Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на „Димар-88“ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., ж. к.“Студентски град“, бл.54, вх.Б, ап.202, представлявано от управителя М.Г, чрез адв.О.Б, против Решение № 1412 от 06.03.2018г., постановено по адм. д. № 1702/2017г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № Р-22002215009057-091-001 / 05.07.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, с която са определени задължения по Закон за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, в размер общо на 19 172.26 лева и лихви за забава в размер на 8 530.21 лева, за данъчни периоди: м. 01.2011; от м. 06.2011 г. до м.09.2011г.; м. 03.2012, м. 04.2012 г. и от м. 08.2012 г. до м. 11.2012 г., потвърден в оспорената част с Решение № 2291/ 22.12.2016г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика” София /ДОДОП/ при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при всички пороци по чл. 209, т.3 АПК, изразяващи се в липса на цялостен и задълбочен анализ на всички представени доказателства; необосновани изводи за недоказана реалност на доставките по фактурите на „Доис“ЕООД, „Тани 97“ЕООД, „Вивал С“ЕООД, „Мантра“ЕООД, „Алустайл“ЕООД, „Б. Т“ЕООД и „ТЛС Инвест“ЕООД, по които се претендира приспадане на ДДС; недопустимо съдът обосновал извода си с непредставяне на достатъчно доказателства от страна на доставчиците в противоречие със съдебната практика на Съда в Страсбург и на Съда на ЕС; съдебното решение не зачело принципа на данъчен неутралитет последователно тълкуван и прилаган в задължителната практика на Съда на ЕС. Съдът необосновано приел, че ЗВР, РД и РА са валидно подписани с квалифициран електронен подпис без представяне...