Производството е по гл. Х от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. ЕООД, представено от адв. Н. Г., срещу решение 981/14.04.2014 г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. 2777 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт 161102118/14.07.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съществените съдопроизводствени правила, материалния закон и необоснованост. Твърди, че не са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-1 24 от ДОПК и се оспорва изводът на съда за съществуването им. Приема, че съдът не е предложил анализ на писмените доказателствени средства дневни отчети, при който да установи авторството им, връзката с дейността на дружеството и доказателствената им стойност. Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - Пловдив, чрез повереник, отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АСП ревизионен акт са определените в тежест на Т. П. ООД задължения за ДДС в общ размер 211 473.40 лева за данъчни периоди от м. 01.2008 г. до м. 03.2010 г. и за закъснителна лихва в размер 55 936.14 лева, както и допълнителни задължения за корпоративен данък за 2008 и 2009 г. в размер съответно 46 698.27 лева и 46 298.62 лева с лихви за забава 11 619.72 лева и 6 155.70 лева. Утежняващият административен акт е заключителен в ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Приходната администрацията е обосновала съществуването...