Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. К., подадена чрез пълномощника и адвокат Г. В., срещу въззивно решение №266183 от 20.10.2020 г. по в. гр. д. № 8426/2020 г. на Софийския градски съд. С него частично е отменено решение №40935 от 14.02.2020 год. по гр. дело № 56314/2018 г. на Cофийския районен съд и са отхвърлени исковете на жалбоподателката срещу „Р. У. Е Спиритс - БГ” ЕООД, [населено място], представлявано от С. А. М., и С. А. М., [населено място], за осъждането им солидарно да и заплатят на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 2 ЗЗД по абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г. сумата от 24 000 лева – главница - незаплатено възнаграждение, както и сумата от 942,40 лева - главница за невъзстановени разходи във връзка с изпълнението на договора, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 22.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумите

Ответниците по касационната жалба „Р. У. Е Спиритс - БГ” ЕООД, [населено място], представлявано от С. А. М., и С. А. М., [населено място], чрез пълномощника адвокат П. А., оспорват касационната жалба. Претендират деловодни разноски.

Въззивният съд е приел, че не е доказано от ищцата съществуването на валидно облигационно правоотношение между нея и ответника С. А. М. като страни по абонаментния договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г. След като ответникът С. А. М. оспорва съществуването на процесното облигационно /договорно/ правоотношение между страните, оспорвайки изрично качеството си на страна /възложител/ по договора, то съгласно разпоредбите на чл. 153 ГПК и чл. 154, ал. 1 ГПК изцяло в тежест на ищцата е да проведе, с ангажиране на съответните доказателствени средства, главно и пълно доказване на правопораждащия факт – наличието на валидно облигационно /договорно/ правоотношение между страните. Тя не е направила това. Договорът е подписан единствено от името на „Р. У. Е Спиритс - БГ” ЕООД, представлявано от С. А. М., но не и лично от С. А. М., като физическо лице. Макар като страни по процесния договор да е посочено, че същият се сключва между ищцата като изпълнител от една страна и ответника С. А. М. и ответника „Р. У. Е Спиритс - БГ” ЕООД като възложители, договорът е подписан единствено от С. А. М. в качеството му на управител на „Р. У. Е Спиритс - БГ” ЕООД, но не и в лично качество, като физическо лице. Ето защо С. А. М. не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по исковете.

На следващо място въззивният съд е приел, че в случая не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника „Р. У. Е Спиритс - БГ” ЕООД, тъй като по делото не е доказано изпълнение на процесния договор за консултантски услуги от страна на ищцата. Прието е, че от събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ не се установява обстоятелството, че ищцата е извършвала консултантски услуги именно в изпълнение на задълженията, произтичащи от абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че извършваните от ищцата консултантски услуги са били във връзка с конкретни договорени с ответното дружество поръчки, отнасящи се до конкретни казуси, а не във връзка с абонаментен договор за консултантски услуги с уговорено месечно възнаграждение. Ищцата е предоставяла на ответното дружество правни услуги, но не са ангажирани доказателства, които да установяват, че те са били извършвани въз основа на абонаментния договор с уговорено месечно възнаграждение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. В случай, че е изложено като основание от единия въззивник във въззивната му жалба, следва ли въззивният съд да изследва при решаването на правния спор правопораждащия и/или правопроменящия факт за възникване на правото да се претендира едно задължение, при отхвърляне изцяло на исковете като недоказани от второинстанционния съд. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в: решение № 222 от 27.03.2018 по т. д. № 505/2017 г. на ІІ т. о., решение № 9 от 25.03.2014 г. по гр. дело № 3700/2013 г. на І г. о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. дело № 4265/2014 г. на ІV г. о., решението по гр. дело № 3973/2008 г. на ІV г. о., решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр. дело № 1318/2010 г. на ІV г. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на ІV г. о., решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр. дело № 4297/2014 г. на ІV г. о., решение № 14 от 03.08.2012 г. по гр. дело № 217/2010 г. на І г. о.

2.1. По какъв начин съдът следва да изследва възникването на солидарна отговорност между страните в случай, че две лица са се задължили спрямо един изпълнител по договорно правоотношение за неделима престация в конкретен размер. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 146 от 06.06.2011 г. по гр. дело № 1127/2010 г. на ІІІ г. о.

2.2. Необходимо ли е изрично цитиране на договора за правна защита и съдействие/договор консултантски услуги в отделните упълномощавания/пълномощни, за да възникне правото на възнаграждение за извършените дейности и работа. Твърди се противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в: ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК, решение № 233 от 17.05.2011 г. по гр. дело № 1588/2010 г. на ІV г. о., решение № 236 от 24.10.2017 г. по гр. дело № 576/2017 г. на ІV г. о., решение № 67 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1843/2013 на ІІ т. о. и решение № 137 от 25.06.2010 г. по т. д. № 888/2009 г. на ІІ т. о.

2.3. Представлява ли търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ /относителна търговска сделка/ абонаментен договор за услуги, сключен от юридическо лице – търговец с цел осигуряване на правно съдействие /под формата на юридически услуги и консултации/ в хода на извършваната от него търговска дейност? В случай, че отговорът е „да“ и разпоредбата на чл. 287 ТЗ, не следва ли при изследване на въпроса за наличието на пасивна солидарност по договора да бъде приложима разпоредбата на чл. 304 ТЗ, а не тази на чл. 121 ЗЗД.

По същите въпроси се твърди и наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението се поддържа и, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №266183 от 20.10.2020 г. по в. гр. д. № 8426/2020 г. на Софийския градски съд.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно. От съдържанието на решението не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона /contra legem/, нито извън закона /extra legem/, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. То решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото.

Повдигнатите в изложението въпроси са неотносими, защото въззивният съд е приел, че само един от ответниците е страна по облигационното правоотношение и съответно пасивно легитимиран по исковете, както и че по делото не е доказано възлагането и полагането на труд по абонаментния договор за правни услуги.

Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба трябва да се присъдят 2 500 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №266183 от 20.10.2020 г. по в. гр. д. № 8426/2020 г. на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА С. Б. К., [населено място], да заплати на „Р. У. Е Спиритс - БГ” ЕООД, [населено място], и С. А. М., [населено място], 2 500 лв. деловодни разноски.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.