Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на СДВР, чрез процесуален представител, против решение 2168/03.04.2014 г. по адм. дело 6605/2013г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед с рег. з-7871/31.05.2013 по жалба на Д. П. К.. С оспорената заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от 3 месеца на основание чл. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм. ДВ. бр.53 от 27 юни 2014 г.), вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3, предл. първо от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР - отм. ДВ. бр. 60 от 22 Юли 2014 г.).
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно и навежда доводи за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба Д. П. К., с адрес в гр. С., редовно призован, чрез своя процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се потвърждаване на съдебното решение и се претендират разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
От фактическа страна съставът на АССГ приема, че жалбоподателят Козаров е заемал длъжността полицейски инспектор V степен в 04 група Дежурна част и Комендура на 01 сектор Контрол на пътното движение и отчет на водачи към отдел Пътна полиция при СДВР, категория Г. На 02.04.2013 г., около 09.30 ч. по единната информационна система 112 е подаден сигнал от гражданин за неизправност на автобус, движещ се по бул. Г. М. Д., сигналът бил обработен от инспектор Козаров, който поискал обратна връзка с подателя на сигнала. В 09.32 ч. била осъществена конферентна връзка с подателя на сигнала, като било установено, че става въпрос за евентуална техническа неизправност на автобуса, до който подателят на сигнала не се намирал в близост. В 09.33 ч. Козаров подал сигнал по радиостанцията на старшия на смяната, съобщавайки му идентификационните данни на автобуса, евентуалната посока и че в него пътуват деца. Жалбоподателят е поискал съдействие от диспечера на СДВР във връзка със сигнала, но получил отговор, че екипите тепърва излизат. В 09.42 ч. автопатрул докладвал, че автобусът не е открит. Дисциплинарно разследващият орган (комисията) установява, че полученият сигнал е отбелязан надлежно в нарядния дневник на екип с позивна 91-7, както и в дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в звеното за оперативно дежурство. Комисията е приела, че независимо че инспектор Козаров е предприел мерки за установяване на автобуса, не е докладвал за сигнала на дежурния в ОДЦ на СДВР, което му е вменено като задължение с чл. 25, т. 3 от Инструкция з-1373/21.06.2010 г., не е изпълнил и основни задължения съгласно длъжностната си характеристика, следвало да уведоми и КПП на изходите на София за извършване проверка на автобуса. Предложено е на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение. След приключеното дисциплинарно разследване е издаден оспореният административен акт.
Деянието на Козаров е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, представляващо небрежност в служебната дейност. По делото са приобщени и гласни доказателства.
За да отмени обжалвания административен акт съдът приема от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма. Процедурата по издаване на обжалваната заповед е спазена и при спазване на установените в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР срокове. Съдът сочи, че в обжалваната заповед се съдържа точно описание на приетото за извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение посочени са мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Дисциплинарно-наказващият орган е приел, че служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, представляващо небрежност в служебната дейност, като е посочил и нарушените от служителя разпоредби, но актът се явява издаден при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно.
Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата.
Служителят е наказан за извършено нарушение служебната дисциплина и конкретно на задължения на служителя, уредени с чл. 25, т. 3 от Инструкция з-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР. Съгласно посочената разпоредба в рамките на компетентността си оперативните дежурни в останалите звена за оперативно дежурство на МВР поддържат постоянна връзка с висшестоящото звено за оперативно дежурство.
Спорът между страните е свързан с тълкуването на разпоредбата.
Настоящата инстанция споделя извода на АССГ, че така визираната като нарушена разпоредба предвижда общо формулирано задължение за оперативните дежурни да поддържат постоянна връзка с висшестоящото звено за дежурство.
Настоящият тричленен състав намира, че целта на разпоредбата е свързан с осигуряването на възможност за постоянна връзка с ръководството, непрекъсната възможност за връзка между двете звена дежурни служители и изискване към дежурния служител да е на разположение по време на дежурството, каквито са и изводите на първоинстанционния съд. Предвид спецификата на дейността на система 112 и динамиката на работата би било невъзможно да се осигури непрекъснат обмен на информация.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 229, ал. 2 на ЗМВР при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Това задължение е изпълнено от дисциплинарно наказващия орган, но не съответства на задължението за събиране и оценка на всички доказателства по случая, съгласно чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не кореспондира с данните по административната преписка.
Не е спорно, че служителят незабавно след получаване на сигнала е уведомил старшия на смяна, съобщавайки му рег. номер на автобуса, евентуалната посока и че в него пътуват деца и е поискал съдействие от диспечера на СДВР. Следователно служителят е подходил отговорно и добросъвестно към изпълнение на служебните си задължения и първоинстанционният съд е изложил правилни и законосъобразни мотиви, намирайки деянието за невиновно извършено.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 800 (осемстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение 2168/03.04.2014 г. по адм. дело 6605/2013 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи при Министерство на вътрешните работи да заплати на Д. П. К. от гр. С. сумата 800 (осемстотин) лева разноски по делото-възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Д. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. Г./п/ Е. М.
В.Г.