Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:В. Ш. Х. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. С. докладваното от съдиятаВ. Ш. по адм. дело № 3308/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „АЙ БИ ЕС ШЕРЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:[ЕИК], представлявано от управителя А. Шерер, чрез адв. К., срещу решение № 2178 от 30.11.2020г., постановено по адм. дело № 306/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение №32-10215/13.01.2020г. на Директор на Териториална дирекция Дунавска, с което е отказано връщане на отнети стоки по издадено НП №104/10.04.2018г. на Началника на М. Л. а именно 12 450 литра енергиен продукт с код по КН 2710 12 21, по молба вх.№32-4973/07.01.2020г., подадена от дружеството-жалбоподател.

Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че при определяне на реда за връщане на процесните стоки е приложима разпоредбата на чл. 106а, ал.2 от ЗАДС поради приключването на извършената проверка с издаване на НП. Твърди се, че в случая задържането на стоките е извършено с цел обезпечаване на доказателства. Излага съображения, че неправилно е прието от съда, че е налице липса на активност от страна на жалбоподателя да узнае възможно най-бързо за постановеното решение на АС-Видин. Твърди, че съдът неправилно е приел, че искането за връщане на акцизните стоки не е направено от техния собственик. Излага подробни съображения за това в жалбата. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът – Директора на Териториална дирекция М. Р. чрез юрк. Т., е взел становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е било Решение №32-10215/13.01.2020г. на Директор на Териториална дирекция Дунавска, с което е отказано връщане на отнети стоки по издадено НП №104/10.04.2018г. на Началника на М. Л. а именно 12 450 литра енергиен продукт с код по КН 2710 12 21, по молба вх.№32-4973/07.01.2020г., подадена от дружеството-жалбоподател.

По делото е установено от фактическа страна, че на 26.08.2017г. в 11,00 часа на ГКПП „Дунав мост-2“, е извършена проверка от митнически служители на товарен автомобил с рег. [рег. номер на МПС] /ВР9904ВС, стопанисван от „Т. Т. ЕООД, превозващ акцизна стока от „Ай Би Ес Ш. Г. до „Ай Би Ес Ш. Б. ЕООД без необходимите за целта документи, а именно уведомление съгласно разпоредбата на чл.76в ал.4, т.1 ЗАДС. В тази връзка, и с оглед установяване на относимите в случая факти и обстоятелства, е съставен Протокол за запечатване на обект или част от него, неразделна част от ПИП №625/0000003666 от 26.08.2017г., с който е обезпечена стоката в Митническо бюро Видин за срок от 48 часа/л.290-297/.

При извършена последваща проверка от митнически служители на М. Л. на 31.08.2017г., обективирана в ПИП №633/0000003618, на основание чл.41 ЗАНН и чл.107а ЗАДС, с Опис на иззети стоки, са задържани 12 450 литра енергиен продукт с код по КН: 2710 1221/л.284-289/.

По отношение на така иззетите стоки, а именно 12 450 литра енергиен продукт с код по КН: 2710 1221, в хода на административнонаказателно производство, приключило с НП №104/2018г. от 10.04.2018г., издадено от Началник на М. Л. е постановено отнемането им в полза на държавата на основание чл.124 ал.1 ЗАДС, с оглед констатирано нарушение на чл.126 ЗАДС.

Така издаденото НП е било обжалвано, като съдебният спор е окончателно разрешен с Решение №265/13.11.2019г., постановено по КАНД №158/ 2019г. по описа на Административен съд – Видин, с което същото е било отменено. Решението на Административен съд – Видин е окончателно и е влязло в сила на датата на неговото постановяване, а именно 13.11.2019г.

При това положение и до Директора на Териториална дирекция Дунавска от „АЙ БИ ЕС ШЕРЕР БЪЛГАРИЯ“ЕООД е била депозирана молба вх.№32-4973/07.01.2020г., с която във връзка с така постановеното съдебно решение и отмененото с него НП, е поискано да бъде разпоредено стоката, която е била задържана, да бъде върната на изпращача „Ай Би Ес Ш. Г. .

По така депозираното искане Директорът на Териториална дирекция Дунавска се е произнесъл с оспореното в настоящото производство Решение №32-10215/13.01.2020г., с което е отказал връщане на отнети стоки по издадено НП №104/10.04.2018г. на Началника на М. Л. а именно 12 450 литра енергиен продукт с код по КН 2710 12 21, по молба вх.№32-4973/07.01. 2020г., подадена от „АЙ БИ ЕС ШЕРЕР БЪЛГАРИЯ“ЕООД.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно­производствените правила. Според съда в случай, че така извършената проверка не беше приключила с издаването на НП, постановяващо отнемане на стоките в полза на държавата, редът за връщане на иззетите стоки действително би бил по чл.44 ДОПК. Доколкото обаче, административнонаказателното производство е приключило с издаване на НП, с което на основание чл.124 ЗАДС е наложено административно наказание – отнемане в полза на държавата на стоките-предмет на нарушение по ЗАДС, то и редът за тяхното връщане е този по ЗАДС, а не по ДОПК.

АС-Пловдив е стигнал до извод, че правилно и законосъобразно административният орган е приложил относимата в случая разпоредба на чл.106а ал.2 ЗАДС, уреждаща, че акцизни стоки, които в 45-дневен срок от уведомяването за прекратяване на административнонаказателното производство или от влизането в сила на наказателното постановление или от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление, не са потърсени, се смятат за изоставени в полза на държавата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 124 ЗАДС урежда налагането на административно наказание - отнемане в полза на държавата на стоките-предмет на нарушение по този закон. Като вид административно наказание по Г. Д. раздел Втори на ЗАДС, постановеното отнемане на стоки в полза на държавата по чл. 124 ЗАДС е различно от изземването на стоки или вещи с цел обезпечаване на доказателства по чл. 40 ДОПК.

Настоящият състав на касационната инстанция намира за обосновани изводите на административния съд, че отнетите в полза на държавата акцизни стоки, в изпълнение на наложено административно наказание по чл. 124 ЗАДС, се връщат по реда на чл. 106а, ал. 2 от ЗДАС след влизането в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление, с което са отнети стоките. / В този смисъл Определение №9524 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. №6893/2020г., 5-членен с-в/.

Не се спори, че молбата за връщане на стоките, е депозирана след изтичане на този 45-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено. Правилно е отбелязано, че не съществува нормативно задължение за административния съд или административния орган да уведомява съответното лице за влизането в сила на съдебното решение и същото следва да прояви дължимата грижа за узнаване влизането в сила на окончателното съдебно решение на административния съд.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора на касатора разноски не се дължат. Искането за присъждане на разноски по делото в полза на Териториална дирекция М. Р. е основателно и следва да бъде уважено за касационна инстанция. Размерът на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на 150 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2178 от 30.11.2020г., постановено по адм. дело № 306/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „АЙ БИ ЕС ШЕРЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на Териториална дирекция М. Р. юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. (сто и петдесет лева) за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „АЙ БИ ЕС ШЕРЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:[ЕИК], представлявано от управителя А. Шерер, чрез адв. К., срещу решение № 2178 от 30.11.2020г., постановено по адм. дело № 306/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение №32-10215/13.01.2020г. на Директор на Териториална дирекция Дунавска, с което е отказано връщане на отнети стоки по издадено НП №104/10.04.2018г. на Началника на М. Л. а именно 12 450 литра енергиен продукт с код по КН 2710 12 21, по молба вх.№32-4973/07.01.2020г., подадена от дружеството-жалбоподател.

Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че при определяне на реда за връщане на процесните стоки е приложима разпоредбата на чл. 106а, ал.2 от ЗАДС поради приключването на извършената проверка с издаване на НП. Твърди се, че в случая задържането на стоките е извършено с цел обезпечаване на доказателства. Излага съображения, че неправилно е прието от съда, че е налице липса на активност от страна на жалбоподателя да узнае възможно най-бързо за постановеното решение на АС-Видин. Твърди, че съдът неправилно е приел, че искането за връщане на акцизните стоки не е направено от техния собственик. Излага подробни съображения за това в жалбата. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът – Директора на Териториална дирекция М. Р. чрез юрк. Т., е взел становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е било Решение №32-10215/13.01.2020г. на Директор на Териториална дирекция Дунавска, с което е отказано връщане на отнети стоки по издадено НП №104/10.04.2018г. на Началника на М. Л. а именно 12 450 литра енергиен продукт с код по КН 2710 12 21, по молба вх.№32-4973/07.01.2020г., подадена от дружеството-жалбоподател.

По делото е установено от фактическа страна, че на 26.08.2017г. в 11,00 часа на ГКПП „Дунав мост-2“, е извършена проверка от митнически служители на товарен автомобил с рег. [рег. номер на МПС] /[рег. номер на МПС], стопанисван от „Т. Т. ЕООД, превозващ акцизна стока от „Ай Би Ес Ш. Г. до „Ай Би Ес Ш. Б. ЕООД без необходимите за целта документи, а именно уведомление съгласно разпоредбата на чл.76в ал.4, т.1 ЗАДС. В тази връзка, и с оглед установяване на относимите в случая факти и обстоятелства, е съставен Протокол за запечатване на обект или част от него, неразделна част от ПИП №625/0000003666 от 26.08.2017г., с който е обезпечена стоката в Митническо бюро Видин за срок от 48 часа/л.290-297/.

При извършена последваща проверка от митнически служители на М. Л. на 31.08.2017г., обективирана в ПИП №633/0000003618, на основание чл.41 ЗАНН и чл.107а ЗАДС, с Опис на иззети стоки, са задържани 12 450 литра енергиен продукт с код по КН: 2710 1221/л.284-289/.

По отношение на така иззетите стоки, а именно 12 450 литра енергиен продукт с код по КН: 2710 1221, в хода на административнонаказателно производство, приключило с НП №104/2018г. от 10.04.2018г., издадено от Началник на М. Л. е постановено отнемането им в полза на държавата на основание чл.124 ал.1 ЗАДС, с оглед констатирано нарушение на чл.126 ЗАДС.

Така издаденото НП е било обжалвано, като съдебният спор е окончателно разрешен с Решение №265/13.11.2019г., постановено по КАНД №158/ 2019г. по описа на Административен съд – Видин, с което същото е било отменено. Решението на Административен съд – Видин е окончателно и е влязло в сила на датата на неговото постановяване, а именно 13.11.2019г.

При това положение и до Директора на Териториална дирекция Дунавска от „АЙ БИ ЕС ШЕРЕР БЪЛГАРИЯ“ЕООД е била депозирана молба вх.№32-4973/07.01.2020г., с която във връзка с така постановеното съдебно решение и отмененото с него НП, е поискано да бъде разпоредено стоката, която е била задържана, да бъде върната на изпращача „Ай Би Ес Ш. Г. .

По така депозираното искане Директорът на Териториална дирекция Дунавска се е произнесъл с оспореното в настоящото производство Решение №32-10215/13.01.2020г., с което е отказал връщане на отнети стоки по издадено НП №104/10.04.2018г. на Началника на М. Л. а именно 12 450 литра енергиен продукт с код по КН 2710 12 21, по молба вх.№32-4973/07.01. 2020г., подадена от „АЙ БИ ЕС ШЕРЕР БЪЛГАРИЯ“ЕООД.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно­производствените правила. Според съда в случай, че така извършената проверка не беше приключила с издаването на НП, постановяващо отнемане на стоките в полза на държавата, редът за връщане на иззетите стоки действително би бил по чл.44 ДОПК. Доколкото обаче, административнонаказателното производство е приключило с издаване на НП, с което на основание чл.124 ЗАДС е наложено административно наказание – отнемане в полза на държавата на стоките-предмет на нарушение по ЗАДС, то и редът за тяхното връщане е този по ЗАДС, а не по ДОПК.

АС-Пловдив е стигнал до извод, че правилно и законосъобразно административният орган е приложил относимата в случая разпоредба на чл.106а ал.2 ЗАДС, уреждаща, че акцизни стоки, които в 45-дневен срок от уведомяването за прекратяване на административнонаказателното производство или от влизането в сила на наказателното постановление или от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление, не са потърсени, се смятат за изоставени в полза на държавата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 124 ЗАДС урежда налагането на административно наказание - отнемане в полза на държавата на стоките-предмет на нарушение по този закон. Като вид административно наказание по Г. Д. раздел Втори на ЗАДС, постановеното отнемане на стоки в полза на държавата по чл. 124 ЗАДС е различно от изземването на стоки или вещи с цел обезпечаване на доказателства по чл. 40 ДОПК.

Настоящият състав на касационната инстанция намира за обосновани изводите на административния съд, че отнетите в полза на държавата акцизни стоки, в изпълнение на наложено административно наказание по чл. 124 ЗАДС, се връщат по реда на чл. 106а, ал. 2 от ЗДАС след влизането в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление, с което са отнети стоките. / В този смисъл Определение №9524 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. №6893/2020г., 5-членен с-в/.

Не се спори, че молбата за връщане на стоките, е депозирана след изтичане на този 45-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено. Правилно е отбелязано, че не съществува нормативно задължение за административния съд или административния орган да уведомява съответното лице за влизането в сила на съдебното решение и същото следва да прояви дължимата грижа за узнаване влизането в сила на окончателното съдебно решение на административния съд.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора на касатора разноски не се дължат. Искането за присъждане на разноски по делото в полза на Териториална дирекция М. Р. е основателно и следва да бъде уважено за касационна инстанция. Размерът на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на 150 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2178 от 30.11.2020г., постановено по адм. дело № 306/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „АЙ БИ ЕС ШЕРЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на Териториална дирекция М. Р. юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. (сто и петдесет лева) за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Василка Шаламанова

/п/ Христо Койчев