Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуален представител юрисконсулт М. С., срещу решение 1867 от 24.03.2014 г., постановено по адм. д. 10922/2013 г. по описа на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се обжалва и в частта за разноските. Направено е искане за присъждане на разноски за тази инстанция.

Ответната страна Ж. Р. П. от с. С., чрез адв. С. Скъпиева, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С посоченото решение е отменено Уведомително писмо 02-020-6500/8908 от 20.09.2013 г. на ВрИД Изпълнителен директор на ДФ Земеделие, в частта, с която на Ж. Р. П. от с. С. е отказано изплащане на суми по СЕПП в размер на 9908,70 лв. и по НР2 в размер на 2632,02 лв. по УРН 412965, и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на съда. Също така Държавен фонд Земеделие РА е осъдено да заплати на Ж. Р. П. сумата от 1210 лв., която представлява направените от страната разноски в производството.

За да постанови посочения резултат, съдът е кредитирал неоспореното по съответния ред заключение на съдебно - техническата експертиза, което е приел за компетентно, подробно обосновано и кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Посочено...