Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

„Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност обжалва определение № 100013 от 16.12.2021 г. по в. т.д. 120/18 г. по описа на Апелативен съд – В. Т, с което е постановено спиране на производството по т. д. 120/18 г. поради наличие на преюдициален спор, по който е образувано т. д. 35/21 на Видински окръжен съд. Счита, че определението е неправилно, защото предмет на делото било съществуване на вземания на „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 27.03.2014 г. По т. д. 35/21 г. по описа на Видински окръжен съд, предмет на делото била нищожността на посочените договори.

Излага съображения, че исковете за нищожност на договорите, представлявали злоупотреба с права и тези искове били недопустими. Предявените искове били недопустими, тъй като било открито производство по несъстоятелност и всички спорове следвало да се решават по реда на чл. 692 и чл. 694 от ТЗ. Освен това при евентуално уважаване на исковете нямало да се увеличи масата на несъстоятелността, както и нямало разпореждане от страна на длъжника с имущество, от масата на несъстоятелността. Освен това „Елит петрол“ АД не бил страна по договор за кредит.

Основанията за нищожност, въведени от „Е. П“ АД по предявените искове по т. д. 35/21 г. по описа на ОС - Видин, били същите, които били наведени и в настоящето производство и те следвало да бъдат разгледани именно в този процес, тъй като ставало въпрос за факт, правопораждащ вземанията на банката.

Производството по предявените искове за нищожност, не било преюдициално, тъй като с решението се формирала сила на пресъдено нещо, не само по отношение на спорното право, а и по отношение на правопораждащите факти, в случая, договора за банков кредит и договора за встъпване в дълг, така както било посочено в т. 2 от Тълкувателно решение от 22.04.2019 г. по т. д. 3/16 г. на ОСГТК на ВКС.

Обективните предели на силата на пресъдено нещо и субективното материално право, както и лицата, които макар и да не били страни, били обвързани от установеното положение. Белезите, които индивидуализирали всяко материално правоотношение и съответно субективното материално право, представлявали обективни предели на СПН, а именно юридическите факти, от които спорното право произтичало, съдържанието на спорното право и неговото правно естество.

Преюдициалност не била налице и поради факта, че липсвала пълна идентичност на страните по двете дела. Синдикът на „Елит петрол“ АД не бил страна по т. д. 35/21 по описа на ОС-Видин, а участвал само като представител на страната. Силата на пресъдено нещо по т. д. 35/21 г. ОС – Видин не можела да обвърже неучастващия синдик. Третите лица помагачи по настоящето дело, не били страни по т. д. 35/21 г. ОС-Видин.

Излага подробни съображения за липса на преюдициалност.

Моли да се отмени определението.

Въззивникът „В. С“ ЕООД оспорва частната жалба. Счита, че проверката за допустимост на иска се извършва от съда, пред който делото е преюдициално и такава не се извършва от съда, преценяващ наличието на преюдициалност. Оспорва изводите на въззивния съд, че по отношение на фактите, които ще се установят в преюдициалното производство, ще се формира сила на пресъдено нещо в разглеждания исков процес. Спорът за валидността на договорите за кредит и за встъпване в дълг, бил преюдициален, ако се установила нищожността на тези договори, щяло да бъде от значение за установяване на вземанията на ищеца. Излага подробни съображения относно наличието на преюдициалност и правилността на обжалваното определение.

Въззивникът „Е. П“ АД оспорва частната жалба. Излага съображения за наличие на преюдициалност на спора и правилност на постановеното определение.

Синдикът на „Елит петрол“ АД също оспорва частната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е в срок, подадена от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок.

С определение № 100013 от 16.12.2021 г. по т. д. 120/18 г. по описа на Апелативен съд – В. Т, е спряно производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване на производството по т. д. 35/21 г. по описа на Видински окръжен съд. Прието е, че предмет на разглежданото дело пред Апелативен съд - В. Т т. д. 120/18 г., са исковете на „КТБ“ АД (н) срещу „Елит петрол“ АД и „Варна сторидж“ ЕООД, за установяване на вземания на „КТБ“ АД (н), произтичащо от Договор за банков кредит от 27.03.2014 г., сключен между кредитора „КТБ“ АД и кредитополучателя „Нафтекс петрол“ ЕООД за сумата от 15 000 000 щ. д., като с два договора за встъпване в дълг от същата дата – 27.03.2014 г., поемателите „Елит петрол“ АД и „Варна сторидж“ ЕООД били се задължили солидарно да отговарят за всички задължения на кредитополучателя, включително главницата. Т.д. 35/21 г. по описа на Видински окръжен съд било с предмет искове, за прогласяване на нищожност на договор за кредит от 27.03.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Нафтекс петрол“ АД, както и на договор за встъпване в дълг от същата дата между „КТБ“ АД и „Е. П“ ЕООД, с което „Е. П“ ЕООД е встъпил като солидарен длъжник в задълженията на „Нафтекс петрол“ ЕООД по договора за банков кредит от 27.03.2014 г. Прието е, че със сила на пресъдено нещо, ще бъде отречено или признато наличието на нищожност на договора за кредит и договора за встъпване в дълг, които са основание на предявените и разглеждани пред Апелативен съд – В. Т, искове, съответно за установяване съществуването на вземанията срещу ответниците.

Настоящият съдебен състав констатира, че производството по т. д. 120/18 г. по описа на Апелативен съд – В. Т е образувано по въззивна жалба на „Е. П“ АД, към която е присъединен като жалбоподател и ответникът по иска „Варна сторидж“ ЕООД срещу решение от 23.12.2016 г. по т. д. 92/15 г. по описа на ОС-Ловеч, с което е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК, наличие на вземане на „КТБ“ АД в несъстоятелност към „Е. П“ АД, солидарно с „В. С“ ЕООД в общ размер 15 000 000 щ. д. главница, 113 750 щ. д. лихви върху редовна главница и 381 319,45 щ. д. просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.04.2015 г. до 07.07.2015 г., сумата от 31 483,15 щ. д., неустойка за просрочена лихва за периода от 27.10.2014 г. до 07.07.2015 г., сумата от 252,45 щ. д., дължими такси за събиране на вземания от 18.03.2015 г.

Видно от отговора на исковата молба по т. д. 92/15 г. по описа на ОС-Ловеч, депозиран от „Е. П“ АД, е изложил възражение, че договорът за банков кредит от 27.04.2013 г., бил нищожен поради липса на съгласие, тъй като не бил подписан от нито един от законните представители на „Н. П“ ЕООД, както изводите за встъпване в дълг, подписан за „Елит петрол“ АД също не бил подписан от лицата, имащи право да представляват дружеството. Освен това акцесорното споразумение по един нищожен договор, също било нищожно.

Договорът за банков кредит не бил редовно сключен, защото липсвало надлежно решение на управителния съвет на „Петрол“ АД в качеството му на орган, осъществяващ правата на „Петрол“ АД, като едноличен собственик на капитала на „Нафтекс петрол“ ЕООД. Липсата на решение на едноличния собственик на капитала, т. е. на УС на „Петрол“ АД, представлявало порок във волеизявлението, тъй като „Нафтекс петрол“ ЕООД като основен длъжник и страна по представения от ищеца договор, не бил формирал надлежно воля за сключване на този договор, от който „КТБ“ АД черпи права. Изложил е и други възражения срещу исковете, относно липсата на реално отпускане на сумите, както и евентуални възражения, за недобросъвестност на банката, както и възражения за извънсъдебни прихващания и съдебно прихващане.

Ответникът по т. д. 120/18 г. АС-В.Търново, „Варна сторидж“ ЕООД, в отговора на исковата молба се присъединява към изложените възражения от „Е. П“ АД, като поддържа, че договорът за банков кредит не бил подписан от представители на „Н. П“ ЕООД, както и от законните представители на „КТБ“ АД, не бил подписан от лицата, имащи право на представителна власт за „КТБ“ АД и за „Варна сторидж“ ЕООД. Съответно заявява, че са нищожни, поради липса на съгласие, съобразно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради което не били налице вземания, които банката твърдяла, че има към „Нафтекс петрол“ ЕООД и съответно и „Варна сторидж“ ЕООД, като поемател по договор за встъпване в дълг, който бил нищожен като акцесорно споразумение. Договорът за банков кредит не бил редовно сключен, тъй като за сключването му не било взето надлежно решение на управителния съвет на „Петрол“ АД, в качеството му на орган, осъществяващ правата на „Петрол“ АД като едноличен собственик на капитала на „Нафтекс петрол“ ЕООД. Липсата на решение на едноличния собственик на капитала, т. е. на УС на „Петрол“АД представлявал порок във волеизявлението, тъй като „Нафтекс петрол“ ЕООД, като основен длъжник и страна по представения от ищеца договор, не формирал надлежно воля за сключване на договора, от който „КТБ“ АД желае да черпи права в това производство. Оспорва, че е надлежно изразена воля и счита, че договорът е нищожен, аналогично и за договора встъпване в дълг като акцесорен към договора за банков кредит, не можел да е действителен. Излага съображения за липса на реално отпускане на сумите, както и при условията на евентуалност, липсата на положена от кредитора дължима грижа. Заявил е, че са настъпили погасявания чрез извънсъдебни прихващания и заявява и съдебно прихващане.

Установено е в процеса, че спрямо „Е. П“ АД е открито производство по несъстоятелност. Вземането, предмет на иска на „КТБ“ АД срещу „Е. П“ АД е включено в списък с неприети вземания.

С определение № 334 от 19.07.2019 г. по ч. т. 17009/19 г. по описа на ВКС, I ТО, е отменено определение на Апелативен съд - В. Т от 15.02.2019 г. по т. д. 120/18 г., за спиране на производството по делото, на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ и е върнато делото за продължаване на производството по него. За да отмени определението за спиране, съдът е съобразил, че предмет на производството е въззивната жалба срещу решение, постановено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, за установяване дължимост на вземания на „КТБ“ АД (н) срещу „Е. П“ АД и „В. С“ ООД. Установено е, че спрямо „Е. П“ АД е открито производство по несъстоятелност. Но в рамките на производството по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд е констатирал, че е налице защитно възражение (съдебно прихващане), заявено от ответниците по иска „В. С“ ЕООД и „Е. П“ АД. Това е обусловило извод, че не са настъпили последиците на чл. 637, ал. 1 от ТЗ, тъй като разпоредбата не се прилага, ако е образувано дело срещу длъжника, за когото е открито производство по несъстоятелност и към този момент делото е било висящо, като в предмета на делото е включено възражение за прихващане на длъжника срещу ищеца-кредитор или е приет насрещен иск. В случая, въззивният съд е констатирал наличието на направени възражения за прихващания. Във връзка с оттегляне на същите е приел, че са неоттегляеми, защото са достигнали до ищеца. Това е обусловило извод, че производството по делото следва да продължи. Поради това производството по делото по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, е продължило и с участието на синдика на „Е. П“ АД.

В настоящия процес се разглежда частната жалба на „КТБ“ АД (н) срещу определението на Апелативен съд В. Т за спиране на производство по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради наличие на преюдициален спор по образувано т. д. 35/21 г. по описа на Окръжен съд - Видин, така както е очертан в издадено от съда, разглеждащ исковете, удостоверение. Съгласно издаденото удостоверение по т. д. 35/21 г. по описа на Окръжен съд – Видин, пред този съд е образувано дело с предмет: производство пред ОС – Видин с иск за прогласяване на нищожност на основание чл. 26, ал.1 пр. 1 от ЗЗД на договор за банков кредит от 27.03.2014 г., сключен между „Корпоративна търговска банка“ АД и „Н. П“ ЕООД, поради противоречие с разпоредбата на чл. 44 ал. 4 и ал. 5 от ЗКИ, действала към 27.03.2014 г., редакция ДВ бр. 27 от 25.3.2014 г., и след като се прогласи нищожността на договора за банков кредит, то да се прогласи и за нищожен поради липса на основание по чл. 26, ал.2 пр. 4 от ЗЗД и свързания с него Договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Е. П“ АД, по силата, на който „Е. П“ АД е встъпило като солидарен длъжник в задълженията на „Н. П“ ЕООД към „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 27.03.2014 г.

При условията на евентуалност, иск за прогласяване нищожност на основание чл. 26, ал.2, пр. 2 ЗЗД на договор за банков кредит от 27.03.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Нафтекс петрол“ ЕООД, поради липса на съгласие и след като съдът прогласи, че договорът за банков кредит от 27.03.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Н. П“ ЕООД, е нищожен, да прогласи за нищожен, поради липса на основание съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД и договора за встъпване в дълг от 27.3.2014 г., сключен между “КТБ“ АД и „Е. П“ АД по силата, на който Е. П АД е встъпило като солидарен длъжник в задълженията на „Н. П“ ЕООД към „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 27.03.2014 г.

При условията на евентуалност иск за нищожност на основание чл. 114 ал. 11 от ЗППЦК, ДВ бр. 103 от 28-.12.2012 г. на договор за банков кредит от 27.03.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Нафтекс петрол“ ЕООД поради противоречие с императивните норми на чл. 114, ал. 1-10 от ЗППЦК и след като съдът прогласи, че договорът за банков кредит от 27.03.2014 г. е нищожен, да прогласи за нищожен поради липса на основание по чл. 26, ал. 2 пр. 4 от ЗЗД и свързания с него Договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Елит петрол“ АД по силата, на който „Елит петрол“ АД е встъпило като солидарен длъжник в задълженията на „Нафтекс петрол“ ЕООД към „КТБ“ АД по договора за банков кредит от 27.03.2014 г.

При условията на евентуалност, пред ОС – Видин иск за нищожност на договора за встъпване в дълг от 27.03.2014 г. сключен между „КТБ“ АД и „Елит петрол“ АД по силата, на който „Е. П“ АД е встъпило като солидарен длъжник в задълженията на „Нафтекс петрол“ ЕООД към „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 27.03.2014 г., независимо от валидността на договора за банков кредит, на основание чл. 26, ал.2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие.

При условията на евентуалност, иск за нищожност на договора за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Елит петрол“ АД, по силата, на който „Елит петрол“ АД е встъпило като солидарен длъжник в задълженията на „Нафтекс петрол“ ЕООД към „КТБ“ АД (н) по договор за банков кредит от 27.03.2014 г., независимо от валидността на договора за банков кредит, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона и по-конкретно с разпоредбата на чл. 44, ал. 4 и 5 от ЗКИ ( ДВ бр. 27 от 25.03.2014 г. ).

При условията на евентуалност, иск за прогласяване на нищожност на договора за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Елит петрол“ АД, по силата, на който „Е. П“ АД е встъпило като солидарен длъжник в задълженията на „Нафтекс петрол“ ЕООД към „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 27.03.2014 г., независимо от валидността на договора за банков кредит на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави.

Удостоверено е, че по т. д. 35/21 г. по описа на ОС – Видин, страни в процеса по обективно евентуално съединените искове за нищожност, са: ищец „Е. П“ АД, ответници „КТБ“ АД, „Н. П“ ЕООД и „Варна сторидж“ ЕООД. Не е посочено, че синдикът на „Е. П“ АД е конституиран като страна в процеса.

Страни в процеса в настоящето производство, пред първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, са както вече бе посочено, ищец „КТБ“ АД, ответници „Е. П“ АД и „В. С“ ЕООД и трети лица помагачи. Решението е обжалвано пред въззивния съд – Апелативен съд – В. Т, като вече бе посочено, че частните жалбоподатели са и въззивници. Не се спори в процеса, че „КТБ“ АД в несъстоятелност, е предявило вземанията си срещу „Елит петрол“ АД в производството по несъстоятелност и са включени в списъка с неприети вземания, в които като основание е посочено договор за банков кредит от 27.03.2014 г. и договор за встъпване в дълг от същата дата.

При тези данни в процеса, настоящият съдебен състав установи, че исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК срещу „Елит петрол“ АД, след откриване на производство по несъстоятелност, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, следва да продължат да се разглеждат, доколкото за производството са налице условията на чл. 637, ал. 1, изр. 2 от ТЗ, обстоятелство, установено от посоченото определение на ВКС.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, така както е разяснено в Тълкувателно решение 2/19.11.2014 г. по тълк. д. 2/14 г. и Тълкувателно решение 8 / 07.05.2014 г. по тълк. д. 8 /13 г. на ОСГТК на ВКС, основанието за спиране представлява временна недопустимост на развитието и завършването на висящия процес, забрана през известен период от време да се извършват процесуални действия от съда и страните, насочени към разрешаване на спора по същество. Така както е разяснено в Тълкувателно решение 1/09.07.2019 г. по тълк. д. 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, основанието за спиране е налице, когато има друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективните права, задължения и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. Връзката между делата е връзка на „зависимост на две спорни правоотношения, която изисква еднаква преценка по двете дела, като разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по преюдициалното правоотношение.“

В случая преценката се свежда до това, дали образувано след откриване на производство по несъстоятелност исково производство с посочените обективни и субективни предели, е от значение за допустимостта на вече образувано исково производство преди откриване на производство по несъстоятелност.

Въззивният съд не е съобразил нормата на чл. 607 от ТЗ съгласно, която целта на производството по несъстоятелност, е справедливо удовлетворение на кредиторите на длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност. Не е съобразил нормите на чл. 685 и чл. 688, както и чл. 687 от ТЗ, отговарящи на посочената предвидена цел, че всеки от кредиторите следва да установи спрямо длъжника и останалите кредитори вземането си, подлежащо на удовлетворение, в посочените в тези норми преклузивни срокове, както и специалния ред за оспорване на вземанията, съгласно който само вземанията, които са включени в одобрените на основание чл. 692 от ТЗ списъци и съгласно чл. 693 от ТЗ, се считат за вземания, подлежащи на удовлетворяване. При наличие на възражения срещу приети вземания или срещу неприети вземания, правата на кредиторите се установяват в отделно производство чрез установителен иск с правно основание чл. 694 от ТЗ. Когато е налице исково производство, заварено от постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност, вземането също подлежи на включване в списъците по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ. По силата на чл. 637, ал. 1 от ТЗ, производството се спира, а ако са налице основанията съгласно чл. 637, ал.1, т. 2 от ТЗ, продължава. В зависимост от приемане или неприемане на вземането, спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693 от ТЗ. Ако не бъде прието, на основание чл. 637, ал. 3 от ТЗ, делото продължава при конституиране на синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка с приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692 от ТЗ и синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по чл. 692, ал. 3 от ТЗ. Решението, постановено в посочените субективни предели, на основание чл. 637, ал. 4 от ТЗ има установително действие по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. По силата на чл. 637, ал. 6 от ТЗ е недопустимо образуване на нови дела извън така очертаното производство по имуществени граждански или търговски спорове, освен в предвидените в тази норма изключения. Следователно, образувано исково производство чрез предявяване на иск от длъжника, не може да е преюдициално по отношение на вече образувано исково производство срещу длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност.

Въззивният съд в нарушение на посочените по-горе правила е постановил обжалваното определение. За производството по в. т.д. 120/18 г., Апелативен съд – В. Т, са налице условията на чл. 637, ал.1, изр. 2 от ТЗ. На основание чл. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, видно от обявените актове по партидата на „Елит петрол“ АД, че вземанията на „КТБ“ АД, на основание договор за банков кредит и договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г. в несъстоятелност са предявени, но неприети. Така производството по настоящето дело е продължило с участие на синдика, на основание чл. 637, ал. 3, т. 1 от ТЗ. В случая, не може да е от значение за правилното решаване на делото срещу ответника, за който е открито производство по несъстоятелност, образуваното производство по т. д. 35/ 21 г. по описа на Окръжен съд - Видин. Спорът относно основанията, на които възникват вземанията за длъжника, за когото е открито производство по несъстоятелност, следва да се разреши само в производството по несъстоятелност по реда на чл. 690 и сл. от ТЗ, респ. чл. 694 от ТЗ или чл. 637, ал. 1, изр. 2 от ТЗ, в предвидените срокове, респ. в свързано с него исково производство, ако не бъде прието вземането на кредитор и възражението му не бъде уважено от съда по несъстоятелността, респ. в исковото производство, ако е било образувано до откриване на производството по несъстоятелност, като вече се конституира и синдика да участва в производството. В този случай, решението на съда в исковия процес, ще бъде задължително за длъжника, синдика и всички кредитори на длъжника. Извън това производство, не може да се приеме, че новообразуваните имуществени търговски дела, с изключение на посочените в чл. 637, ал. 6, т. 1-3 от ТЗ дела, биха могли да имат преюдициално значение и обуславят спиране на производството по делото поради временната му недопустимост. Откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжник действа правопроменящо и поради това, следва да се приложат специалните правила, предвидени в част IV на ТЗ, а не общите правила на ГПК. Поради наличие на вече посочените правила, предвидени в част IV на ТЗ, е необходимо всички спорове между кредитори на длъжника и длъжника, да се изчерпят по предвидения специален ред. Длъжникът може да се защити чрез предявяване на възражение по реда на чл. 690 от ГПК, респ. чрез предявяване на отрицателен установителен иск, ако са налице условията за това, на основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ. Поради това недопустимо е при открито производство по несъстоятелност, длъжникът да предявява иск за установяване нищожност на основания, на които кредиторът е предявил в производството по несъстоятелност вземанията си.

Следва да се посочи, че след откриване на производство по несъстоятелност и конституиране на синдика, по реда на чл. 637, ал. 3, т. 1 от ТЗ, същият може да направи всички възражения срещу основанията, на които кредиторът е предявил исковете си. Именно посочения специален ред на производството по несъстоятелност изключва наличието на преюдициалност на правоотношения, които не са съдебно установени до откриване на производството по несъстоятелност. Предвиденото производство за установяване на вземанията, в рамките на производството по несъстоятелност, както и възможността синдикът в защита интереса на масата на несъстоятелността да направи всички възражения в хода на процеса, следователно да въведе и основания за нищожност, изключва допустимостта на исковете, по които е образувано т. д. 35/21 г., ОС-Видин, а съответно и преюдициалност на соченото производство.

След като въззивният съд е постановил определение за спиране на производството по делото в неговата цялост и частната жалба е насочена срещу този акт, следва служебно да се проверят предпоставките за спиране на производството по делото и по отношение на „Варна сторидж“ ЕООД. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение от 15.01.2019 г. по тълк. д. 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, и въз основа на тях разрешава въпросите, включени в предмета на производството, като осигурява правилно приложение на процесуалния закон.

В случая, макар да са ответници и „Варна сторидж“ ЕООД, и „Елит петрол“ АД, и решението на първоинстанционния съд да е постановено срещу тях, като е признато за установено, че са солидарни длъжници на „КТБ“ АД, те имат качеството обикновени другари по иска, предявен от „КТБ“ АД срещу тях, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Предпоставките за спиране на производството, при условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, следва да се преценят спрямо всеки от тях, по отделно със значението на преюдициалното правоотношение за правилното решаване на спора срещу всеки от ответниците.

Видно от издаденото удостоверение по т. д. 35/21 г. ОС-Видин, са предявени искове от „Елит петрол“ АД срещу „Варна сторидж“ ЕООД, както и наред с него, срещу ответниците „КТБ“ АД и „Нафтекс петрол“ ЕООД, за нищожност на договора за банков кредит, сключен между „КТБ“ АД и „Нафтекс петрол“ АД от 27.03.2014 г. и договор за встъпване в дълг между „КТБ“ АД и „Елит петрол“ АД. Както бе посочено по-горе, нормата на чл. 229, т. 4 от ГПК, изисква наличие на преюдициално производство, като насочването на иска и евентуалното бъдещо решение, следва да имат значение за висящото исково производство. В случая, предявените искове от „Елит петрол“ АД срещу „Варна сторидж“ ЕООД, „КТБ“ АД и „Нафтекс петрол“ ЕООД, не могат да имат значение за производството по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „КТБ“ АД в несъстоятелност срещу „Е. П“ АД и „Варна сторидж“ ЕООД. Между двамата ответници в производството по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, решение по т. д. 35/2021 г. не би имало значение.

От значение в случая е вече посоченото, че исковете на „Елит петрол“ АД, за прогласяване нищожност на договор за банков кредит и договори за встъпване в дълг, предявени след откриване на производство по несъстоятелност са недопустими. Искът за прогласяване нищожност на договора за банков кредит засяга спорното правоотношение с кредитор. Този иск относно действителността на правното основание, на което кредитор на несъстоятелния длъжник е основал иска си за установяване на вземането (чл. 422) и за което вземане е издадена заповед по чл. 417 от ГПК, е недопустимо да бъде разглеждан извън производството по несъстоятелност, след като за длъжника е открито такова производство. Всички правоотношения, свързани с предявеното в производството по несъстоятелност вземане на кредитора, задължително следва да се разрешат в същото производство.

Недопустимостта на иска на „Елитпетрол“ АД срещу „КТБ“ АД, обуславя и недопустимост на иска срещу другите ответници по т. д. 35/21 г. - „Варна сторидж“ ЕООД, „Нафтекс петрол“ ЕООД. Следва да се отбележи, че „Варна сторидж“ ЕООД също има сключен договор за встъпване в дълг, сключен между него и „КТБ“ АД, за встъпване на това лице в задължението по договора за банков кредит от 27.03.2014 г. на стойност 15 000 000 щ. д. Правата и задълженията на солидарните длъжници „Елит петрол“ АД и „Варна сторидж“ ЕООД, макар и свързани с договора за банков кредит, са определени от различни правни основания. Исковете за прогласяване нищожност на договора за банков кредит, макар и да могат да повлияят върху правата и задълженията на „Варна сторидж“ ЕООД, поради посоченото вече основание за недопустимост на иска на „Елитпетрол“ АД срещу кредитора, би бил недопустим и срещу другия солидарен длъжник „Варна сторидж“ ЕООД. Освен това, не са посочени допълнителни основания относно правния интерес от предявяване на иска от един солидарен длъжник срещу друг относно основанието за възникване на дълга – договора за банков кредит. Поради това не може да се определи правния интерес за предявяване на исковете за прогласяване нищожност на договора за банков кредит от 27.3.2014 г. от солидарния длъжник „Елитпетрол“ АД срещу другия солидарен длъжник „Варна сторидж“ ЕООД.

На второ място, за да е налице спиране на производството, на основание чл. 229, т. 4 от ГПК, следва да има връзка на обусловеност между делата, която се изразява преюдициалният спор е предпоставка за съществуване на спорното правоотношение, т. е. без решение по обусловеното дело, не може да се разреши спорът между страните. Спорът по т. д. 35/21 г. е насочен към формиране на сила на пресъдено нещо между посочени като спорещи страни - „Елит петрол“ АД и „В. С“ ЕООД, на основание чл. 298 от ГПК. Тези лица са насрещни страни в процеса по т. д. 35/21 г., докато в процеса относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са съответници, обикновени другари в процеса, на основание чл. 216, ал. 1 от ГПК. Предявеният иск за нищожност на основанията на иска, не би имало преюдициално значение, в процеса, в който се разглеждат исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. „Елит петрол“ АД и „Варна сторидж“ ЕООД са привлечени като ответници, на основание чл. 101 от ЗЗД, встъпване в дълг, съгласно сключени договори за встъпване в дълг между кредитора и всеки от тях като встъпило в дълг лице. Поради това, че те като солидарни длъжници са обикновени другари, предявените искове, по които е образувано т. д. 35/21 г., биха били от значение във вътрешните им отношения в качеството им на длъжници, но не и в процеса за реализиране на отговорността им, образуван от кредитора. При така предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК и наличието на обикновено другарство, процесът между ответниците като насрещни страни е без значение за определяне на спорното право между „КТБ“ АД, от една страна и от друга страна „Варна сторидж“ ЕООД и не е обуславящо условие за определяне съществуването на спорното право. Дори и да се изключи недопустимостта на процеса по т. д. 35/21 г., евентуалното бъдещо решение по т. д. 35/21 г. може да обвързва съдлъжниците-ответници само относно фактическите констатации, които съдът може да приеме между тях, но този процес, не би имал значение за разрешаване спорното правоотношение с кредитора, за което е предявен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Това обстоятелство изключва преюдициалността на посочения спор.

По изложените съображения ще следва да се приеме, че формираният краен извод на въззивния съд е неправилен, несъответен на нормата на чл. 229, т. 4 от ГПК и следва да се отмени.

По изложените съображения следва да се отмени определението в неговата цялост и делото да се върне за продължаване на производството по него.

Воден от горното Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ОТМЕНЯ определение № 100013 от 16.12.2021 г. по в. т.д. 120/18 г. по описа на Апелативен съд – В. Т и

ВРЪЩА делото за продължаване на производството по него.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: