Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П“ АД, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н. Б, срещу решение №1396 от 13.08.2021 г. по в. гр. д. № 1488/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4813 от 11.11.2019 год. по гр. д. № 7722/2019 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение наследниците на Б. Д. П. – Д. Б. П. и Е. Б. П., че не дължат на касатора общо 5407.58 лв. по фактура № [ЕГН]/14.05.2019 г., представляващи начислена сума по корекционна процедура за периода от 30.03.2017 г. до 29.03.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН].

Въззивният съд е приел, че ответникът по иска не е установил, че доставената енергия, отчетена в невизуализирания регистър 1.8.3., е натрупана през периода след монтажа на процесното СТИ, по който е отчетена енергията. Видно от протокола за монтаж на СТИ на процесния обект, показанията по тарифа 1.8.3 не са посочени. Не е доказано по безспорен начин, че СТИ за периода от датата на производството си до монтажа на 27.10.2015 г. не е бил монтиран другаде. При това на практика съществува възможността енергията да бъде отчитана само по тарифа 1.8.3. По този начин не може да бъде направен и извод, че натрупването на отчетената в скрития регистър енергия е станало именно след тази дата и то в периода 29.03.2017 г. до 30.03.2018 г. Доказателствената тежест е за продавача-ответник да установи, че е доставил посоченото количество преминала електроенергия, натрупана по скрития регистър, именно на абоната, т. е. след монтажа на СТИ. Това доказване не е проведено своевременно, въпреки че още в исковата молба ищецът е твърдял, че оспорва натрупването на енергията през процесния период. Фактът, че енергията е доставена именно на наследодателя на ищците като купувач, в период след монтажа на СТИ, както и че към момента на монтажа показанията по всички тарифи, включително и 1.8.3 са били нулеви, остава недоказан. Ето защо не е налице основание да бъде прието, че наследниците на ищеца дължат заплащане на стойността на натрупаното количество енергия по невизуализирания регистър, с оглед на което и предявеният установителен иск за недължимост на сумата от 5 407,58 лв. или по 2 703,79 лв. от всеки от новоконституираните ищци е основателен.

В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилни правни изводи.

Ответниците по жалбата Д. Б. П. и Е. Б. П., със съдебен адрес - [населено място], оспорват жалбата. С писмени молби от 13.09.2022 г., 24.10.2022 г. и 27.10.2022 г. заявяват, че касационното производство е недопустимо, защото с обжалваното въззивно решение е признато за установено, че те като наследници и новоконституирани ищци не дължат на ответника по исковете сумите по 2 703,79 лв. за всеки един от тях, т. е. всеки един от исковете е с цена под 5000 лв. При условията на евентуалност, ако искането за прекратяване на касационното производство на това основание не бъде уважено, заявяват частичен отказ от иска за сумата 410 лв. и искат въззивното решение да бъде обезсилено за сумата над 4 997.58 лв.

По посочените искания съдът намира следното: С чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ред. до ЗИД ГПК, ДВ, бр. 86/2017 г., сега - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ е установен минимален праг от 5 000 лева за цена на иска, под който е изключено приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според чл. 70 ГПК цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но обуславя родовата подсъдност на делото, както и допустимостта на касационното обжалване. След този момент посочената от ищеца или определената от съда /в случай на несъответствие/ цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение размера на иска по реда на чл. 214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени, включително правоприемство поради смърт на страна по делото и заместването и от наследниците и, нямат отношение за цената на иска - определение №40 от 07.03.2018 г. по ч. гр. дело №244/2018 г. на ВКС, II г. о. С ТР №4/2021 от 23.11.2022 г. по тълк. дело №4/2021 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че: 1.Допустимо е касационно производство, останало висящо след частичен отказ по чл.233 ГПК от спорното право пред ВКС, в резултат на което процесуално действие цената на предявения иск е под прага, установен в чл.280, ал.3, т.1 ГПК. 2. При частичен отказ от иска, заявен по реда на чл.233 ГПК в касационното производство, ВКС следва да обезсили въззивното и първоинстанционното решение относно частта от размера на спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и да прекрати производството в тази част. Касационното обжалване относно останалата част от спорното право, за която не е налице десезиране от спора, е допустимо и следва да продължи дори и когато в резултат на частичния отказ цената на иска е под прага, установен в чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Ето защо в случая са налице предпоставките на чл. 233 ГПК за частичен отказ от иска по чл.124, ал. 1 ГПК до размер на сумата 410 лв., т. е. за размера над 4 997.58 лв. до предявения размер от 5407.58 лв., поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК за сумата над 4 997.58 лв. до предявения размер от 5407.58 лв. Производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. В останалата част касационното производство е допустимо.

С определение № 602 от 04.07.2022 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като посочи кои от доводите и възраженията са неоснователни.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Според практиката на ВКС съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. /Решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ІV г. о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ІV г. о., решение № 175 от 11.07.2012г. по гр. д. № 1855/2010 г. на ІV г. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д.№ 761/2010 г. на ІV г. о. и др./.

Въззивното решение е постановено в противоречие с възприетите разрешения. Между страните по делото е налице договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия /съгласно чл.97 и сл.ЗЕ/, който попада в приложното поле на чл.183 ЗЗД /респективно чл.318 и сл.ТЗ/. По силата на този договор купувачът дължи, съгласно чл.200, ал.2 ЗЗД, да заплати цената на доставената енергия. Измерването на количеството и, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, става със средства за търговско измерване /СТИ/, които са собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, като съгласно ал.3 - операторът определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Възможността за извършване на корекции е предвидена в чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ, като възможните хипотези са две:съгласно б.“а“- корекция в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства и съгласно б.“б“- корекция в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства. По делото е останал неизяснен основният въпрос - от кого, по какъв начин, с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие. Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка, без намеса на човешко поведение, или е резултат на целенасочено поведение. Какви са възможните причини за наличие на показания в регистър 1.8.3 и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ. Не е изяснено и дали дружеството-касатор разполага със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данните в него; както и при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното СТИ, дали е възможно през него да е преминало отчетеното количество електрическа енергия в регистър 1.8.3 за процесния период. Необходимостта от събиране на доказателства налага, на основание чл. 293, ал.3 ГПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане, въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор както на посочените въпроси, така и на въпроси, поставени от страните. Въз основа на ангажираните доказателства, въззивният съд следва да реши спора по същество, както и да се произнесе и по направените искания за разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА на основание чл.233 ГПК въззивно решение №1396 от 13.08.2021 г. по в. гр. д. № 1488/2021 г. на Варненския окръжен съд и потвърдено с него решение № 4813 от 11.11.2019 год. по гр. д. № 7722/2019 г. на Варненския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение наследниците на Б. Д. П. – Д. Б. П. и Е. Б. П., че не дължат на „Енерго – П. П“ АД общо сумата над 4 997.58 лв. до предявения размер от 5407.58 лв. по фактура № [ЕГН]/14.05.2019 г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 30.03.2017 год. до 29.03.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН]. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение №1396 от 13.08.2021 г. по в. гр. д. № 1488/2021 г. на Варненския окръжен съд в останалата част.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в същата част.

Решението, имащо характер на определение, относно частичното обезсилване и прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

2.