Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Столична община срещу Определение № 3419 от 18.10.2019 г. по в. гр. д. № 1574/2019 г. на Апелативен съд - София, с което е изменено на основание чл. 248, ал.3 ГПК Решение № 1673/04.07.2019 г. по в. гр. д. № 1574/2019 г. на САС като двата диспозитива на решението, гласящи: 1/„ОТМЕНЯ решение 8138/26.12.2018 г. по гр. д. 7069/2018 г. на СГС, I-23 състав в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община е осъдена да заплати на „И. П. И София” ЕАД сумата от 9 429, 36 лв., представляваща разликата между 42 616, 11 лв. и действително дължимите съдебно - деловодни разноски в първата инстанция в размер от 33 186, 75 лв.“; и 2/„ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Столична община да заплати на на „И. П. И София” ЕАД сумата от 1 543, 82 лв. разноски в настоящата инстанция по компенсация, са изменени както следва: 1/„ОТМЕНЯ решение 8138/26.12.2018 г. по гр. д. 7069/2018 г. на СГС, I-23 състав в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община е осъдена да заплати на на „И. П. И София” ЕАД сумата от 2 510, 53 лв., представляваща разликата между 42 616, 11 лв. и действително дължимите съдебно - деловодни разноски в първата инстанция в размер от 40 105, 58 лв.“; 2/„ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Столична община да заплати на на „И. П. И София” ЕАД сумата от 11 002, 18 лв. разноски в настоящата инстанция по компенсация.“

Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното определение с твърдението, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи, че САС неправилно е приел, че поради обезсилване на първоинстанционното решение, в частта по предявения инцидентен установителен иск, присъденият размер на разноските следва да бъде намален със сумата от 2 510, 53 лв. Твърди се, че процесуалният представител на „И. П. И София” ЕАД е представил и пред двете инстанции платежни документи (включително и пред първата инстанция при предявяване на инцидентния установителен иск), в които като основание за плащане е отбелязано процесуално представителство, без в платежния документ да е проведено разграничение за различните видове искове, които са предявени, като конкретно, относно инцидентия установителен иск, документ, отразяващ разноските по този иск не е представян. Разграничение за заплащането на разноските било направено в списъка по чл.80 ГПК, но това разграничение не кореспондирало с представените платежните документи. Предвид факта, че инцидентният установителен иск нямал самостоятелно правно значение, когато е предявен в рамките на същото дело и доколкото преценката за неговото предявяване е на страната, то и направените разноски за защита следвало да бъдат включени като разходи по цялото дело. Доколкото въззивният съд е прекратил делото в частта относно инцидентния установителен иск и с това е отхвърлил правните твърдения на ответното дружество, които твърдения са били предмет на този иск, то на С. О следвало да се присъдят разноски съизмерими с отхвърлената част от иска, поради което счита, че Решение № 1673/04.07.2019 г. по в. гр. д. № 1574/2019 г. на Апелативен съд София в частта му за разноските за правилно.

Ответникът по частната жалба на „И. П. И София” ЕАД, изразява становище за неоснователност на същата, поради което моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния законоустановен срок от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

П. С градски съд на „И. П. И София” ЕАД е предявил против С. О обективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.29, ал.1 ЗОС и чл.86 ЗЗД за сумата от 404 008, 20 лв., представляваща обезщетение за отчуждаване на 702 кв. м. от поземлен имот № 1452, кв. 9,[жк], за сумата от 6222 лв., представляваща обезщетение за отчуждаване на 78 кв. м. от поземлен имот № 517, кв. 9,[жк], ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и инцидентен установителен иск за установяване правото на собственост на дружеството върху посочените части от отчуждените имоти. С Решение № 8138 от 26.12.2018 г. по гр. д. № 7069/2018 г. на Софийски градски съд предявените искове са уважени, като ответникът С. О е осъден да заплати на дружеството сумата от 42 616, 11 лв. съдебно-деловодни разноски, съгласно представения на л.790 от първоинстанционното дело списък по чл.80 ГПК.Пеният от Софийски градски съд съдебен акт е обжалван от С. О пред САС и с Решение № 1673 от 04.07.2019 г по в. гр. д. № 1574/2019г. е обезсилено първоинстанционното решение само в частта, относно предявения от „на „И. П. И София” ЕАД инцидентен установителен иск за собственост, като същият е оставен от въззивната инстанция без разглеждане като процесуално недопустим и делото в тази му част е прекратено. Със същото решение е отменен първоинстанционният акт в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община е осъдена да заплати на „И. П. И София” ЕАД сумата от 9 429, 36 лв., представляваща разликата между 42 616, 11 лв. и действително дължимите съдебно-деловодни разноски в първата инстанция в размер от 33 186, 75 лв. и решението в останалата обжалвана част е потвърдено, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Столична община да заплати на дружеството сумата от 1 543, 82 лв., представляваща направените разноски пред въззивната инстанция по компенсация.

За да постанови съдебния си акт в частта за разноските, въззивната инстанция е приела, че процесуалният представител на ищцовото дружество е претендирал адвокатското възнаграждение за всяка от инстанциите общо, без посочване каква част е за главните установителни искове по чл. 124 ГПК и каква част за инцидентия установителен иск за собственост, поради което е приел, че от заплатения адвокатски хонорар за всяка от двете инстанции, който е в еднакъв размер, а именно – 16 450, 03 лв., половината, или 8 225, 02 лв. е за главните установителни искове, а другите 8 225, 02 лв. е за инцидентния установителен иск за собственост. Констатирайки, че пред първата инстанция от страна на С. О не е обективирано волеизявление за разноски и не е представен списък по чл. 80 ГПК. Апелативен съд – София е приел, че на общината разноски не се дължат, а тези на ищеца следва да се намалят от присъдените от градския съд 42 616, 11 лв. до сумата от 33 186, 75 лв., или разноските да се намалят с общо 9 429, 36 лв., която разликата съдът е формирал от наполовина намаленото адвокатско възнаграждение, както и от възприетото от решаващия състав, че таксите за предявения инцидентен установителен иск и неговото вписване в общ размер от 1 204, 35 лв. не следва да се възлагат в тежест на общината, а да останат за сметка на дружеството-ищец. Съобразявайки факта, че пред въззивната инстанция, С. О е претендирала разноски в размер на 12 762, 39 лв., включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и изхода на спора във въззивното производство, САС е приел, че на С. О следва да се присъдят разноски, възлизащи на половината от заплатената държавна такса /6 381.20 лв./ и юрисконсултско възнаграждение от 300 лв., или общо 6 681, 20 лв. Отчитайки, че „И. П. И София” ЕАД е заплатил 16 450, 03 лв. адвокатски хонорар, от който половината, или 8 225, 02 лв. следва да се възложи в тежест на С. О, а останалата част да остане за сметка на търговеца, Апелативен съд – София е отхвърлил като неоснователно направено от процесуалния представител на общината възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар и е извършил съдебно компенсиране между двете взаимно дължими суми за сторените съдебно-деловодните разноски, при което окончателно С. О е останала да дължи на на „И. П. И София” ЕАД сумата от 1 543, 82 лв.

По молба, подадена от дружеството САС е изменил постановеното решение № 1673/04.07.2019 г. на основание чл.248, ал.3 ГПК в частта за разноските и с Определение № 3419 от 18.10.2019 г. по в. гр. д. № 1574/2019 г., предмет на настоящата частна жалба и молбата на дружеството е частично уважена, като е отменено първоинстанционното решение в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община е осъдена да заплати на на „И. П. И София” ЕАД сумата от 2 510, 53 лв., представляваща разликата между 42 616, 11 лв. и действително дължимите съдебно - деловодни разноски в първата инстанция в размер от 40 105, 58 лв и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Столична община е осъдена да заплати на „И. П. И София” ЕАД сумата от 11 002, 18 лв. разноски за въззивното производство по компенсация.

С определение № 527 от 16.10.2020г. по т. д. № 192/2020г. на І т. о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните от двете страни части.

Частната жалба е неоснователна:

Правните изводи до които е достигнал САС при постановяването на атакуваното определение се споделят от настоящия състав. Както се установява от представения от „И. П. И София” ЕАД списък с разноските по чл.80 ГПК, съдържащ се на л.790 от първоинстанционното производство, страната е провела разграничение само по отношение на направените разходи за заплатена държавна такса по отделните видове искове, но не и относно адвокатския хонорар, т. е. същият е посочен общо в размер на 16 450, 03 лв.. Като посочен по този начин, следва да се счете като заплатен за водене на съдебното производство по всички предявени искове, включително и за инцидентния установителен иск. Заплатеният от дружеството адвокатски хонорар пред въззивната инстанция също е посочен общо в размер на 16 450, 03 лв., видно от списъка по чл.80 ГПК, приложен на л.38 от в. гр. д. № 1574/2019 г. на САС. Отчитайки това обстоятелство, ведно с факта, че пред първата инстанция С. О не е претендирала разноски, а пред въззивната инстанция претендираните от общината разноски са в размер на 12 762, 39 лв. (видно от приложения от С. О на л.37 от делото списък по чл.80 ГПК), както и съобразявайки изхода от правния спор, правилно САС е изчислил, обективираните в обжалваното определение разноски. Атакуваното определение е явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на I-во т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3419 от 18.10.2019 г. по в. гр. д. № 1574/2019 г. на Апелативен съд - София, с което е изменено на основание чл. 248, ал.3 ГПК Решение № 1673/04.07.2019 г. по в. гр. д. № 1574/2019 г. на Апелативен съд – София в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: