Образувано е по касационна жалба на "Бак 1 Р. И" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез адв.. К като процесуален представител, против решение № 1979 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 12520/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците - кметът на район "Младост" - Столична община, чрез пълномощника си юрк.. А, С.Н и П.П, чрез адв.. И като процесуален представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба..
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РМЛ17-РД-09-267/11.10.2017 г. на кмета на район „Младост“ - Столична община, с която на основание чл. 16, ал. 6 (предишна ал. 5) ЗУТ е индивидуализиран УПИ VIII-366 - „за ЖС и магазини“, кв. 42, м. “ЖГ Камбаните - Младост 4“, район “Младост“ - СО с площ от 2876,3 кв. м, а съгласно скица на СГКК – София, представляващ ПИ с идентификатор 68134.4090.1411 с площ 2877 кв. м, със собственици "Бак 1 Р. И" ЕООД и двамата ответници - физически лица като наследници на С.Н.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложил е следните съображения: оспореният административен акт е част от сложен фактически състав и се предхожда от влязъл в сила ПУП, процедиран по реда и на основание чл. 16, ал. 1-6 ЗУТ, като индивидуализацията на имота следва да е идентична с обективираното в плана по отношение на конкретния УПИ. Чрез тази процедура собствениците на поземлени имоти придобиват собствеността върху новообразуваните с плана УПИ, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части. Заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ само констатира регулационния режим на имота на собственика, създаден с влезлия в сила ПУП, но не може да създаде, измени или прекрати права, различни от тези по плана. Като се е позовал на § 5, т. 12 ДР ЗУТ е приел, че целта на заповедта е точното индивидуализиране на новообразуваните урегулирани поземлени имоти с описване на границите и определяне на идентификатор на имота, като въпросите относно правото на собственост не са предмет на производството по издаването й, а касаят единствено определяне на кръга от заинтересовани лица. Според съда административният орган е обвързан от данните по влезлия в сила план и е бил длъжен да се ограничи в рамките на неговото съдържание при посочване на собственика на имота, но правилно не е игнорирал представените от заинтересованите лица доказателства, с които се признава право на собственост върху част от същия имот. Обосновал е краен извод, че при наличие на два конкуриращи се титула за собственост и при установени вещни права върху имот с идентификатор 68134.4090.366, органът е длъжен да ги отрази в заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ и да впише като собственици на новообразувания УПИ както касатора, така и настоящите ответници - физически лица. По тези съображения е приел оспорената заповед за материално законосъобразна.
Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съдът неправилно е определил характера на производството. Оспорването срещу заповедта е разгледано по реда на чл. 215 ЗУТ, а не по реда на чл. 104 във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
По делото е установено, че по подадено от касатора заявление е издадена предходна заповед от 20.01.2016 г. с правно основание чл. 16, ал. 5 (сега ал. 6) ЗУТ за индивидуализация на новообразуваните с ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ имоти, с която е наредено дружеството да придобие право на собственост върху описани УПИ, сред които по т. 2 - УПИ VIII-366 - „за ЖС и магазини“, кв. 42, представляващ ПИ с проектен идентификатор 68134.4090.1411 и площ от 2877 кв. м. Този имот попада в обхвата на влязъл в сила подробен устройствен план за местност „ЖГ Камбаните-Младост-4“, изработен по реда на чл.16 ЗУТ и одобрен с решение № 253 по протокол № 17/31.05.2012 г. на Столичен общински съвет.
Със заповед от 29.02.2016 г. административният орган е отменил на основание чл. 99, т. 2 АПК първата заповед в частта по т. 2. Отменителната заповед е издадена, след като е постъпило искане от С.Н за издаване на заповед по чл. 16, ал. ал. 4 и 5 ЗУТ поради това, че е собственик на част от имот с идентификатор 68134.4090.366 с площ от 2000 кв. м въз основа на влязло в сила на 12.02.2013 г. решение на ОбСЗГ. Органът е приел, че е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен по съдебен ред преди издаване на заповед за индивидуализиране на имота, образуван с плана по чл. 16 ЗУТ.
Отменителната заповед по чл. 99, т. 2 АПК е отменена с решение № 7478/28.11.2016 г. по адм. дело № 3567/2016 г. на АССГ. С решение № 11073/25.09.2017 г., постановено по адм. дело №1287/2017 г. Върховният административен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството. В мотивите си е приел, че в случая с тази заповед като правен резултат е възобновено административното производство по издаване на първоначалната заповед и е възстановена неговата висящност, поради което на съдебен контрол ще подлежи крайният нов акт съгласно чл. 104 АПК.
В обстоятелстваната част на оспорената в първоинстанционното производство заповед кметът на район "Младост" е посочил, че е налице висящо административно производство по отношение на процесния имот, поради което следва да се произнесе с последващ акт с правно основание чл. 16, ал. 6 (предишна ал. 5) ЗУТ. Оспорената заповед, като издадена след отмяната на влезлия в сила предходен акт, представлява нов акт по смисъла на чл. 104 АПК, който е постановен в процедурата по възобновяване на производството по реда на глава седма от АПК. Касаторът оспорва заповедта в частта, в която като собственици на новообразувания УПИ са посочени наследниците на С.Н.
Производството по чл. 99 - 106 АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт, изисква гаранция на адресата на акта и на другите субекти по чл. 100 АПК.Вяването засяга стабилността на разрешения с административния акт материалноправен въпрос, предмет на приключилото производство, поради което законодателят е въвел лимитативно изброени предпоставки и основания за провеждане на това производство. Само когато визираните в закона предпоставки са налице, органът може по реда на възобновяването на приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос.
В обжалваното решение Административен съд София - град не е изложил съображения относно спазването на регламентираната в чл. 103 АПК процедура и наличието на предпоставките по чл. 99, т. 2 АПК, посочени като основание от органа за възобновяване на административното производство и за издаване на оспорената заповед като нов акт съгласно чл. 104 АПК.
Съгласно чл. 99, т. 2 АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Текстът предвижда няколко кумулативно дадени предпоставки, за да бъде приложен и да се възобнови производството по вече издаден индивидуален административен акт, а именно: новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували, но не са могли да бъдат приобщени по обективни причини към доказателствения материал по административната преписка, преди издаване на административния акт; новите доказателства следва да установяват съществуването на нови обстоятелства, които са възникнали преди издаването на акта, но не са могли да бъдат представени към административната преписка, независимо от положената дължима грижа от страната, която е имала задължението за доказването им; те да са от съществено значение за издаването на акта. В случая административният орган е приел, че са налице условията за възобновяване на административното производство по посочената разпоредба и е издал нов акт акт по смисъла на чл. 104 АПК, подлежащ на оспорване по реда, установен в АПК. Като фактически обстоятелства е посочил постъпило на 02.02.2016 г. заявление от един от наследниците на С.Н за издаване на заповед по чл. 16, ал. 5 ЗУТ и приложените към него документи. Приел е, че за част от ПИ с идентификатор 68134.4090.366 с площ от 2000 кв. м съществуват два документа за собственост на името на касационния жалбоподател и ответниците - физически лица.
Първоинстанционният съд не е изложил съображения относно изпълнението на законовите предпоставки по чл. 99, т. 2 АПК, на което основание е възобновено административното производство. Не е отговорил на въпроса представляват ли нови факти и обстоятелства приетите от административния орган в оспорената заповед. Липсата на мотиви относно законосъобразността на административния акт като издаден в производство по реда на седма от АПК е пречка да се провери правилността на постановеното решение.
Предвид изложеното съдебният акт следва да бъде отменен с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София - град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши преценка на законосъобразността на оспорената заповед като постановена в хипотезата на възобновено административно производство.
По исканията за разноски за водене на делото в касационната инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.
По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1979 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 12520/2017 г. по описа на Административен съд София - град и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.