018 г. е допуснато за разглеждане по същество искането на състав на ВКС за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (обн. - ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) в частта:. ..както и при очевидна неправилност.

Затова, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на осн. чл.229, ал.1,т.6 ГПК производството по гр. д. №873/18 г. на ВКС, трето г. о. до постановяване на решение от КС на РБ по конст. дело №10/18 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: