Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от съдиятаВ. П. по адм. дело № 3427/2021

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Самостоятелна медико-диагностична лаборатория /СМДЛ/ „Медискен“ ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител адв. И. Х. срещу решение № 180 от 28.01.2021 г. по адм. дело № 1456/2020 г. по описа на Административен съд /АС/ Пловдив.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р- 16001619004156-091-001 от 12.03.2020 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 246 от 28.05.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. Пловдив, с който са установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 26 313,36 лева и лихви в размер на 5189,80 лева, корпоративен данък за 2018 г. в размер на 43 042,40 лева и лихви в размер на 4137,18 лева и ДДС за м.04.2014 г. и м.10.2016 г. в размер на 6635,73 лева и лихви в размер на 3900,79 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът поддържа, че съдът не е направил свои фактически установявания, липсва отделяне на спорното от безспорното, задоволил се е да преповтори констатациите на приходните орган, както и не е извършил анализ на доказателствата по делото. Твърди, че съдът е разместил доказателствената тежест и в нарушение на правилата за доказване е възложил на ревизираното лице задължението да оборва констатациите на приходните органи, съдържащи се в РА, доколкото ревизията не е проведена по особения ред. На второ място, касаторът изразява становище за неправилно приложение на материалния закон и за неправилна преценка на доказателствата, обосновали крайния извод на съда за материална законосъобразност на РА както относно задълженията по ЗКПО, така и относно задълженията по ЗДДС. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира разноски.

Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Р. в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е РА № Р- 16001619004156-091-001 от 12.03.2020 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 246 от 28.05.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив, с който спрямо СМДЛ „Медискен“ ООД са установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 26 313,36 лева и лихви в размер на 5189,80 лева, корпоративен данък за 2018 г. в размер на 43 042,40 лева и лихви в размер на 4137,18 лева и ДДС за м.04.2014 г. и м.10.2016 г. в размер на 6635,73 лева и лихви в размер на 3900,79 лева.

Съдът е формирал извод за материална законосъобразност на оспорения РА. Във връзка с отказания данъчен кредит за осъществени от СМДЛ „Медискен“ ЕООД вътреобщностни придобивания /ВОП/ за процесните периоди м.04.2014 г. и м.10.2016 г. първоинстанционният съд е приел, че са налице ограниченията по чл.70, ал. 4 ЗДДС.

Във връзка със задълженията по ЗКПО в решението е посочено, че не е доказано по несъмнен начин реалното осъществяване на доставките на услуги / рекламни услуги, изработване и разпространение на рекламни брошури, проучване на пазара, създаване и поддръжка на фейсбук страница/ , доколкото представените от ревизираното лице договори и протоколи представлявали частни документи, които нямат обвързваща сила за съда, така и е установено, че доставчиците не разполагат с ресурс и реалната възможност за фактическо осъществяване на услугите. По отношение на доставките от „Толг“ ЕООД и „Мега 69 Индустри“ ЕООД съдът се мотивира, че и в съдебната фаза не са представени доказателства, че лицата – извършители притежават нужната професионална квалификация или познания, както и че няма доказателства търговците на медицинска апаратура да притежават разрешение за търговия на едро с медицински изделия, няма данни за ценова оферта, какво се включва в цената и т. н. Относно доставките на „Таади“ ЕООД за създаване и поддръжка на фейсбук страница е установено разминаване между предмета на договора и неговото изпълнение, както и че няма публикации, реклами, отчети.

В частта по ЗКПО съдът е възприел за правилни констатациите на ревизиращите органи, че разходите за услуги, свързани със закупуване на медицинска апаратура, не е следвало да бъдат отчитани през 2018 г., тъй като са свързани със събития, настъпили през следващи /бъдещи периоди. Решението е валидно и допустимо, но неправилно:

Основателни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които налагат отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АС Пловдив.

Видно от съдържанието на решението, съдът не е посочил какви конкретни процесуални действия са предприети в хода на ревизията, какво е установено от приходните органи, липсва описание на събраните доказателства от дружества – доставчиците, както и на физически лица във връзка с извършени насрещни проверки на последните. Както се установява по делото, административната преписка съдържа общо 1673 бр. листа, като доказателствата са подробно описани като приложение в РД / л.143-л.145 от делото/. Съдът не е направил свои фактически установявания и не е извършил анализ на доказателствата, включително и на заключението по ССчЕ. В тази връзка следва да се посочи, че преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства, за да се определи тяхната доказателствена стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът определя кои факти приема за доказани, извършва фактически констатации, които отнася към хипотезата на съответната материалноправна норма и формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В процесния случай това не е сторено. Съдебното решение съдържа буквално възпроизвеждане на текста на писмената защита на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, съдържаща се на л. 1707 – л. 1709 от делото.

Основателно е твърдението на касатора, че освен че не е анализирал доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът не е обсъдил твърденията на ревизираното лице, отнасящи се до незаконосъобразност на оспорения РА в отделните негови части по приложението на съответните материалноправни норми.

Съобразно изложеното, настоящата касационна инстанция не може да извърши проверка дали първоинстанционният съд е формирал изводите си съобразно материалния закон, както и дали изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото. Това обуславя отмяната на съдебния акт изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. При новото разглеждане на делото съдебният състав дължи както подробно описание на предприетите процесуални действия от приходните органи, събраните от тях по реда на ДОПК доказателства, оценъчна дейност на доказателствата и доказателствените средства, собствени фактически установявания и формиране на изводи по приложението на материалния закон. Съдът трябва да разгледа последователно законосъобразността на РА в отделните негови части. На първо място, относно отказания данъчен кредит за д. п. м.04.2014 г. и м.10.2016 г. в общ размер на 6635,73 лева и лихви за забава в размер на 3 900, 79 лева във връзка със съставени протоколи за ВОП № 1 от 25.04.2014 г. по инвойс INV 18086/22.04.2014 г. и № 2/26.10.2016 г. по инвойс G2614512/25.10.2016 г., съдът е длъжен да опише доказателствата, както и материалноправното основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, като формира своя правен извод. В касационната жалба е направено възражение за погасени по давност задължения по ЗДДС за д. п. м.04.2014 г., поради което и то следва да бъде обсъдено от решаващия съд.

На второ място, относно увеличението на счетоводния финансов резултат на СМДЛ „Медискен“ ЕООД по реда на чл.26, т. 2 ЗКПО вр. чл.10 и чл.16 от ЗКПО за 2017 г. и 2018 г., съответно в размер на 263 124,00 лева и 245 074,00 лева, АС Пловдив е длъжен подробно да анализира доказателствата във връзка с отчетените от дружеството разходи за услуги по договори с описаните в РД и в РА доставчици /рекламни, консултантски, проучване на пазара, подпомагане сключване на договори, посредничество, създаване и поддържане на фейсбук страница и др./. В заключение да изследва дали с РА правилно е приложена материалноправната норма на чл. 26, т.2 ЗКПО вр. чл.10 и чл. 16 ЗКПО.

На трето място, относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл. 77, ал. 1 ЗКПО за 2018 г. в размер на 185 350,00 лева във връзка с извършените разходи за услуги, осчетоводени по сметка 602 по фактури от „БУ § СЕ“ ЕООД, „Дюмир“ ООД, „А. Х. ООД, „Мъсър“ ООД, „Фабиен – 2012“ ЕООД, съдът следва задълбочено да обсъди договорите, протоколите, дадените обяснения от доставчиците относно закупената медицинска апаратура. В обобщение да направи своя правен извод за наличие или не на материалноправното основание по чл. 77, ал.1 ЗКПО за извършеното с РА увеличение на СФР относно процесните разходи за услуги за 2018 г., като обсъди и твърдението на РЛ, че процесните суми по фактури, издадени през 2018 г., са свързани с конкретно сключени през 2018 г. от дружеството и посочените по-горе доставчици договори за осъществяване на прочуване в областта с медицинска апаратура и съответно, да обсъди становището му каква е пряката връзка между разходите за проучване и съответно, договорите за продажба на медицинско оборудване, сключени през следващия отчетен период /2019 г./.

При този изход на спора, решението следва да се отмени и в частта относно разноските. За касационното производство на страните не се дължат разноски, като на основание чл.226, ал. 3 АПК новият съдебен състав на АС Пловдив дължи произнасяне по разноските и за настоящото съдебно производство.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 180 от 28.01.2021 г. по адм. дело № 1456/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. П. п/ Весела Павлова