О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4429
гр. София, 21.12.2022 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
изслуша докладваното от съдия С. Н. ч. гр. дело № 4175/2022 г.
Производство по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба, подадена от В. М. М., чрез пълномощник адв.А. Ж., срещу определение № 150 от 08.07.2022 г. по ч. гр. д. № 4272/2018 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от него частната касационна жалба на срещу определение № 1750 от 05.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1924/2018 г. на Софийския апелативен съд, и е прекратено производството по ч. гр. дело № 4272/2018 г. по описа на ВКС, II г. о. С частната жалба се излагат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение, за нарушаване правото на разглеждане на основното производство в разумен срок поради спирането му, което спиране именно е предмет на обжалване, несъобразяване с международни актове - чл.6 и чл.13 ЕКЗПЧОС и чл.43 , пар.3 ДФЕС, с искане за прогласяване на определението на ВКС за нищожно, евентуално обезсилване като недопустимо или отмяна като неправилно. В тази връзка са изложени и оплаквания, че спиране производството по гр. д.№ 4/2018 г. прегражда хода на делото, и поради това то подлежи на обжалване пред ВКС, както и че е отпаднала пречката за разглеждането му. Претендира се от адв.Ж. и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Насрещната страна - П. А. А., не е взел становище по частната жалба в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.
Частната жалба е допустима.
В обжалваната част на определение № 150 от 08.07.2022 г. по ч. гр. д. № 4272/2018 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., касационният състав по делото е приел, че подадената до ВКС частна касационна жалба на В. М. М. против определение № 1750 от 05.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1924/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1686 от 16.01.2018 г. по в. гр. д. № 4/2018 г. на Софийския градски съд за спиране на въззивното производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, по аргумент от приетото ТР № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване (като даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба срещу свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК, тъй като тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респ. частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция).
Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч. гр. д. № 4272/2018 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., е било спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 8 от 2018 г. на ОСГТК на ВКС. След постановяване на ТР № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2 от 2018 г. на ОСГТК на ВКС, производството по делото е възобновено със същото определение на ВКС № № 150 от 08.07.2022 г. (в която част не е обжалвано с настоящата частна жалба), каквото е изискването на чл.230 ГПК, след като е преценено отпадане на пречката, поради която делото е било спряно, и след възобновяване на производството касационният състав на ІІ г. о. се е произнесъл по сезиращата го касационна частна жалба на В. М. М., като е прел, че същата е недопустима, защото обжалваният с нея акт на Апелативен съд-София не подлежи на касационно обжалване.
В настоящето производство по частната жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК, настоящият касационен състав е ограничен до преценка определението на друг състав на ВКС само относно процесуално правния въпрос дали подадената частна касационна жалба на В. М. вх.№ 13232/16.07.2018 г. срещу определение № 1750 от 05.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1924/2018 г. на Софийския апелативен съд, подлежи на разглеждане от ВКС. В настоящето производство не могат да се разглеждат други доводи на частния жалбоподател, отнасящи се до валидността и правилността на определението на Апелативен съд-София, и на потвърденото с него определение на СГС за спиране на производството по гр. д.№ 4/2018 г. на СГС, както и тяхната правилност, респ. и тези доводи на частния жалбоподател, отнасящи се до отпадане на пречката за спиране на производството пред СГС и нарушаване правото на разглеждане на делото му по предявения иск в разумен срок.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за нищожност/недопустимост на определението на ВКС, защото отказът да се разгледа частната му касационна жалба представлявал отказ от правосъдие, нарушаване правото му за разглеждане делото в разумен срок, грубо нарушение на основните принципи на ГПК и на материалния закон, и на пряко приложими международни актове, показващ и явна пристрастност на съда.
Законодателят не е дал легална дефиниция на нищожен и недопустим съдебен акт, но съдържанието на тези понятия е изведено по тълкувателен път в съдебната практика, като е прието, че нищожен е съдебния акт, който е постановен от ненадлежен орган или в ненадлежен състав; извън правораздавателната власт на съда; не е подписано от болшинството на съдебния състав или не е съставено в писмена форма; който е абсолютно неразбираем и волята на съда не може да се извлече по тълкувателен път, когато повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление, съответно недопустим е съдебният акт, когато е постановен при липса на процесуални предпоставки за съществуване и надлежното упражняване правото на иск/на жалба.
В случая обжалваното определението на касационния състав на ІІ г. о. е валиден съдебен акт - постановен от компетентен съд, в надлежен състав, със законоустановеното съдържание. Същото е и допустимо в обжалваната част при направената преценка по чл.269, изр. първо ГПК, вр. чл.278, ал.4 ГПК.
Разпоредбата на чл.6 § 1 от КЗПЧОС не гарантира право на обжалване в гражданското производство, за разлика от наказателното производство (за наказателното производство ср. и Протокол 7 към КЗПЧОС). Както е изяснено в практиката на ВКС (напр. определение № 297 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 2940/2016 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, определение № 164 от 04.04.2018 г. по ч. гр. д. № 509/2018 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, изводите по които по същия процесуален въпрос се споделят и от настоящия касационен състав,), правото на достъп до съд означава съответното лице да има право да се обърне към съд за определяне на неговите права и задължения и за представяне на позицията му по надлежен ред и представяне на доказателства за защита на правото си. Правото на достъп до съд, обаче, по смисъла на КЗПЧОС, не включва автоматично в съдържанието си и право на достъп до въззивен и касационен съд. В практиката си ЕСПЧ допуска условията за допустимост на жалби по правни въпроси или на обжалване пред по-висш съд да са по-строги от тези за обикновените жалби, като в областта на материята, отнасяща се до граждански права и задължения държавите разполагат и с по-голяма свобода, отколкото в наказателната материя. Конституцията на РБългария не определя броя на съдебните инстанции, а това е прерогатив на устройственото и процесуално законодателство, още повече, че достъпът до две съдебни инстанции не е ограничен (Решение № 4/2009 г. на КС на РБ), като дори процедура на предварителна селекция за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, се приема от ЕСПЧ също да не нарушава чл. § 1 от КЗПЧОС, а предвиденото ограничение преследва легитимна цел (при произнасянето обединените за общо разглеждане три жалби - Valchevv. Bulgaria, Dzhanfezovi v. Bulgaria и Todorovv. Bulgaria). Ето защо изключването на съдебен акт от обжалване пред касационен съд и неразглеждане на жалба от касационен съд срещу такъв акт, не може са се приеме, че съставлява нарушение на правото на справедлив съдебен процес и достъп до съд съгласно чл. 6, вр. чл.13 КЗПЧОС.
Несъгласието на страна в процеса с постановените от съдията актове, също не е основание за преценка нищожност или недопустимост на съдебния акт, нито според практиката на съдилищата, нито е предвидено в КЗПЧОС. Съответно участието в съдебния състав на съдия, който е имал основания за отвод, не води до нищожност или недопустимост на съдебния акт. Такъв би бил постановен в нарушение на процесуалните правила и е неправилен съдебен акт, само, ако, поради предубедеността на съдебния състав, е постановен и крайният незаконен резултат. В случая частният жалбоподател не сочи конкретни факти, по които да се направи преценка дали е налице основание за неучастие на съдия/-ии от другия състав на касационния съд, постановил обжалваното сега определение, поради което това му оплакване за пристрастност на съда не обуславя извод за порок на обжалваното определение.
Определението в обжалваната част е и правилно. Съгласно чл.274, ал.2 ГПК, определение № 1686 от 16.01.2018 г. по в. гр. д. № 4/2018 г. на Софийския градски съд за спиране на въззивното производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е акт на въззивния съд, който подлежи на обжалване с частна жалба пред компетентния апелативен съд, който в случая е Апелативен съд-София. По отношение на постановеното определение на апелативния съд за потвърждаване на определението на СГС като въззивен съд, е изключено последващо обжалване пред ВКС. С ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. С това ТР е посочено, че разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. Това решение по ТР № 2/23.06.2022 г. е относимо и към определението на СГС за спиране на въззивното производство, което определение е именно акт на въззивен съд, за който се изключва обжалване съгласно посочено ТР. Това определение на въззивния съд не попада сред актовете, за които същото ТР предвижда изключение от даденото решение, защото не представлява нито разпореждане на окръжен съд за връщане на касационна жалба, нито разпореждане за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 от ГПК. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната власт, вкл. и за ВКС, поради което постановяване на съдебен акт съобразно с тълкувателно решение по въпрос за ограничаване обжалване на определени актове на въззивен съд, не може да се приеме, че нарушава пряко КЗПЧОС, по вече изложените по-горе мотиви.
Ето защо като е потвърдил обжалваното пред него определение на СГС за спиране на производството, АС-София е постановил окончателен съдебен акт, който не подлежи на обжалване, и частната жалба срещу този стабилизиран съдебен акт е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от касационния състав на ІІ г. о. на ВКС.
Предвид гореизложеното, определението на състав на ІІ г. о. на ВКС в обжалваните му части, е правилно и подлежи на потвърждаване.
Предвид изхода на спора в настоящето производство, частният жалбоподател няма право на възстановяване на разноски по общите правила на чл.78 ГПК, респективно упълномощеният от него адв.А. Ж., оказващ му безплатна правна защита по делото, няма право да получи от насрещната страна адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 150 от 08.07.2022 г. по ч. гр. д. № 4272/2018 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е оставена без разглеждане подадената от В. М. частната касационна жалба срещу определение № 1750 от 05.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1924/2018 г. на Софийския апелативен съд, и е прекратено производството по ч. гр. дело № 4272/2018 г. по описа на ВКС, II г. о.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.А. Ж. за заплащането му на адвокатско възнаграждение от насрещната страна по чл.38, ал.2 ЗАдв. за настоящето производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: