Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите срещу решение №4266 от 26.03.2012г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №5767/2011г.

С обжалваното решение съдът отменил негова заповед №РД-194 от 21.03.2011г., с която на основание чл. 102а, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 от Закона за управление на отпадъците е наредено на „Парис“ ЕООД да извърши екологосъобразно третиране на отпадъци и го осъдил да заплати на дружеството 1 740 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението е постановено в нарушение на чл. 72, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО отм. и Регламент (ЕО) №1013 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006г. относно превози на отпадъци. Осъщественият трансграничен превоз на отпадъци с получател „Парис“ ЕООД е следвало да бъде предмет на процедура на предварителна писмена нотификация и съгласие в съответствие с дял ІІ, чл. 3 и сл. от Регламент (ЕО) №1013/2006 и чл. 74, ал. 1 ЗУО отм. . Сочи, че поради извършването на превоза без изискуемата нотификация същият е незаконен по смисъла на чл. 2, т. 35, б. „а“ Регламент (ЕО) №1013/2006, а отговорността за него е на получателя. Счита за неправилно приетото от съда, че внесения от „Парис“ ЕООД продукт е сурово рапично масло – суровина за биодизел, и няма характер на отпадък по смисъла на чл. 1, §1, б. „а“ от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006г. относно отпадъците. Съдът неоснователно не взел предвид констативен протокол №20203 от 01.02.2011г., писмо от 17.05.2010г. в което за „Ф. Ф. И..“ Камбъл ривър, Б. К. се заявява, че „извършените три отделни проби от отработено масло“ са...