Производството е по чл. 288 от ГПК.

Г. К. А. обжалва решение № 251 от 26.04.2021 г. по в. т.д. № 24/2021 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260056 от 28.09.2020 г. на Софийски градски съд по т. д. 4096/16 г., VI-18 състав, с което са отхвърлени предявените от настоящия жалбоподател против „Инвестбанк“ АД, [населено място], „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД, [населено място], „Екип 7-09“ ООД, [населено място] и „И. П“ ООД, [населено място], искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на дружествен дял от капитала на „Екип 7 09“ ООД от 25.03.2010 г., с който Г. А. е прехвърлил своите 17 030 дружествени дяла на „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД, поради липса на съгласие, заобикаляне на закона, противоречие със закона и добрите нрави; иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД, [населено място] да върне полученото по договора от 25.03.2010 г. и иска по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на апорта, извършен от „Инвестбанк“ АД в капитала на „Инвестмънт пропъртис“ ООД в частта относно имота, находящ се в [населено място], [улица].

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване:

1.Има ли право въззивният съд да отхвърли и необсъди като ирелевантни сделки между свързани лица, действащи в сговор в увреда на интересите на трето лице при предявен иск за нищожност на договор със свързано лице?

2.Има ли право въззивният съд да счита за действие на добросъвестна страна по договор търговец, за който са установени по безспорен начин действия в сговор със свързани лица в увреда на трето лице, страна по договора?

3.Може ли въззивната инстанция при наведени твърдения за изготвени договори от едно и също лице в увреда на трето лице да не се произнесе по тези твърдения в мотивите си?

„Инвестбанк“ АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Ответниците „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД, „Екип 7 – 09“ ООД, [населено място] и „И. П“ ЕООД, [населено място], не са заявили становища по подадената касационна жалба.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва въззивното съдебно решение лице.

Въззивният съд е приел, че са предявени и разгледани от първоинстанционния съд, искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр.2, чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 26, пр. 2, чл. 26, ал.1, пр. 3 за прогласяване нищожност за прехвъляне на дружествени дялове от капитала на „Екип 7-09“ ООД от 25.03.2010 г., с който ищецът Г. А. е прехвърлил своите 17 030 дружествени дяла на „Национален център по дизайн и реклама“ ЕООД (НЦДР), както и съединени с иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД да върне дружествените дялове, предмет на така посочения нищожен договор за прехвърляне на дялове, както и иск с правно осноавние чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на апорт на недвижим имот, извършен от „Инвестбанк“ АД в капитала на „Инвестмънт пропъртис“ ООД в частта относно имота, находящ се в [населено място], [улица].

За да разреши спора между страните, с оглед така предявените искове, въззивният съд е приел за установени следните факти: съгласно представен дружествен договор от 17.08.2009 г., Г. К. А. е съдружник в търговско дружество „Екип 7-09“ ООД от момента на учредяването му на 17.08.2009 г. и е направил непарична вноска, а именно притежаваните от него Ѕ идеална част от дворното място, находящо се в [населено място], район Сердика, [улица], цялото с площ 2 198,50 кв. м., съставляващо УПИ X., чиято оценка е 170 300 лв. Прието е, че „М. П“ ЕООД - съучредител на дружеството „Екип 7-09“ ООД, също е извършил апорт в капитала на новоучреденото дружество на подробно описаните имоти, машини и съоръжения, като общата стойност на непаричната вноска е 2 917 800 лв. Третият съучредител -, ,Макс инвестмънт“ ЕООД е направил непарична вноска, а именно описаното дворно място, находящо се в [населено място], район Сердика, [улица], сега [улица], представляващо УПИ-XI, отреден от кв.1 по плана на [населено място], местн. „Военна рампа – изток“, с площ на целия имот 2 826 кв. м., заедно с построената в него двуетажна сграда - цех, подробно описан в молбата като стойността на непаричната вноска е 2 010 000 лв. Прието е, че четвъртият учредител - М. А. А. Д. също е направил непарична вноска, описания поземлен имот № 845 на стойност 310 500 лв., като непарична вноска на стойност 452 100 лв. чрез апорт на описаните офис, апартамент и гараж е направил и съдружникът С.МД. - съучредител, а именно притежаваните от него Ѕ идеална част от дворното място, находящо се в [населено място], район Сердика, [улица], цялото с площ 2 198,50 кв. м., съставляващо УПИ-X., чиято оценка е 170 300 лв.

Прието е за установено сключване на договор от 25.03.2010 г., с който ищецът Г. К. А. прехвърля на „НЦДР“ ЕООД, на основание чл. 129 от ТЗ, дяловете си от „Екип 7-09“ ЕООД, като вместо да заплати продажната цена срещу така прехвърлените му дружествени дялове, „НЦДР“ ЕООД, като приобритател, е поел задължение да подпише договор с „Инвестбанк“ АД, като замести в дълг дружеството „Макс продис“ ЕООД по три договора за банков кредит от 19.01.2007 г, 18.12.2007 г и договор № 003-045/19.01.2007 г. Наред с това е прието, че и другите съучредители „Макс инвестмънт“ ЕООД, „Макс продис“ ЕООД, С.МД., М. А. А. Д. са продали дружествените си дялове от капитала на „Екип 7-09“ ООД с нотариална заверка на подписите.

Прието е, че „М. П“ ЕООД е кредитополучател по договори за банков кредит от 19.01.2007 г., изменен с множество анекси, като са установени размерите на задълженията. Установено е също, че е сключен между банката и същия длъжник „М. П“ ЕООД договор за банков кредит, кредитна линия, с лимит 300 000 лв за срок 26.09.2008 г. Освен това са установени задълженията по договор за кред от 18.12.2007 г.

Установено е сключването на договор за заместване в дълг от 25.03.2010 г., сключен между ТБ „Инвестбанк“ АД, „НЦРД“ ЕООД като поемател на дълга и „Макс продис“ ЕООД, като кредитополучател, „Екип 7-09“ ЕООД и М. А. А. Д. като собственици на ипотекирани имоти, като е прието, че банката е отпуснала на „Макс продис“ ЕООД кредити на основание три договора, които са обезпечени с особени залози и ипотеки. С договора „НЦРД“ ЕООД е поел задължението да замести изцяло в дълг кредитополучателя, като „Макс продис“ ЕООД се е освободил от задължението. Уговорено било и преструктуриране на задълженията.

Прието е, че по договор, сключен между ТБ „Инвестбанк“ АД, „НЦРД“ ЕООД, като поемател на дълга, дружеството „Макс продис“ ЕООД като кредитополучател“, „Екип 7-09“ ООД, и М. А. А. Д. като собственици на ипотекирани имоти, с оглед трите договора за банков кредит, както и обезпеченията – особени залози, договорни ипотеки, е поето съгласие „НЦРД“ ЕООД да замести изцяло в дълг кредитополучателя, като е уговорено, че всички ипотеки и обезпечения остават в сила.

Прието е, че е сключен и втори договор за заместване дълг 25.03.2010 г., сключен между банката „НЦРД“ ЕООД като първи поемател “Макс продис“ ЕООД като кредитополучател “Екип 7-09“ ООД, като втори поемател на дълга, М. А. А. Д. и Р. Г. И. като собственици на ипотекирани имоти, които били посочили, че банката била отпуснала на кредитополучателя по описаните три договора за кредит, сумите, които били посочени, освен това било налице и учредяване на обезпечение с особени залози и договорни ипотеки, като на основание чл. 102 от ЗЗД, било поето задължение „Екип 7-09“ ЕООД, да замести изцяло в дълг „НЦРД“ ЕООД, като от датата на влизане в сила на договора, последният бил се освобождавал от задълженията си. Уговорено било и описаното преструктуриране на кредити, като било посочено, че се запазват и учредените обезпечения, учредени в полза на банката по така описаните три договора за банкови кредити.

Установено е, че съгласно договор от 19.05.2011 г., оформен с нотариален акт, сключен между ТБ“ Инвестбанк“ АД и “Екип 7-09“ ООД е уговорено, че се осъществява даване вместо изпълнение, на основание чл. 65, ал. 2 от ЗЗД. По този начин било осъществено погасавяне на задълженията по договора за заместване в дълг. Прехвърлените недвижими имоти са дворно място, [улица] кв. м, УПИ X., кв. 1 по плана на София, м. Н. Военна рампа Иток и дворно място, [населено място], [улица], с плок 2 826, УПИ XI кв. 1 по плана на София м. Военна рампа – изток.

Установено е и прехвърляне на собственост срещу изпълнение на паричен дълг с още един договор от 02.12.2011 г. ТО е извършено с нотариален акт, като договорът е между „Инвестбанк“ АД и „Екип 7-09“ ООД, договор за прехвърляне на право на собственост върху офис 1, [улица], апартамент 1 същия адрес, гараж 4 ( в груб строеж) същия адрес. По делото било безспорно, че върху тези имоти, прехвърлени на основание чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, имало учредена ипотека за обезпечение задълженията на „Макспродис“ ЕООД.

Прието е, че е сключен договор за залог на дялове от 29.05.2015 г., с който бил учерден такъв в полза на банката от „Калпертън лимитид“, дружество, регистрирано в Х., което било посочено, че е придобило дялове от капитала на „Инвестмънт пропъртис“ ЕООД по описаните три договора за продажба от 16.12.2013 г., 04.02.2014 г, 25.06.2014 г., като били представени протоколи от заседания на НС и УС на банката за сключване на тези договори за продажба. С договор за продажба от 18.5.2016 г., оформен с нотариален акт “Инвестмънт пропъртис“ ООД продал на „Инвестбанк“ АД описаните имоти, сред които и имотът на [улица].

Установено е, че „Макс продис“ ЕООД бил поискал откриване на производство по несъстоятелност и било образувано т. д. 97/2010 г., както и че по трите договора за банков кредит, описани по-горе, били отправени изявления от „Инвестбанк“ АД за обявяване на предсрочно изискуеми на договорите за кредит.

Прието е по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД нищожност поради липса на съгласие, че следва да се установи липса на воля, която е негодна, не може да породи правни последици. Липсата на воля следва да е несъществуваща или приравнена на несъществуваща, защото, ако волеизявлението било опорочено, това било основание за унищожаемост, а не за нищожност. Липсата на съгласие трябвало да се съдържа във волеизявлението и следвало да се преценява към момента на сключване на договора, предварителната или последващата липса на съгласие била ирелевантна. По делото не се твърдяло да е налице шега или употреба на насилие и поради това не било налице липса на воля.

УСтановено е сключването на договор за особен залог на дялове от 29.05.2015 г., с който е учреден такъв в полза на банката от „“Калпертън лимитид“, дружество, регистрирано в Х., което било посочено, че е придобило дялове от капитала на „И. П“ ЕООД по описаните три договора за покупко-продажба от банката, съответно на 16.12.2013 г, 04.02.2014 г. и 25.6.2014 г., като били представени портооли от заседания на НС и УС на банката за сключване на тези договори за продажба. С нотариален акт от 31.5.2016 г. „Инвестмънт пропъртис“ ООД продал на „ИНвестбанк“ АД описаните имоти, които са на други адреси [улица], ул Кумата 50 А, всички във в. з. Б., [улица] и [улица]. Съгласно нотариален акт от 18.5.2016 г. Инвестмънт пропъртис“ ООД продал на „Инвестбанк“ АД на [улица], също и в Л., к. к. М., и дворно място на [улица].

Установени са сключените договори за банков кредит между „ИНвестбанк“ АД и „М. П“ ЕООД, договор № 003-045 от 19.1.2007 г. на „Макс продис“ ЕООД била предоставена кредитна линия от 2 650 000 лв, за оборотни средства за срок 12 м ли до 19.1.2008 г. Оебзспечение – договорни ипотеки. С Анекс бил предоставен допълнителен кредитен ресурс от 768 000 лв, уговорен допълнителен залог и 36 м срок за издължаване. Променени са с АНекси сроковете на издължаване, както и лихвата и комисионна за управление. Изслушани са заключения на вещи лица, като според заключението на вещото лице Д. е прието, че нямало промяна в лихвените условия след преструктуриране на задълженията по договорите з азаместване в дълг. Вещото лице Й. Н. е обосновала заключение относно пазарната стойност на имотите. Както и вещото лице Б. Т..

Посочено е, че договорът, чиято нищожност се иска да се прогласи, съгласно чл.129 от ТЗ е сключен в изискуемата форма. Но освен като договор, по силата на който се прехвърлят права, по силата на тази договор, следвало да се впише в търговския регистър обстоятелство за промяна по партидата на дружеството в Търговския регистър на 31.03.2010 г. За неоснователно е прието твърдението на въззивника, че промяната на собствеността на капитала на „Екип 7-09“ ООД, породена от процесната прехвърлителна сделка, отразена в Търговския регистър на 31.03.2010 г., означавало, че приобретателят нямал намерение и воля да изпълнява задълженията си по процесното прехвърляне на дялове. Не можело да се обоснове извод за липса на воля от обстоятелството, че приобритателят нямал намерение да изпълни договора. Взети са предвид извършените последващи сделки като заместването в дълг и прехвърляне на собственост срещу задължение на основание чл. 65, ал. 2 от ЗЗД.

По отношение на претендираното основание за нищожност на договора на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - заобикаляне на закона, въззивният съд е приел, че това основание е налице когато забранената от закона цел се постига с позволени средства, при условия, че макар от външна страна правната норма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне непозволен или забранен от закона резултат като участниците в сделката следвало да имат съзнанието, че с неговото сключване следват неправомерна цел. От ангажираните по делото доказателства, се налагал извод, че приобритателят на дружествените дялове „Екип 7-09“ ООД бил изпълнил задълженията си към продавача на дружествените дялове, като се задължил да изпълни задълженията по договорите за кредит чрез друго юридическо лице, в което притежавал 90 % от капитала. Приобритателят на дяловете ТБ „Инвестбанк“ АД, в качеството си на кредитор на „Екип 7 09“ ООД, по силата на договор за заместване в дълг от 25.3.2010 г., бил придобил на основание постигнато съгласие по смисъла на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, с което прехвърля недвижими имоти, описани в нотариален акт от 19.05.2011 г. на Нотариус В. И.. По този начилн били се погасили задълженията по договорите за кредит и процесният договор за заемстване в дълг до размера на уговорената между страните цена на прехвърлените имоти.

Апортът, по силата, на който А. бил отчуждил в полза на „Екип 7-09“ ООД при учредяването му свои имуществени права върху Ѕ ид. ч. от описаното дворно място, срещу което бил придобил право на членство в същото това друго дружество или под формата на дружествен дял. Дружественият дял от имуществото на дружеството се определял в размер, съобразно дела на съдружника в капитала, ако не било уговорено друго, като прехвърлителя на апортирания имот губел правото си на собственост върху него. Капиталът бил стойностна велечина, докато имуществото на дружеството се характеризирало с динамичност и се изменяло по вид, съдържание и размер. Дружественият дял на Г. А. не следвало да се отъждествява с притежаваното от дружеството имущество като стойност. „НЦДР“ ЕООД било престирало по сделката за прехвърляне на дялове дълга на „Макс продис“ ООД по процесните кредити. Приобритателят на дружествени дялове от „Екип 7-09“ ООД бил частен правоприемник и като такъв встъпвал в правата на първоначалния притежател, които произтичали от притежаваните от него дружествени дялове към момента на извършване на разпоредителната сделка. За него възниквало задължение да заплати цената на дружествените дялове, а не да изплати дяловата вноска. Задължението било изпълнено още преди датата на сключване на прехвърлителните договори като същото било престирало насрещното си задължение по чл. 65, ал. 2 ЗЗД, като кредиторът бил се съгласил да получи изпълнението чрез даване вместо изпълнение. Несъстоятелни били наведените твърдения, че постигането на целта, за която е сключена сделката била забранена, тъй като същата била уредена от чл. 65, ал. 2 от ЗЗД и била разрешена от закона. Прието е за ирелевантно изложеното твърдение на ищеца за сключване на сделки между свързани лица, с оглед предявените претенции. Свързаността на лицата е приета от въззивния съд само за релевантна по исковете с правно осонвание чл. 135 от ЗЗД и чл. 647, т. 6 от ТЗ, каквито не били предявени в настоящето производство.

По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД – сключване на договора поради накърнение на добрите нрави, е прието, че от една страна това означава еквивалентност на престациите, от друга страна означавало свобода на договарянето, както е предвидена в чл. 9 от ЗЗД, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността на насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. При липса на еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие, се правел извод за нарушение, водещ до нищожност на сделката. Прието, че неравностойността следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Цената не била съществен елемент от договор за прехвърляне на дружествени дялове. В случая, според заключението на вещото лице, след прехвърлянето на недвижимите имоти, инкорпорирани в нотариалния акт том II, рег. 6309, нот. д, 193/19.05.2011 г. на Нотариус В. И., рег. № 271, в нота. Акт № 144, нот. д. 490/11 г. били погасени задължения в размер на 3 974 452,59 евро, като неизплатената част от дълга е останала в размер на 531 667, 29 евро. Според вещото лице общата пазарна стойнаст на всички имоти към 2009 г. възлизала на 5 172 128 лв. Пазарната стойност на имотите не надхвърляла сумата, за която били прехвърлени, като даване вместо изпълнение имотите и банката не била се обогатила неоснователно за сметка на ищеца, тъй като била придобила имотите на цена под пазарната им стойност.

Претенцията за прогласяване нищожност на апорта, извършен в „Инвестбанк“ АД в капитала на „Инвестмънт пропъртис“ ООД в частта, касаеща имота в [населено място], [улица] посочено основание, че е придобит от несобственик била неоснователна. След като разяснява правната същност на апорта, въззивният съд приема, че правата върху непарична вноска при учредени дружества зависят от действието на вписването. Когато вписването имало правопораждащ характер, настъпвал от момента на вписването, а когато оповестителен от по-ранен момент. Позитивното регистърно решение установявало правото на собственост на процесния имот от „Инвестбанк“ АД до заличаване на вписаното увеличение на капитала, чрез апортна вноска. Действието на позитивното регистърно решение обвързвал всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 от ГПК отм. сега чл. 604 ГПК и чл. 30, ал.1 вр. чл. 29 и чл. 14 ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно соновнаие чл. 97, ал. 1 вр. чл. 431, ла. 2 ГПК отм, сега чл. 124, ал. 1 вр. чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 29, ал.1 вр. чл. 30, ал. 1 ЗТР. Страната, която твърдяла порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обостятелство разполагало с този иск и правна последица от уважаването му било заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск било необходимо, тъй като искът бил от компетентността на окръжен съд и за заличаване на вписването било необходимо влязло в сила съдебно решение, което не можело да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписано обстоятлество. По делото не били ангажирани доказателства, които да установят твърдяната нищожност на апортната сделка.

Изцяло е потвърдено първоинстанционното решение, като е прието, че изцяло е обжалвано, включително и в частта, по иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Служебно, касационната инстанция може да допусне до обжалване въззивното съдебно решение, по отношение на което се установява вероятност да е нищожно – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК, както и вероятност съдебното решение да е недопустимо – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК.

В настоящия случай, първоинстанционният съд е бил сезиран с искове за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на дружествен дял от капитала на „Екип 7-09“ ЕООД от 25.03.2010 г., сключен между Г. А. и „Национален център по дизайн и реклама“ ЕООД, поради липса на съгласие, заобикаляне на закона, противоречие със закона и противоречие на добрите нрави и иск за осъждане на „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД за връщане на даденото по този договор, както и иск за прогласяване нищожност на апорт, който иск е предявен от Г. К. А., относно апорт, извършен от „Инвестбанк“ АД в капитала на „Инвестмънт пропъртис“ ООД в частта относно имота, находящ се в [населено място], [улица].

Тези искове са предявени от Г. К. А. срещу „Инвестбанк“ АД, „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД, „Инвестмънт пропъртис“ ООД и „Екип 7-09“ ООД и съотвтено произнасянето на съда е в рамките на така очертаните субективни предели.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба от Г. А. срещу отхвърлителното решение на първоинстанционния съд по отношение на така посочените искове, в резултат на извършеното производство е постановено обжалваното в настоящето производство въззивно съдебно решение, с което изцяло е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на посочените искове, като мотивите са съгласно описаните по-горе факти и направени въз основа на тях правни изводи.

Настоящият съдебен състав намира, че предмет на исковете за нищожност съгласно посочените правни основания е договор, сключен, на основание чл. 129, ал. 2 от ТЗ, за прехвърляне на дружествени дялове от 25.03.2010 г. от Г. А. срещу „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД (купувач) и „Екип 7-09“ ЕООД 25.03.2010 г, съединен с иск за връщане на същите дялове, предявен от Г. А. срещу „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД. Въззивният съд е разгледал тези искове и срещу останалите посочени ответници.

Съгласно задължителната и трайна практика на ВКС, при предявяване на установителен иск, независимо дали е изрично предвиден в закона, както са регламентирани исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД или се цели защита на имуществени права, за които не е предвиден нарочен иск, винаги е приложима общата разпоредба на чл. 124, ал. 1 от ГПК, съгласно която при предявяване на иск за защита на имуществени права трябва да се прецени конкретния правен интерес на ищеца. Когато се твърди липса на валидно възникване на права по договор относно прехвърляне на дружествени дялове, поради наличие на някое от основанията, предвидени в чл. 26 от ЗЗД, преценка следва да се направи при твърдение за липса на валидно възникнало обстоятелство, вписано в търговския регистър или да се търси правен интерес от търсената защита. Наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск е положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. В случая следва да се прецени, дали е налице правен интерес от предявените искове, след като е установено, че е налице вписано обстоятелство в Търговския регистър на промяна в обстоятелства, на основание договора за прехвърляне на дружествени дялове, сключен между ищеца Г. А. и „Инвестбанк“ АД от 25.3.2010 г. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Липсата на тази предпоставка обуславя недопустимост на постановеното съдебно решение.

В настоящия случай, следва да се извърши преценка при изложените в исковата молба фактически обстоятелства и предявени искове, при условията на обективно евентуално съединение на искове за нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен на основание чл. 129, ал. 2 от ТЗ, като и обстоятелството относно промяната в капитала и съдружниците е вписано в Търговсия регистър, дали е налице правен интерес от търсената защита чрез предявяване на посочените искове за установяване нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове на посочените правни основания. Тази необходимост засяга и преценката относно редовността на исковата молба, за която съдът следи служебно, съгласно изискването на чл.129, ал.2 от ГПК. Предвид необходимостта от проверка наличието на правен интерес от предявения иск, следва да се посочи, че в случая е вероятно решението на въззивния съд да е недопустимо, което е основание съгласно чл. 280, ал.2 пр. 2 от ГПК, да бъде допуснато до касационно обжалване.

По отношение на решението, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е разгледан и отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предявен от Г. А. срещу „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД, за връщане на полученото на основание договор от 25.03.2010 г., следва да се прецени с оглед предмета на искова защита – връщане на дружествени дялове, дали е допустим така разгледания иск с оглед целта на всеки осъдителен иск, да се постигне принудително изпълнение по реда на изпълнителния процес, така както е регламентиран в ГПК, т. е. възможно ли е принудително реално предаване на дружествени дялове. Така поставеният правен въпрос налага извод, че е налице необходимост от проверка евентуалната недопустимост на съдебното решение, което представлява основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр.2 от ГПК.

По отношение на тази част от обжалваното въззивно решение, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта относно отхвърления иск за прогласяване нищожност на описания апорт, извършен от „Инвестбанк“ АД в капитала на „Инвестмънт пропъртис“ ООД относно имота на [улица], представляващ УПИ X. от кв. 1, по плана на [населено място], м. „Военна рампа – Изток“, настоящият съдебен състав намира, че следва да се прецени дали ищецът е бил активно легитимиран да предяви този иск, след като апротът е извършен на недвижим имот, който е бил включен капитала на „Екип 7-09“ ООД, в което ищецът е бил съдружник и не е налице влязло в сила решение за установяване несъществуване на вписано обстоятелство прехвърлянето на дялове от дружеството „Екип 7-09“ ЕООД, както и не са изложени обстоятелства, от които може да се установи наличие на други основания, активно легитимиращи ищеца да предяви този иск. От друга страна, отново на преценка подлежи наличието на правен интерес от предявяване на този иск като абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща правото на иск и надлежното му упражняване от Г. А.. С оглед установяване на активната легитимация на ищеца, както и наличието на правен интерес, на изследване ще подлежи дали е налице постановено недопустимо въззивното съдебно решение по този иск.

Предвид изложеното и по отношение на тази част от съдебното решение е налице основание за допускане касационно обжалване съгласно предвиденото в чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното съдебно решение.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 251 от 26.04.2021 г. по т. д. 24/21 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 11 състав

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касационния жалбоподател Г. А. в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 817,75 лв по сметка на Върховния касационен съд.

След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

При невнасяне на дължимата държавна такса в срок, делото да се докладва за връщане на касационната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: