Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:В. Ш. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. С. докладваното от съдиятаВ. Ш. по адм. дело № 3406/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от „Зенит-Брокерско застрахонателно и презастрахователно дружество“ ООД, чрез процесуалния представител адв. Р. и от директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП)-София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 2383/04.05.2020 г. по адм. дело № 13084/2018 г. по описа на Административен съд-София-град, допълнено с Решение № 4631 от 17.08.2020г. по адм. д. №13084/2018г. по описа на АССГ, поправено с Решение № 509/01.02.2021г., по адм. д.№13084/2018г. по описа на АССГ. С обжалваното решение по жалба на „Зенит-Брокерско застрахонателно и презастрахователно дружество“ ООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221517007536-091-001/03.08.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1665/29.10.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, в частта в която е извършено увеличение на финансовия резултат за 2015г. и 2016г. и лихви за забава в размер на 4 160,96 лв., с разходите по фактури, издадени от „Ди Би Сървисис” ЕООД, „Лили 05” ЕООД, „ВТА Груп” ЕООД, както и в частта с която е увеличен финансовия резултат за 2016г. със сумата 19 312 лв., представляваща осчетоводени разходи във връзка със съдебни вземания, и е отхвърлена жалбата в частта в която не са признати счетоводни разходи за дейността на дружеството за 2015г. по фактури, издадени от ЕТ „ Ивимекс-И. К.”, ЕТ”БМД-Д. Г.”, ЕТ „Изолир-С. С.”, „А. Л. С. и „МИП 2008”, вследствие на което е определен корпоративен данък в размер на 17 521,29 лв. и лихви за забава – 3 097,81 лв.

Касаторът - „Зенит-Брокерско застрахонателно и презастрахователно дружество“ ООД обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради противоречието му с материалния закон, като излага доводи и за необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната на решението в обжалваната част. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП в с.. чрез процесуален представител юриск.Калоферова изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касаторът - директор на Дирекция „ОДОП“-София при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен РА, както и в частта на присъдените разноски. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска жалбата да бъде уважена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът-„Зенит-Брокерско застрахонателно и презастрахователно дружество“ ООД в с. з и в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба на директор на Дирекция „ОДОП“–София и неоснователност на касационната жалба на „Зенит-Брокерско застрахонателно и презастрахователно дружество“ ООД.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд –София-град е бил ревизионен акт № Р-22221517007536-091-001/03.08.2018г., с който е определен корпоративен данък по ЗКПО за ревизираните периоди 2015 г. и 2016г. в размер на 35 501.28 лв. и лихви в размер на 5 421.47 лв. и за 2016г. е увеличен финансовия резултат със сумата 19 312 лв., представляваща осчетоводени разходи във връзка със съдебни вземания. На основание чл.26,т.2 ЗКПО е извършено преобразуване на декларирания финансов резултат /ФР/ за 2015г. и 2016г. с разходите по фактурите, издадени от ЕТ „ Ивимекс-И. К.”, „Лили 05” ЕООД, „Ди Би Сървисис” ЕООД, ЕТ”БМД-Д. Г.”, ЕТ „Изолир-С. С.”, „ВТА Груп” ЕООД, „А. Л. С. и „МИП 2008”. За 2016г. е увеличен финансовия резултат със сумата 19 312 лв., представляваща осчетоводени разходи във връзка със съдебни вземания.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта на увеличението на финансовите резултати за 2015г. и 2016г. с разходи в общ размер на 63 779.27 лв. по фактури, издадени от „Лили 05” ЕООД , „Ди Би Сървисис” ЕООД, и „ВТА Груп” ЕООД и лихви; и за 2016г. със сума в размер на 19 312 лв.- разходи във връзка със съдебни вземания. РА е потвърден в частта в която не са признати счетоводни разходи за дейността на дружеството за 2015г. по фактури, издадени от ЕТ „ Ивимекс-И. К.”, ЕТ”БМД-Д. Г.”, ЕТ „Изолир-С. С.”, „А. Л. С. и „МИП 2008”, вследствие на което е определен корпоративен данък в размер на 17 521,29 лв. и лихви за забава – 3 097,81 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба.

За да постанови отмяна на РА, в частта на увеличението на финансовите резултати за 2015г. и 2016г. с разходи в общ размер на 63 779.27 лв. по фактури, издадени от „Лили 05” ЕООД , „Ди Би Сървисис” ЕООД, и „ВТА Груп” ЕООД, съдът обосновава извод за документална обоснованост на разхода с представените по делото договори, регистър на извършените дейности, отчети, съответстващи на издадените фактури, плащания по банков път и доказателствата за начина на уреждане на разчетите между страните и потвърждение от тримата доставчици на отчетените от РЛ разходи. Съдът е приел, че незаконосъобразно е извършено преобразуването на финансовия резултат в увеличение със сумата в общ размер на 63 779,23лв. и определените въз основа на това допълнителни задължения за корпоративен данък, ведно с прилежащите лихви, във връзка с горепосочените фактури.

Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016г. със сумата в размер на 19 312,00лв. съдът е приел, че неправилно е приложен чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, тъй като разходите не са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, поради което незаконосъобразно не е признат на РЛ този осчетоводен разход.

По отношение издадените от ЕТ „ Ивимекс-И. К.”, ЕТ”БМД-Д. Г.”, ЕТ „Изолир-С. С.”, „А. Л. С. и „МИП 2008” фактури първоинстанционният съд е приел, че разходите не са документално обосновани по смисъла на чл.10,ал.1 ЗКПО вр. с чл.26,т.2 ЗКПО, тъй като не отразяват вярно стопанските операции – по фактурите не са настъпили данъчни събития.

По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП: Касационната жалба е неоснователна.

При правилно тълкуване на материалния закон и обоснована преценка на ангажираните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл.221, ал.2 АПК изводите на административния съд, че фактурите издадени от „Лили 05” ЕООД , „Ди Би Сървисис” ЕООД, и „ВТА Груп” ЕООД с предмет на доставките – „набиране на клиенти, разнасяне на полици по адреси, огледи на обекти за застраховане, класиране на полици, консултации на клиенти“ материализират реално извършени доставки. При насрещните проверки са потвърдени обема и стойността на извършените услуги. Представени са конкретни отчети, съответстващи на издадените фактури, начин на уреждане на разчетите между страните, посочени са клиентите на РЛ, вкл. отчетените насрещни приходи за 2015г. и 2016г.

Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016г. със сумата в размер на 19 312 лв. по реда на чл. 77, ал.1 от ЗКПО.

Разпоредбата на чл.77, ал.1 от ЗКПО гласи, че разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

Обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че процесните разходи не са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство.

Установява се от неоспорената експертиза, че ревизираното дружество не е отчело разходи по фактури от „БТК„ ЕАД през годината на издаването им -2013г., а през 2016г., когато операторът се е снабдил с изпълнителен лист и РЛ е извършило плащане по банков път. Установено е, че РЛ че през 2013г. РЛ не е получило и не е осчетоводило фактурите. Безспорно е, че разходите се отчитат като текущи разходи за дейността в периода, в който са направени. По описания начин са осчетоводени и процесните разходи, поради което правилно административният съд е приел, че не е била налице хипотезата на чл.77, ал.1 ЗКПО.

С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

По жалбата на „Зенит-Брокерско застрахонателно и презастрахователно дружество“ ООД:

Направените оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд правилно е потвърдил РА в частта в която на основание чл.26, т.2 вр. с чл.10, ал.1 ЗКПО е увеличен декларираният счетоводен ФР на дружеството за 2015г. със сумата 175 212.90 в. и съответно е определен допълнителен корпоративен данък. От приходните органи не са признати за данъчни цели отчетени от дружеството разходи по фактури, издадени от ЕТ „ Ивимекс-И. К.”, ЕТ”БМД-Д. Г.”, ЕТ „Изолир-С. С.”, „А. Л. С. и „МИП 2008” през 2015г. с предмет – комисионно възнаграждение, набиране на клиенти, извършени огледи, асистън при ликвидация и завеждане на щети, консултиране на клиенти на възложителя, прозвъняване на клиенти за подновяване на полици, тъй като е прието за недоказано осъществяването на услугите по тези фактури, а оттам и настъпване на данъчно събитие по фактурите, съответно - вярно отчитане на стопанската операция.

Първоинстанционният съд е възприел изводите на приходните органи за правилни в тази част на РА като след анализ на събраните доказателства и доказателствени средства – заключение на ССчЕ, е направил обоснован извод за недоказано осъществяване на доставки по фактурите, издадени от петимата доставчици. Не са представени от РЛ, в чиято доказателствена тежест е това, релевантни доказателства за фактическо и конкретно изпълнение на отделни операции и като цяло на фактурираните дейности, за калкулиране на цените – общо и по отделни пера и дейности, за приемо-предаване на изпълнението, за използване на резултата от услугата за целите на икономическата дейност на РЛ. Всъщност, както обосновано е посочено от съда освен наличните издадените фактури, както и извършеното осчетоводяване и деклариране по тях, по делото не са представени други относими доказателства. В тези случаи не са налице фактически основания, въз основа на които може да се приеме осъществено изпълнение на услуги, а оттам не са налице и правни основания за приемане на настъпили данъчни събития и съответно за признаване за данъчни цели на направените разходи. Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение в тази си част на РА, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора не се следва присъждане на разноски за касационната инстанция и за двете страни в процеса, доколкото и двете касационни жалба, по повод на които именно са сторени съответните разноски, се възприеха изцяло за неоснователни от касационната инстанция.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2383/04.05.2020 г., постановено по адм. дело № 13084/2018 г. по описа на Административен съд София-град, допълнено с Решение № 4631 от 17.08.2020г. и поправено с Решение №509/01.02.2021г., постановени по адм. д. №13084/2018г. по описа на АССГ.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Василка Шаламанова

/п/ Таня Комсалова