Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ТБ“ВИКТОРИЯ“ ЕАД, гр. София против въззивното решение на Софийски градски съд № 6 319 от 11. 10.2018 г., поправено с решение № 3271/08.05.2019г., двете по в. гр. д.№ 4 921/2017 г. С първото от тях е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд № 13 785 от 30.08.2016 г., по гр. д.№ 43 145/2015 г. за уважаване на предявените от Л. Н. М. и Г. Н. М. срещу касатора, като ответник, субективно и обективно кумулативно съединени искове: осъдителен, по чл. 79, ал.1 ЗЗД – за заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 36, т.І, рег.№ 860, н. д.№ 23/2014 г. на нотариус М.Р., с рег. № на КЧН и отрицателен установителен по чл.124, ал.1 ГПК – за признаване на установено, че ищецът Л. М. не дължи на ответната Банка сумата 9 205 евро - наказателна лихва за периода 07.05.2015 г. -07. 07. 2015 г. по договор за ипотечен кредит № М 2015- 32 от 03.04.13 г., като в тежест на настоящия касатор е възложена и отговорността за деловодните разноски.

Въведено с касационната жалба оплакване за недопустимост на обжалваното решение, в частта, с която е уважен осъдителния иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД - касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, е аргументирано с липса на процесуална възможност за заличаване на договорна ипотека чрез осъдителен иск, без вземането, което обезпечава да е погасено.Алтернативно е въведено и оплакване за неправилност на въззивното решение на Софийски градски съд, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

Основно касаторът възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че са осъществени условията, уговорени в тежест на кредитополучателя с допълнителното споразумение № 3/28. 10.2014 г., които обуславят изпълнение на поетото от кредитора задължение за заличаване на процесната договорна ипотека. Счита, че доколкото в обжалвания съдебен акт отсъстват фактически изводи относно редица факти, релевантни и за отрицателния установителен иск, липсва самостоятелно обсъждане от на ангажираните в тази вр. доказателства по делото и не са формирани от решаващия състав на СГС собствени правни изводи по съществото на спора, то е налице съществено нарушаване на чл.12 и чл.269, ал.2 ГПК – порок, който обуславя основателност на касационната жалба и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

В депозирано към касационната жалба пространно изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право, който обобщен от състава на касационната инстанция, съобразно правомощията му, разяснени в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1.“Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал по делото, доводите и възраженията на страните, както и да обсъди оплакванията във въззивната жалба, като направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изложи в мотивите си?“;

Като израз на твърдяното противоречие с практиката на ВКС са цитирани: ТР № 1/2000г. от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; ТР №1 от 09. 12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановени по реда на чл.290 ГПК решения: № 194 от 18.06.2013 г., по гр. д.№ 1100/2012 г. на ІV г. о.; № 134 от 30.12.2013 г., по т. д.№ 34/2013 г. на ІІ т. о.; № 136 от 02.10.2014 г., по т. д.№ 4309/2013 г. на І т. о.; № 62 окт06.04.2015 г., по гр. д.№ 5310/2014 г. на ІІІ г. о.; № 155 от 18.12.2017 г., по т. д.№ 2382/2016 г. на ІІ т. о.; № 180 от 12.02.2018 г., по т. д.№2514/16 г. на ІІ т. о.; № 85 от 04.07.2018 г., по гр. д.№ 4262/17 г. на ІІІ г. о.; № 217 от 09.06.2011г., по гр. д.№ 761/2010 г. на ІV г. о.; № 212 от 01.02.2012 г., по т. д.№ 1106/10 г. на ІІ т. о.; № 2020 от 21.12.2013 г., по т. д.№ 866/2012 г. на І т. о.; № 136 от 02.10.2014 г., по т. д.№ 4309/2013 г. на І т. о.; № 283 от 14.11.2014 г., по гр. д.№ 1609/2014 г. на ІV г. о.; № 40 от 04.02.2015 г., по гр. д.№ 4297 / 2014 г. на ІV г. о.; № 85 от 30.03.2015 г., по гр. д.№ 4750/2014 г. на ІV г. о.; № 222/27.03.2018 г., по т. д.№ 505/2017 г. на ІІ т. о.; № 134 от 04. 10.18 г., по т. д.№ 2377/2016 г. на ІІ т. о.

Позовавайки се на фактическия състав на доброволно заличаване на договорната ипотека и конститутивното действие на вписването в разглежданата хипотеза, на несамостоятелния характер на иска за заличаване на ипотека по чл. 179, ал.1 ЗЗД, както и на нарушаване родовата подсъдност на делото, поради възприемане на предявената искова претенция като неоценяема, касаторът поддържа и самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК - вероятна недопустимост на въззивния съдебен акт в частта по предявения осъдителен иск, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД.

Търговско дружество „ИНВЕСТБАНК“АД, качеството си на правоприемник на ТБ “ВИКТОРИЯ“ ЕАД, обжалва и въззивното решение на СГС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 6 319 / от 02.10.2018 г., по в. гр. д.№ 4 921/2017 г., изразяваща се в неточно изписване датата на постановяване на първоначалното въззивно съдебно решение - вместо 02.10.2018 г. - 11.10.2018 г. Оплакванията са за необоснованост, допуснати нарушения на чл.12, чл.236, ал.1, чл.235, ал.5, изр.2 и чл.247 ГПК.Оното твърдение на касатора е за отсъствие на хипотезата на чл.247 ГПК.

Поддържа, че в случая отсъстват данни за явно/очевидно несъответствие между действителната дата на постановяване на основния съдебен акт на въззивния съд и поправената такава, което да е изводимо пряко от мотивите на същия или от другите данни по делото.

Счита, че използвайки процесуалния ред на чл.247 ГПК решаващият състав на СГС всъщност се е опитал да отстрани допуснато от него процесуално нарушение в основното въззивно решение след неговото постановяване, предвид релевирането му с подадената на 06.12.2018 г. от касатора касационна жалба, изразяващо се в накърняване правото на защита на страните във въззивното производство поради неспазване на предоставения им срок за писмени защити. Твърдяната процесуална незаконосъобразност на въззивното решение за поправка на очевидна фактическа грешка е допълнително аргументирано и с допуснато от въззивната инстанция нарушение на чл. 12 ГПК, поради необсъждане доводите на въззивника, за отсъствие на хипотезата на чл.247 ГПК.

В изложението си към касационната жалба срещу допълнителното въззивно решение, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като твърди „очевидна неправилност“ на обжалваното допълнително въззивно решение, обусловена от грубо нарушаване правилата на формалната логика. При условията на евентуалност въвежда и критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси, които доуточнени от състава на касационната инстанция, в съответствие с правомощията й, разяснени в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС са: 1.“ Попада ли в хипотезата на “очевидна фактическа грешка“ датата, вписана в постановеното съдебно решение, съгласно чл.236, ал.1, т.1 ГПК, когато предхожда датата на обявяването му в срочната книга на съда – т. е. тази по чл.235, ал.5, изр.2 ГПК?“ и 2.“Длъжен ли е съдът в производството по чл.247 ГПК да обсъди доводите на страните, относими към същото и в мотивите на съдебния акт за поправка на очевидна фактическа грешка да аргументира становището си за тяхното неприемане?“

За илюстрация на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК се сочи практика на ВКС – ТР №1/10.02.2012 г. на ОСГТК и решения по чл.290 ГПК: № 50/04.06.2018 г., по гр. д.№ 1910/2017 г. на ІІ г. о.; № 27 от 11.03.2016 г., по гр. д.№ 3502/15 г. на ІІ г. о.; № 26 от 11.03.2019 г., по гр. д.№ 1294/18 г. на ІІ г. о.; № 318 от 29.11.2013 г., по гр. д.№ 2009/13 г. на ІІІ г. о.; № 188 от 31.07.2017г., по т. д.№ 3501/15 г. на І т. о. ; № 77 от 08.08.2018 г., по т. д.№ 109/2017 г. на ІІ т. о.; № 217 от 09.06.2011 г., по гр. д.№ 761/10 на ІV г. о.; № 164 от 04.06.2014 г., по гр. д.№ 196/14 г. на ІІІ г. о.; №120 от 27.11.2015 г., по гр. д.№2323/15 г. на ІІ г. о.; № 113 от 18.05.2016 г., по гр. д.№ 5961/15 г. на ІІІ г. о.; № 51 от 23. 06.2016 г., по гр. д.№ 3471/2015 г. на ІV г. о. и др.

Касаторът счита, че при евентуална неотносимост на горецитираната съдебна практика към конкретните формулирани процесуалноправни въпроси, обуславя значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото поради отсъствие на даден категоричен отговор на същите в практиката на ВКС, с оглед приложимостта на общото процесуално правило на чл.12 ГПК.

Ответниците по касационната жалба, чрез адв. И. Т., в срока по чл.287, ал.1 ГПК, възразяват по искането за допускане на касационно обжалване и при условията на евентуалност оспорват въведените касационни основания, като излагат подробни писмени съображения.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:

Касационната жалба срещу първоначалното въззивно решение е подадена от надлежна страна в процеса в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустима в частта й, по предявения осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД.

В частта, касаеща предявения от Л. Н. М. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за сумата 9 205 евро – представляваща наказателна лихва за периода 07.05.2015 г.- 07.07.2015 г. по договор за ипотечен кредит № М 2015 - -32 от 03.04.2013 г., подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК( в редакцията й, обн. в ДВ, бр.86/2017г.) от обхвата на касационния контрол са изключени въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева. В категорията на последните, предвид произхода на претендираното вземане, попада и съдебният акт на СГС, предмет на предприетото обжалване, в частта по предявения обективно съединен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, цената на който, възлизаща на 9 205 евро е под максималния праг за достъп до касация по търговски дела.

Процесуално допустима е и касационната жалба на „ИНВЕСТБАНК“ АД, в качеството й на универсален правоприемник на ТБ“ВИКТОРИЯ“ ЕАД, подадена в срока по чл.283 ГПК срещу постановеното по реда на чл.247 ГПК въззивно съдебно решение на СГС.

За да отрече своевременно наведените и поддържани в хода на делото основания за недопустимост на предявения осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД въззивният съд е споделил, като процесуално законосъобразен извода на СРС, че с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум, същият е за реално изпълнение на конкретно договорно задължение, поето от кредитора по сключено с длъжника споразумение (спогодба), поради което и за разлика от иска за заличаване на договорна ипотека – всякога последица от установено несъществуване на обезпеченото вземане, има самостоятелен характер

Като съобразено с процесуалния закон е преценено и разрешението на СРС, според което предявената осъдителна искова претенция е неоценяема и поради това родово подсъдна на районния съд, като първа инстанция. Изложени са съображения, че доколкото предявеният иск черпи правното си основание в чл.79, ал.1 ЗЗД, а не в чл. 179, ал.1 ЗЗД и с него се защитава правото на съответната страна по договора да получи това, което съконтрахентите са уговорили – непогасено и при наличие на изискуемия се интерес, то предвид характера на конкретното поето задължение, този иск в случая не е оценяем и следователно родовата подсъдност на спора не е нарушена с разглеждането му от СРС.

За да потвърди първоинстанционния съдебен акт на Софийски районен съд, с който е уважен предявеният от Л. Н. М. и Г. Н. М. срещу ТБ“ВИКТОРИЯ“ ЕАД (предишно наименование „К. А. Б“ЕАД) субективно съединен осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение за заличаване на надлежно учредена договорна ипотека, въззивната инстанция е приела за безспорно от фактическа страна, че между „ЕКОБЕРГ“ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала Л. Н. М. и Банката – ответник е сключен на 18. 07. 2012 г. договор за банков кредит за 500 000 щ. д. с 12- месечен срок на издължаване, вкл. лихви, такси и разноски и с краен падеж - 18. 07. 2013 г., а изпълнението на задължението на кредитополучателя е било обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, с ипотекарни длъжници настоящите ищци, с особен залог върху стоки (метални отпадъци), с особен залог върху съвкупността от всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя по банковите му сметки и с поръчителство, което последното - възникнало по силата на договор за поръчителство сключен с ищеца Л. Н. М..

Въз основа на ангажираните доказателства по делото е приел за установено още, че с няколко допълнителни споразумения – неразделна част от процесния договор за кредит, съконтрахентите са изменили първоначално договорените помежду им условия – увеличили са лимита на предоставения овърдрафт с 9 910 000 щ. д., удължили са срока на предоставения кредит, като са приели за крайна дата на издължаването му 25.03.2014 г. и са обезпечили вземането на кредитора със залог по реда на ЗДФО, поръчителство и договорна ипотека, която последна - обективирана в нотариален акт от 12.04.2013 г. за поземлени имоти с идентификатор № 56784.24.113 и с площ от 7 732 кв. м., с идентификатор № 56784.24.114 с площ 20 кв. м.,двата, находящи се в [населено място], м.“П.“ и недвижим имот УПИ ІХ-46, кв.9 по плана на [населено място], м.“Изток-Изток“, район „Изгрев“, заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на три жилищни нива, четвърти подпокривен етаж и сутерен, със застроена площ от 164.30 кв. м. и разгъната застроена площ – 929.60 кв. м. Позовавайки се на ново допълнително споразумение от 20.01.2014 г., сключено между страните и останало оспорено в процеса,СГС е изградил и фактически извод, че предоставеният кредитен лимит е увеличен до сумата 2 200 000 щ. д., променена е отново крайната дата на издължаването му на 25.02.2015 г. и е учредена втора по ред договорна ипотека, материализирана в нотариален акт от 14. 02. 2014 г.

Въз основа на приетата за установена установената фактическа обстановка по делото и на конкретното поето от Банката задължение по допълнителното споразумение с длъжника от 28.10.2014 г., за заличаване на ипотеката по чл.9, ал.1, т.2 от договора за кредит и за прекратяване на договора за поръчителство по чл.9, ал.1, т.4, с Л. М., при изпълнени от кредитополучателя конкретни условия, уговорени между съконтрахентите, вкл. представяне на у-ние от Централния регистър на особените залози, че кредитодателят се явява първи по ред кредитор по отношение на всички заложени в нейна полза стоки,ДМА и вземания на дружеството –длъжник, Софийски градски съд е извел краен правен извод, че предпоставките на Закон за ангажиране договорната отговорност на ответника за претендираното реално изпълнение са доказани, като е изложил и подробни аргументи относно установеността на заявеното искане и предмета на спора, по който се е произнесъл.

Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно и следва да бъде уважено.

Съгласно задължителните разяснения в т. 1 на ТР №1/ 19.02. 10 г. на ОСГТК на ВКС, а след изменението на ГПК ( ДВ бр. 86/2017 г.), на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, когато съществува вероятност обжалваният въззивен съдебен акт да е недопустим, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като с произнасянето си по същество на подадената касационна жалба съставът на касационната инстанция извършва и окончателна преценка за допустимост на обжалваното въззивно решение. Такава вероятност за недопустимост на решението на Софийски апелативен съд в случая е налице, предвид родовата подсъдност на предявените искове – осъдителен и установителен.

Видно от фактическите твърдения в исковата молба и формулираното до съда искане ясно е, че в случая се претендира заличаване на процесната договорната ипотека –неделимо вещно право, като последица от уважаване на иска за реално изпълнение на задължението, поето от ответната Банка с допълнително споразумение № 3 от 28.10.2014 г. към договора за кредит от 18.07.12 г..

Поради това и осъдителният иск чл.79, ал.1 ЗЗД не е неоценяем, а цената му е подлежала на определяне по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК – въз основа на данъчната оценка на ипотекирания имот.

Според трайно непротиворечива е практика на ВКС цена имат както осъдителните, така и установителните искове за непарични притежания – действия или бездействия на ответника, свързани със защита на едно имуществено право, а неоценяеми са само исковете за защита на неимуществени права, както и установителните искове за факти. Последната несъмнено е от значение за определяне родовата подсъдност на спора, за спазването на която - абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск съдът следи служебно, а съдебното решение, постановено от съд на който спорът не е бил родово подсъден, е недопустимо и подлежи на обезсилване, освен в хипотезата на чл.270, ал.4 ГПК.

Предвид приетата основателност на искането за достъп до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК не следва да се обсъждат останалите поддържани от касатора предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК.

Основателно е и искането за допускане на касационен контрол на въззивното решение на СГС, постановено по реда на чл.247 ГПК.

Формулираният от касатора въпрос № 1, свързан с приложението на чл.247 ГПК, несъмнено е значим за решаващата правна воля на въззивния съд, поради което попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и обосновава общата главна предпоставка за достъп до касация.

Основателно по отношение на същия е и позоваването на допълнителния критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

Според формираната по реда на чл.290 ГПК казуална практика на ВКС, изразена както в служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 55 от 06.07.2009 г., по т. д.№ 541/2009 г. на І т. о.и др., така и в част от цитираните от касатора съдебни актове, която същият безусловно споделя, поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК се допуска, само при съществуващо несъответствие между формираната истинска воля на решаващия съд и нейното външно изразяване в писмения текст на постановеното съдебно решение. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в неговия диспозитив.

За да са налице условията по чл.247 ГПК е необходимо грешката да е пряко и без затруднения установима, както и да не се налага тълкуване на волята на съда, тъй като е недопустимо по този ред да се замества било неправилно формирана и/или липсваща воля на съдебния състав, или да се отстранява допусната техническа грешка в съдебното решение.

Поради изложеното се налага и извършването на проверка за съответствие между разрешението, възприето с обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл.247 ГПК и застъпеното в горецитираната трайно непротиворечива практика на ВКС.

В съответствие с чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде указано на касатора да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 390.07 лв.

Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6 319 от 11.10.2018 г. и на поправящото го решение № 3271 / 08.05.2019г., двете по в. гр. д.№ 4 921/2017 г., в частта по предявения от Л. Н. М. и Г. Н. М. осъдителен иск за реално изпълнение на поето, с допълнително споразумение № 3 от 28.10.14 г. - неразделна част от договор за кредит № 1038 -12/18.07.12 г., задължение за заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 36,т.І, рег.№ 860, н. д.№ 23/2014 г. на нотариус М.Р., с рег.№ 504 на КЧН.

УКАЗВА на „ИНВЕСТБАНК“АД, гр.София( като правоприемник на ТБ “ВИКТОРИЯ“ ЕАД), да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на 390.07 лв.( триста и деветдесет лева и седем стотинки) в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, като в същия срок представи по делото и съответен документ за извършеното плащане.

ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на дадените указания, касационното производство ще бъде прекратено.

СЛЕД внасяне на определената от съда държавна такса в указания срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба в останалата й част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.

В ОСТАНАЛАТА част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: